Лукойл Академик е в нокдаун. Близо е и до нокаута, ако трябва да използваме термините от бокса. Лукойл Академик изживява едни от най-трудните си моменти от доста години насам. Още в началото е редно да уточним, че накрая Лукойл Академик пак може да е шампион, до края на сезона има още много време, нивата е дълга, както каза Тодор Стойков. Но в момента е факт, че тимът не върви добре. На нито един фронт. От началото на сезона отборът има 15 мача, от тях 8 победи и цели 7 загуби! Това едва ли се е случвало скоро. Още във втория кръг на първенството падна от Балкан. Лукойл Академик не е на върха в класирането, което винаги е било странно. Вероятно оправданията за поражението от ботевградчани е отпадането от литовците в Шампионската лига. Може и така да е, но то беше преди почти два месеца. А загубите продължават. И костваха класиране напред в турнира за Купата на ФИБА Европа. В групата с Истанбул, Динамо Тбилиси и Клуж – Лукойл, записа две домакински победи и три поражения. Прави чест на Тодор Стойков, че не потърси оправдание, а откровено призна – тази група беше преодолима.

Още малко статистика. По същото време през миналия сезон Лукойл Академик имаше 13 мача, от които 11 победи и 2 загуби. Пораженията бяха – едно в предварителните кръгове на Шампионската лига и едно в групата на турнира за Купата на ФИБА Европа. Лукойл обаче победи миналата есен Рилски спортист за Суперкупата на България, а сега загуби от Берое за същия трофей. Миналата есен Лукойл продължи напред в турнира за Купата на ФИБА Европа, а сега отпадна почти безславно. Единствената прилика бе отпадането от Шампионската лига – и миналото лято, и сега. Но през 2016-та поне бе преодоляна първата групова фаза, което бе утеха. Сега и това не е факт, което показва още по-сериозно отстъпление.

Статистиката поставя въпроса Тони Дечев или Шарон Друкер. Българинът бе сменен това лято с израелеца и обяснението на ръководството на Лукойл бе, че искат надграждане. Такова няма, поне не и в първите два месеца от сезона. С подобен трагичен баланс – 8 победи и 7 загуби, можеше да се справи всеки друг треньор. А Друкер пристигна със сериозни очаквания. Тогава защо чужденецът, а не българинът? Тодор Стойков каза – „тук не става въпрос за треньора...“ Тогава къде е грешката, за да изглежда Лукойл по този начин?

В първите два месеца от миналия сезон тимът разполагаше със следните българи в състава - Павлин Иванов, Асен Великов, Веселин Веселинов, Филип Виденов, Христо Захариев, Крис Минков, както и с по-второстепенна роля Денис Агре и Николай Грозев. Сега Асен Великов и Павлин Иванов отново са в тима, след контузия се завърна Божидар Аврамов. Вместо Захариев, Филип Виденов и Веселин Веселинов бяха взети Христо Николов, Николай Стоянов и Димитър Димитров. На пръв поглед заместниците изглеждат равностойни, макар Филип Виденов да е незанеменим дори и на тази възраст. Същото важи и за Захариев, който имаше доста по-значима роля при Тони Дечев, отколкото сега взетия Николай Стоянов. Поглеждайки към миналия сезон, българите като че ли бяха по-значими за отбора и от тях зависеха повечето неща на паркета. А сега не е така, колкото и да се стараят Гларуса, Божидар Аврамов и Павлин Иванов.

Чужденците? Дани Гибсън започна колебливо миналата есен, но след това изнесе много силни мачове. Такъв гард липсва в момента на Лукойл Академик. И първи го усети Антъни Рафа, който въобще не успя да се приспособи към тима и логично бе освободен.

Тепърва има много мачове, има време нещата да бъдат поправени, но цифрите до момента са безмилостни...И нещо за финал. От началото на този сезон прави впечатление, че всеки отбор има смелостта да скочи и да се опита да победи Лукойл. Друг е въпросът дали има сили и потенциал. Но самият факт, че противниците вече гледат на отбора от Правец с други очи, не говори добре за Друкер и компания. Защото преди не беше така. Лукойл беше почти недостижим в България, с малки изключения...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

От началото на сезон 2016/17:
5 мача в първенството – 5 победи
5 мача във ФИБА Европа – 4 победи, 1 загуба
2 мача в Шампионската лига – 1 победа, 1 загуба
1 мач за Суперкупата на България – 1 победа
Общо: 13 мача, 11 победи, 2 загуби

От началото на сезон 2017/18:
5 мача във ФИБА Европа – 2 победи, 3 загуби
5 мача в първенството – 4 победи, 1 загуба (от Балкан)
4 мача в Шампионска лига – 2 победи, 2 загуби
1 мач за Суперкупата на България – 1 загуба (от Берое)
Общо: 15 мача, 8 победи, 7 загуби