Руска банка слага край на финансовото иго в “Левски”  - така както “братушките” освобождават България от петвековното османско робство на 3 март 1878 година. Настана време на “Герена” да си отдъхнат и да посрещнат с хляб и сол спасителите – там ще дишат по-добре с нахлуването на свежа кръв в “синьото” сърце.

 

Покрай добрата новина за сектор “Б” обаче се появяват и няколко притеснителни въпроса, най-важният от които е: “Не станаха ли много началниците на левскарския клон?”. Тодор Батков, Стилиян Шишков, Иво Тонев, Константин Баждеков, Георги Иванов и Николай Костов. В “Левски” имаше най-големи успехи, когато конците се дърпаха от триумвирата Батков – Сираков – Стоилов. Всяка жаба си знаеше гьола. И гьолът се преобрази в океан на успехи. Е, после океанът пресъхна, трансформирайки се в пустиня, в която Гонзо така и не можа да намери оазиса на спасението.  За да дойде то от “братска” Русия.

 

Притеснителна обаче е поговорката “Много баби, хилаво бебе”. Примери за нея в родния футбол - колкото щеш. Най-пресният е в ЦСКА. Там всеки е началник, всеки прави селекция, разбор, определяне на разширен състав и стартова единайсеторка. Преди години на “Армията” също имаше двама изпълнителни директори, което вместо резултати роди главоболия и трусове.

 

Има и други въпроси: Дали в “Левски” всеки ще си стои на мястото и няма да се намесва в работата на колегите си? Дали спуснатият с парашут Иво Тонев, който между другото се кълнеше доскоро във вярност към Локомотив (София), ще е само финансов надзирател или ще се опитва да дава съвети на Гонзо и треньора Костов? Дали Гонзо ще остане или извършените промени са знак, че му посочват вратата? И накрая – дали на “Герена” наистина е настъпил 3 март или това е 9 септември. Този път не с руски, а с комунистически почерк, чрез който уж ще се гради светлото бъдеще, а накрая то ще се окаже една химера, водеща до потоп...