Арсен Венгер отпразнува своя мач №800 начело на Арсенал във Висшата лига с победа. Тимът му се наложи с 2:1 над Суонзи. 68-годишният французин е начело на „артилеристите“ повече от две десетилетия.

21 години изминаха от 22 септември 1996 година, когато непознатият за английската футболна общественост Венгер беше обявен за мениджър на Арсенал, след като японският Нагоя Грампус Ейт му позволи да напусна.

„Основната причина да приема е, че обичам английския футбол, основите на играта са поставени тук. Обичам духа, който витае около всеки мач. Харесвам духа на Арсенал като клуб и неговия потенциал като отбор“, заявява Венгер на първата си пресконференция в Лондон през октомври 1996 г.

Първият мач на Арсен Венгер начело на „артилеристите“ в първенството е на 12 октомври 1996 година, когато тимът му печели с 2:0 като гост на Блекбърн с два гола на Йън Райт.

В годините след това французинът ще изведе Арсенал до три шампионски титли, спечелването на ФА Къп седем пъти и до седем триумфа в Къмюнити Шилд.

Престоят му в клуба до момента е белязан с върхове, сривове и някои малки скандали. Неприятните моменти не омаловажават факта, че Венгер е вторият мениджър с най-дълъг стаж във Висшата лига след Сър Алекс Фъргюсън, който има 810 мача в периода 1992-2013 година. Арсен Венгер може да подобри рекорда на шотландеца в 21-ия кръг, когато Арсенал гостува на Уест Бромич.

Френският специалист обаче е далеч от достигането на Сър Алекс по общ брой мачове в Англия във всички турнири. Фъргюсън има 1500 такива двубои, докато Венгер е с 1191. Легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед е недостижим и по спечелени титли във Висшата лига – 13, докато второ място в класацията се дели от Венгер и Жозе Моуриньо – по три.

БАЛАНСЪТ НА ВЕНГЕР В АРСЕНАЛ
Във Висшата лига – 800 мача, 463 победи, 194 равенства, 143 загуби
Във всички турнири – 1191 мача, 687 победи, 271 равенства, 233 загуби

ВЪРХОВЕТЕ НА ВЕНГЕР
Дубълът през 1998 г.
* Трудният сезон беше възнаграден на 3 май 1998 година, когато Арсенал разби Евертън с 4:0 на „Хайбъри“ и си гарантира титлата. Дубълът беше оформен шест дни по-късно след успех с 2:0 над Нюкасъл на финала на ФА Къп на „Уембли“.

Непобедимите
* Серия, която вероятно няма да бъде повторена скоро. Отборът на Венгер мачкаше всички по пътя си в Англия през сезон 2003/04 – 38 мача, 26 победи, 12 равенства, 0 загуби.

Титлата на „Олд Трафорд“
* Арсенал се нуждаеше от точка на „Олд Трафорд“, за да си гарантира титлата за сезон 2001/02. Мачът обаче е доста равностоен, а Фабиен Бартез прави невероятно спасяване при удар на Фреди Люнгберг. Все пак Силвен Вилтор вкарва победния гол за „артилеристите“ и гарантира титлата за тима на Арсен Венгер.

Доминация в Северен Лондон
* Имаше времена, когато Тотнъм и Арсенал имаха поделено надмощие, но след пристигането на Венгер балансът премина на страната на „артилеристите“. За 21 години начело на „червените“ от Северен Лондон французинът спечели 17 трофея, а „шпорите“ отговориха само с две Купи на Лигата.

Превръщането на Тиери Анри в световна класа
* Анри пристигна на „Хайбъри“ от Ювентус с репутацията на талантливо дясно крило, което обаче не успяваше да развие потенциала. Осем години по-късно французинът напусна Арсенал със статут на легенда. Работата с Венгер превърна Анри в един от най-добрите футболисти в историята на английския футбол.

СРИВОВЕТЕ НА ВЕНГЕР
Осем години без трофей
* „Това ще бъде нашата година!“ Този израз се чуваше често в Арсенал в периода 2005-13 година, но през това време тимът не спечели нито един трофей. Отборът играеше добре, класираше се на финали, включително на един от Шампионската лига, но купите не влизаха във витрината на клуба.

Скандалите край тъчлинията
* Венгер винаги е изразявал своята позиция, но това му донесе доста проблеми край тъчлинията. Имаше скандали със съдии и мениджърите на другите отбори. С някогашния треньор на Тотнъм Мартин Йол беше близо до сбиване, а на „Олд Трафорд“ беше замерян с предмети от феновете на Юнайтед, след като беше изгонен на трибуните.

Отказът от купуване на звезди
* Арсен Венгер прегърна идеята за пестене на средства в Арсенал, за да може да се изплати строежа на „Емирейтс“. Дори и след като тази мисия приключи, той продължи да пести пари за трансфери за големи звезди. Това често му носи критики от феновете на „артилеристите“, но французинът ги подминава с каменна физиономия.

Преждевременната раздяла с Анри
* По подобие на Сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер не позволяваше на своите най-важни играчи да си тръгват от клуба в пика на кариерите си. Когато Арсенал спря да печели трофеи, французинът позволи на Тиери Анри да си тръгне, а лидерът на отбора можеше да донесе още много на „артилеристите“ поне за още 2-3 години.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ