Отиде си най-слабият, най-скучният и най-грозен сезон в баскетболното ни първенство. Лукойл Академик е новият-стар шампион. На финала тимът надви основния си конкурент в последните два сезона Балкан (Ботевград). Толкова слаб шампионат едва ли помнят и най-възрастните почитатели на играта. Преобладаващата част от баскетболистите са слаби, треньорите - също, организацията в клубовете и федерацията е на ужасяващо ниво. Ако допреди една-две години имаше личности, заради които играта живуркаше, сега и тях ги няма или минаха встрани. Местата им заеха други, които не предизвикват никакъв интерес. Ето това е ключовата дума - ИНТЕРЕС. Към българския баскетбол няма абсолютно никакъв интерес. Мачовете са скучни, направо безмислени. Малцината, които ходят да гледат, чоплят семки, разтягат лафове и чакат да свършат. Още по-лошото е, че голяма част от самите играчи нямат желание. С радост чакат да отпаднат от плейофите колкото се може по-рано, за да излязат в почивка. Тогава какво правим въобще, за какъв баскетбол и професионализъм говорим...

ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК
Никой в този клуб не е виновен, че останалите отбори са слаби и нямат конкуренция. Лукойл Академик си завоюва поредната шампионска титла. Само че тя идва в най-слабия сезон, което някак си оставя горчивина в устата. Някак си не можеш да се зарадваш истински на успеха, защото на практика знаеш, че е постигнат срещу абсурдни противници (с малки изключения). За редовния сезон няма да отваряме дума, в него Лукойл Академик можеше да играе и с юношеския си отбор. Във финалната серия с Балкан тимът от Правец игра срещу отбор, който бе на един крак. В първия финал Радослав Кочев, Николай Маринов и Васил Александров играха общо 42 минути! Част от тези три момчета до предишния сезон само тренираха с Балкан...Та звездната селекция на Лукойл Академик спокойно можеше да излезе във ваканция за финалните плейофи. Само че страхът е голямо нещо. Тони Дечев събра шест гарда на две позиции??? От шест човека бе съставът на Спартак (Плевен) в полуфиналите с Балкан. С шест човека в голямата си част от мача игра Балкан в третия мач с Лукойл Академик. Само толкова са гардовете на тима от Правец...Иначе достойно представяне в Европа и провал в турнира за Купата на България. Няма как да не бъдат отчетени грешки в селекцията - в Лукойл Академик много добре знаят какво бяха обещали на част от българите след добрите мачове в евротурнирите и какво се получи след това с привличането на други.

БАЛКАН (БОТЕВГРАД)
Най-трудният сезон за вицешампионите. Политически трусове не оставиха на мира отбора. Смениха се две ръководства и трима треньори (Влада Вукойчич, Мирослав Ралчев и Небойша Видич). Сменяха се физиотерапевти, лекари, помощници...Изнасяха се перални и сушилни от залата, фитнес уреди, принтери. Беше адска лудница в Ботевград. Сребърните медали би трябвало да са добър завършек на тази година. Само че отново стигаме до слабия сезон и слабата конкуренция. Феновете на Балкан като че ли свикнаха любимците им да побеждават и да са гарантирано втори. Доказателство бяха празните места в залата на третия финален мач с Лукойл Академик. Само преди две години на полуфиналите с Левски трибуните се пръскаха по шевовете, имаше закачка, заряд, скандали. Същото бе и миналата година на мачовете с Лукойл Академик. Наистина имаше истерия. Сега нямаше нищо - приятелска атмосфера, нито една обелена надъхваща дума за скачане в боя срещу комшиите от Правец - с една дума нищо. Сякаш някои се бяха предали още преди финалите и знаеха, че второто място им е в кърпа вързано, а за първото нямат нито сили, нито възможности да се сбият. Изключителен капитан Мартин Маринов през целия сезон. Спокойно можеше да си тръгне след смяната на ръководството, но остана. Като цяло отново грешен подход на треньорите, които цял сезон забиха "малките" на пейката и се сетиха за тях чак на финалите, когато се контузиха титулярите. Господа в Балкан, за къде пазите Николай Маринов, Кочев и Васил Александров при абсурдните отбори, срещу които играе Балкан?! Срещу кого, ако не срещу Академик Пловдив, Черноморец, Черно море, Левски и Спартак (Плевен), трябва да трупат опит...

РИЛСКИ СПОРТИСТ
Купата на България осмисли целия сезон на Росен Барчовски и компания. Каквото и да спечелиш при наличието на Лукойл Академик е успех. А когато го победиш на финал, е още по-голям успех. Така че Барчовски си свърши работата през сезона. Рилецо се падна срещу Лукойл Академик на полуфиналите, което му попречи да помисли за нещо по-сериозно. Свежият полъх от Самоков идва от Николай Стоянов.

БЕРОЕ
Цял успешен сезон, но накрая Берое се провали. Отпадна от Спартак (Плевен) на четвъртфиналите. Така трудът не даде плодове. Естествено, няма как да изтрием с лека ръка постигнатото от Любомир Минчев, но в крайна сметка важни са крайните резултати, а не тези през сезона. Може да си побеждавал, но какво от това?! Добър турнир за Купата, в който Берое би домакина Балкан за бронзовите медали. Трябва обаче да кажем истината. В Стара Загора условията са перфектни за нивото на баскетбола у нас. Финансите не са проблем и с добра организация очакванията бяха далеч по-високи. Любо Минчев имаше достатъчно дълга пейка, прилични чужденци, така че - противоречив сезон.

ЛЕВСКИ
Ако има нещо положително, което се случи в изминалия сезон, това е Левски. Абсурдно е, защото клубът се намира в най-голямата си криза от години. Точно в тази ситуация обаче бе даден път на младите, а повярвайте, част от тях скоро ще бъдат в полезрението на националния селекционер. Самият Тити Папазов признава, че ако имаше пари, младоците нямаше да играят, дори би било възможно да бяха пратени в други отбори. Липсата на пари обаче принуди Папазов да поеме нов курс. Данчо Минчев, Алекс Симеонов, Ангел Пейчинов, Венци Петков и Евгени Хаджирусев са само пет от момчетата с потенциал. Да, трябва да се работи с тях, не са готови, но ги има. В други отбори няма и толкова. Тити даде път на Мануел Марков, който смени Николай Господинов. Ники доста дълго се оправдаваше с липса на опит, липса на играчи и други, но с течение на времето тези малки момчета показаха, че могат да играят приличен баскетбол.

СПАРТАК (ПЛЕВЕН)
Най-голямата и приятна изненада през сезона. Това, което направи Александър Дяковски, е чудо. В Плевен парите не извират, но това не попречи на отбора да покаже мъжество. Великолепен сезон, който завърши по героичен начин. Сашо Дяковски имаше между петима и шестима здрави баскетболисти, които играха в полуфиналите с Балкан. За Купата Спартак измъчи Берое на четвъртфиналите и тогава отново игра със седем човека.

В ЗАБВЕНИЕ
Жалко за два изключително силни и традиционни отбори, които отстъпиха позиции. Ямбол и Черно море развяха белия байрак. Получи се така, че тези два отбора не бяха вземани насериозно от останалите и получиха бая шамари. За последните два отбора от редовния сезон - Академик (Пловдив) и Черноморец, оценките са ясни. Все пак в Пловдив се помъчиха да възродят баскетбола, колкото и трудно да е. Черноморец падаше с 50-60 точки разлика в някои от мачовете си, което роди темата "черно тото" в баскетбола. И това доживяхме. Когато го няма основното - играта, добрите баскетболисти, добрите треньори, организацията, хората се занимават с друго.

ФЕДЕРАЦИЯТА
Като за умрял - или добро, или нищо. В случая нищо. Чак накрая на сезона хора от федерацията се сетиха да поразмърдат мозъчни гънки за някакви по-различни неща около мачовете. Иначе скука, братче, скука до смазване. Цял сезон ги наблюдавам как ходят на мачове по задължение и с никакъв интерес. Прекарват част от времето в кафенетата в залите и в сладки приказки и чакат по-бързо съдиите да дадат край. По-слаби рефери не е имало никога. Лошото е, че някои от тях са и с претенции. Един от тях казал, че си води записки и си прави анализи на мачовете. Боже, господи...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ