Целта за визитата ни в Турция бе дебютът на Александър Везенков в Евролигата. Нашият бисер и светлина в тунела в баскетбола и един от малкото в целия ни спорт. Самият факт, че нашето момче играе за Барселона е достатъчен. Топ отбор, в който не играят случайни баскетболисти. Каталунците гостуваха на турския шампион от последния сезон Пинар Кършияка (Измир). Третият по големина град в южната ни съседка те посреща с топъл климат, много паркове и зеленина и с типичния за Турция ужасяващ трафик и тесни улички. На една от тях на крайбрежието са настанени Везенков и съотборниците му в Барселона. Остават няколко часа до мача, а тръпката у нашето момче си личи. Зала "Кършияка Арена" е с капацитет около 5000 места, т.е. за европейските стандарти доста по-малка от съоръженията, в които се играят мачове от Евролигата. Точно това е предимството на баскетболистите на Пинар Кършияка. Публиката печели 20-30% от всеки един мач. Ако не си играл в първенство с горещи фенове, каквито са в Сърбия, Гърция и Турция, приключваш на секундата. Така приключиха голяма част от звездите на Барселона. "Много от момчетата не са свикнали на такава атмосфера в Испания. На мен ми е позната обстановката заради феновете на Арис и останалите отбори в Гърция ", споделя след мача Везенков пред БЛИЦ. Българинът игра около 8 минути, за които се отчете с 2 точки. Треньорът на Барселона Шави Паскуал не му даде повече време заради негативния развой на двубоя. Испанците сякаш се гипсираха и изоставаха с 38:54 след края на третата част. Залата буквално се тресеше. Абсолютно всеки един от 4850-те зрители беше прав и нито за секунда не седна на мястото си. Няма агитка, цялата зала е една огромна агитка, която не спря да пее и подкрепя любимците си. Мъже, жени и деца голи до кръста с нашарени лица подскачаха и създадоха ад за свикналите на театрална обстановка испанци. Не случайно феновете на Пинар Кършияка бяха избрани за най-шумни през миналия сезон в Еврокъп.
Радостта от победата след мача в лагера на турския тим бе неописуема. Нормално - първи мач в Евролигата и победа над гранда Барселона. Тук отново ти се набиват на очи гигантските разлики между нашата и тяхната действителност. Никой не спира представителите на медиите никъде след края на мача. Можеш спокойно да влезеш в съблекалнята на домакините, която приличаше на приемна. През стаята минаха вероятно шефове, спонсори и бизнесмени, но и десетки медии и фоторепортери. Играчите се радваха, пееха и скандираха пред обективите. Никой не затваряше врати, никой не се репчеше, никой не се криеше. Нямаше бабаити от частни охранителни фирми каквито у нас пазят "големите" ни баскетболни клубове. Нямаше дебеловрати господа, които те тарашат на вратата, защото може да внесеш гранатомет. Всичко там е уредено, доставя ти удоволствие за работа и те оставя само да се насладиш на момента. Тук при нас, при нашите "звезди", всичко е скрито, покрито и закрито. Вие представяте ли си наш отбор да допусне медии в съблекалнята след мач. Да ги видим, да отразим, да се работи ексклузивно. Абсурд. Тук за спортните хора (състезатели, треньори и ръководители) медиите са врагове. Там те уважават просто защото искаш да си свършиш работата и с това си полезен на клуба.Едно стъпало по-нагоре е следващата ни спирка. Двубоят между Фенербахче и Байерн (Мюнхен). "Юлкер Арена" е грандиозна. С капацитет от 13 хиляди места съоръжението изглежда перфектно. Има ли смисъл да изброяваме десетките маркетингови похвати, които турският гранд привлича все повече и повече фенове. Влизането ни на мача се оказа доста приятно преживяване, в което основна роля имаше президентът на "Левски" и НБЛ Константин Папазов. "Колкото повече се приближавам към Желко Обрадович, толкова повече ми идва силата", отбелязва Тити часове преди двубоя. Съвсем нормално служители те насочват къде да паркираш. Папазов обаче иска да бъде там, където паркира великанът Обрадович, който трети сезон води Фенербахче - в подземен паркинг близо до един от входовете на залата. Следват няколко бариери, които се вдигат след паролата: "Ние сме гости на Обрадович". Самото споменаване на името на сръбската легенда е достатъчно, за да усетиш какво е отношението на всички към него. Първоначално залата остава неизпълнена до край, но постепенно капацитетът е зает. За разлика от Измир болшинството публика на Фенербахче е по-умерена. Има няколко агитки на втория етаж на трибуните, които обаче не успяват да окажат натиск върху играчите. Прекалено високо и отдалачени са от паркета. Това обаче не им пречи през цялото време да пеят и разменят рефрени помежду си. "Фенерите" на Желко се измъчиха сериозно, но в крайна сметка надвиха Байерн (Мюнхен). Отново оставаш приятно впечатлен, получавайки достъп до играчите след края на мача. Покрай теб минават чешкият великан Ян Весели, големият Перо Антич, Костас Слукас, поредното сръбско откритие Богдан Богданович.
Залата отдавна е празна, прожекторите вече не светят. Остава да се срещнеш с Желимир Обрадович. "Всеки баскетболист иска да стане като Майкъл Джордан, а всеки треньор като Обрадович", отсича Тити Папазов преди да отпътуваме към луксозен италиански ресторант във вечерен Истанбул. Там усещаш колко земен, приятен и страхотен пич е един от най-великите треньори в историята на баскетбола. Няма игра, няма пози и преструвки, време е за živeli (наздраве).
СТЕФАН РАЛЧЕВ/ИЗМИР-ИСТАНБУЛ-СОФИЯ
Фенмагазинът на "Кършияка Арена"
Лесен достъп до съблекалнята на победителите
Тренировъчната зала на Фенербахче
Залата на Фенербахче преди началото на мача
