- Защо според теб не успяхте да биете Лукойл на полуфинала за Купата?
- Смятам, че имахме психологическо предимство пред тях заради мача, който се изигра в София седмица преди турнира за Купата. Тогава изоставахме с 18 точки след първото полувреме, а след това направихме обрат и победихме и мисля, че това беше в наш плюс. На полуфинала излязохме напълно разтоварени, това се видя и в първата част, когато поведохме с 21:7. Нормално бе противникът да се помъчи да противодейства по някакъв начин, да стопи разликата. В края на краищата трябва да имаш и късмет, а той бе за Лукойл. Разбира се не трябва да се забравя, че и в този отбор има много класни баскетболистки и това естествено също оказа своето влияние.
- Оценката ти за турнира като цяло?
- От една страна малко неприятно впечатление направи факта, че състезатели, които реално са участниците на турнира и той зависи от тях, бяха настанени в по-лоши стаи, а представителите на федерацията да бъдат в реновираната част. Това за мен е обида. Самият турнир протече по много добър начин. С изключение на мача за третото място, всички останали бяха много оспорвани и много интересни. Публиката от Русе допринесе още повече за спортната атмосфера, за тръпката, за интригата в играта и като цяло смятам, че стана един много хубав празник.
- На турнира спокойно можем да кажем, че едни от най-добрите бяха състезателки на над 35 години - Диана Найденова, Агнеса Дойчинова и Христина Минкова. С цялото уважение към тях, може би не трябва да е към теб въпроса, но къде са по-младите и бъдещите добри състезателки?
- Мога само да съжалявам, че състезателки като Антония Загорова не могат да си намерят точното място и то не поради липса на качества. Мога да съжалявам и, че момичетата от отбора на Рилски трябва да играят в "А" група, а не в НБЛ. Състезателките там не са за долната лига. Смятам, че трябва да се намери някой умен президент, който да събере всички млади, защото има много такива, които са разпилени по отборите. Смятам, че някой трябва да ги събере в един отбор и те да дадат отпор на по-възрастните, за да се усети и да се види, че има поколение. Дори г-н Бусета каза, че треньорите трябва да си вземат бележка и да дадат път на младите.
- От началото на този сезон си в "Левски". Клубът на практика е нов, тъй като бе възроден след няколко години прекъсване. Как виждаш ти нещата в тима и самата организация като цяло?
- Най-важното нещо, което искам да кажа е, че "Левски" го има в този вид благодарение на Тити Папазов. Ако не беше той, това нямаше да стане и смятам, че за първа година да почнеш от първата лига на някоя държава и да се класираш на трето място за Купата за мен е успех. Тити полага страшно много усилия за нас, както баскетболно, така и организационно. Дори и на моменти да прекалява, той го прави заради голямото си желание да успее, в което не виждам нищо лошо. Мога да кажа, че съм в "Левски" заради Тити.
- А ти самата как се чувстваш в отбора и как виждаш играта си с такъв опитен гард като Диана Найденова?
- Много съм щастлива, че имам възможността да играя с такъв състезател като нея. Тя е изключително опитна, невероятен професионалист и е като еталон за мен. Страшно много ми помага и на терена и извън него, а това е само от моя полза. Чувствам се изключително комфортно, когато съм с нея на терена, защото играта става по-бърза, по-динамична, много по-умна и рационална. Просто е удоволствие да се играе с нея.
- Само от "Левски" ли имаше оферта?
- Имах предложения от два чуждестранни клуба - един от Италия и един от Испания. Не приех нито една от тях заради образованието си, тъй като трябваше да остана в България. При всички случай трябваше да намеря добър избор тук и смятам, че "Левски" е най-доброто за мен на този етап.
- Вярваш ли, че можете да се преборите за титлата?
- Естествено, че вярвам. Смятам, че нашият отбор трябваше да играе финал и да стане първи за Купата. Имахме реална възможност за това, но допуснахме някои тактически грешки, които се оказаха решаващи. Радвам се, че дойдоах опитни баскетболистки, но от друга страна съжалявам, че мои колежки като Антония Загорова не успя да намери място в отбора и от това ми е много болно. Надявам се, ако й позволят да играе за Берое 07 да може да се реализира.
- В Монтана имаше лагер на проекто-националки за женския отбор. На него бяха извикани млади състезателки, повече от които са по-малки от теб. По всеобщо мнение ти си един от най-добрите гардове в България, защо поне не си викната на лагера? И защо миналата година не взе участие на Европейското първенство за набор 1990/91 година?
- Тези въпроси не трябва да бъдат задавани към мен, а към хората, които отговарят за това нещо. Националният отбор е затворена страница за мен. Миналата година аз дори не бях картотекирана в 24-те на моята възраст. Смятам, че по-добър състезател от мен на моята възраст няма. Както искат, така да го възприемат. Както искат, така да звучи. Аз не бях картотекирана в 24-те, за последните лагери дори не ми беше пратена повиквателна. Също така не смятам, че треньор на женския национален отбор, а още по-малко на подрастващите, трябва да е чужденец. Нито Бусета, нито Ернандес са от величието на един Пини Гершон например, че да са те. Аз съм националистка и смятам, че като сме в България трябва българин да е треньор. Мога да си навлека много негативизъм с това изказване, но аз така ги чувствам нещата и така ги казвам. При положение, че има треньор като Георги Божков, както и други, които безкрайно много уважавам, не виждам какво е мястото на Бусета в България. Божков без да е завършил психология изнесе лекция на всички в тази тема. Защото отборите на Купата спортно-технически бяха равностойни, но той изнесе лекция на тема психология в спорта. Така, че както има треньори, които не харесват определени състезатели, така е нормално да има и състезатели, които не харесват определени треньори, това е съвсем естествен процес. А и като се има предвид тенденциозното и негативно отношение на Борислава Мандур към мен изобщо не се учудвам, че не съм повикана. А що се отнася до 20-годишните девойки, умишлено беше отнета възможността на едно силно поколение на родените през 1990 и 1991 г. наистина да се класират в първата осмица на европейското първенство. Редица състезателки не се явиха и не отидоха в националния отбор. Не му прави чест на Ернандес да дава интервюта по време на самото Европейско, че Станислава Станкова била контузена и затова не е там. Защото Станислава Станкова не беше картотекирана и Станислава Станкова не получи повиквателна за националния отбор.
- Предполагам за теб е било тежко да гледаш момичета, с които си израстнала да губят по този начин?
- Да, наистина ми беше трудно да виждам тези резултати. Тежко е да паднеш с големи разлики във всичките мачове и в последната четворка да губиш с по 30 точки. Отборът на Швеция се беше събрал 20 дни преди началото на първенството и ни победи с над 20 точки. И всъщност никой не пое отговорност за това представяне. За мен, както и за моите колежки, това е 10-годишен труд и очаквахме това първенство с нетърпение. Защо например беше сменен Венци Гечев или защо не бяха приети условията на Георги Божков. Той беше поканен за треньор на националния отбор за девойки, но след като си постави условията беше отхвърлен. Защо на чужденците трябва да изпълняваме условията, а на българските специалисти не. При който и да е български треньор познаващ състезателки, 20-годишните девойки щяха да направят по-добро класиране. Преди време Гечев бе обвинен, че е отишъл на Европейско и е записал само една победа при положение, че бяхме в група с Европейски шампиони. Половината основен състав от 2 години по-рано, когато бе запазено мястото в дивизия А при 18-годишните го нямаше. Такива като мен, Ралица Ласкова, Ивон Тодорова, Ана Мария Божкова и други ги нямаше. За мен е необяснимо сега как на този лагер бяха поканени състезателки от моя отбор, които нямат игрално време, а аз не съм там. Това значи, че има тенденция.
- Как виждаш съдийството в първенството, какво е неговото ниво?
- 10 години се инвестира много в жените съдийки, но те показаха, че не са годни да се справят с това нещо. Нито имат качества, нито характер, нито психика, за да станат добри съдийки. Единствената, която продължи е Таня Вълчева, но тя има късмета, че е жена на Георги Вълчев, който беше един от най-добрите български съдии и й помага много. Всички съдии, които са в момента са ми безкрайно симпатични и смятам, че съдийството на Купата беше на много високо ниво. Младите момчета, които идват влагат всичко от себе си и смятам, че се развиват изключително бързо. Успяват да навлязат бързо в сферата и с редки изключения, почти нямам забележки.
- Беше контузена, как си сега и възстанови ли се?
- Почивах две седмици, а на третата почнах да ходя леко на фитнес. След това имах една седмица, в която бях на по-облекчен режим, бях и на инжекции. Радвам се, че успях да се преборя с болките и трудностите, които имах, за да мога доколкото е възможно да помогна на отбора на турнира за Купата. За съжаление имам още проблеми, които се надявам скоро да отшумят.
- Благодаря за отделеното време и успех.
- И аз благодаря.
