Берое приема от 19:00 часа на стадион "Георги Аспарухов" Рапид (Виена) в първи мач от третия квалификационен кръг на Лига Европа. За последно тимът от Стара Загора играе в евротурнирите преди 24 години. Шампионът на България от 1986-а участва в надпреварата за Купата на европейските шампиони (КЕШ). Тогава воденият от Евгени Янчовски отбор има тежката задача да се изправи срещу гранда Динамо (Киев). Срещата в Стара Загора завършва 1:1, но на реванша в Украйна беройци губят с 0:2 и отпадат от надпреварата.

Берое е един от българските отбори с доста успешно представяне в евротурнирите. Клубът от Стара Загора е с положителен баланс - 10 победи, 9 загуби и 3 равенства, а головата разлика е 39:23.

През 1974 година под ръководството на Иван Танев беройци стигат до най-големия си успех, когато играят 1/4-финал за КНК. Изправят се срещу германския Магдебург, но отпадат след загуба с 0:2 и равенство 1:1 в Стара Загора. Преди това беройци отстраняват Атлетик (Билбао) след успех с 3:0 и минимално поражение на реванша в Испания - 0:1. Друг величав момент от историята на клуба е 1/8-финалът за КНК през 1979-а, когато заралии се опъват на италианския гранд Ювентус. Българите побеждават с 1:0 под Аязмото, но в Торино губят с 0:3 след продължения.

Берое може да се похвали с един от най-изразителните резултати, постигани от наш тим на европейската сцена. По ирония на съдбата тимът от Стара Загора постига успеха отново срещу австрийски отбор - Аустрия (Виена). В своя първи и един от най-силните сезони в Европа изобщо - 1972/1973, под Аязмото Берое размазва съперника със 7:0, а на реванша в австрийската столица успява да се наложи с 3:1. Това е най-голямата загуба на Аустрия в историята на клуба, а стартът на Берое в Европа е феноменален.

БЛИЦ ви представя без редакторска намеса материала за сблъсъците на Берое с Аустрия, публикуван в сайта Beroe Online:

Европа научава за Берое! Аустрия пада разгромно от "зелените"!

Освен всичко друго, Берое държи още един рекорд в България – най-голямата победа на български тим над реномиран западноевропейски отбор в евротурнирите. Това е гръмовната победа със 7:0 срещу Аустрия (Виена) в мача, с който беройци дебютират в Европа.

Как Берое стига до първото си участие в турнирите? През сезона 1971-72 г. отборът спечелва бронзовите медали под ръководството на Христо Младенов, като се има предвид фактът, че в онези години първите две места бяха запазени за Левски-Спартак и ЦСКА “Септемврийско знаме”.

За дебюта си в Европа беройци на практика запазват целия си основен състав, като единствената сериозна рокада е на треньорския пост – на мястото на Христо Младенов, който поема националния отбор, пристига Лозан Коцев. Коцев е първият български професионален футболист, играл четири години в швейцарския Лозанспорт, след което е бил треньор на Академик (Сф), Септември и Черно море. Той идва в Берое по препоръка на Христо Младенов.

“Прецених, че Берое може да вкарва още повече голове благодарение на големия си нападател Петко Петков – обяснява години по-късно Лозан Коцев в спомените си. – Амбициран бях да доразвия качествата му, въпреки че в миналия сезон бе вкарал 26 гола за Берое. Бих сравнил играта му с тази на Марко ван Бастен, изключителен нападател.” Коцев е приет много топло от старозагорската публика, която въпреки обвиненията в шовинизъм, винаги е дарявала с обичта си кадърните треньори и футболисти, дошли отвън.

Ентусиазмът на беройци за предстоящия дебют в евротурнирите охладнява, след като става ясен съперникът му за 1/32 в турнира за Купата на УЕФА – австрийският гранд Аустрия (Виена), с шестима национали в състава начело с легендарния Херберт Прохазка. Треньор на Аустрия е известният Карой Шот. Специалистът пристига специално да наблюдава играта на Берое в четвъртия шампионатен кръг, за да се запознае съ съперника. На стадион “Славия” беройци отстъпват 0:1 пред белите с гол на Божидар Григоров и Шот се успокоява – победата е в кърпа вързана.

Петко Петков и сие обаче мислят другояче.

На 13 септември 1972 г. италианският арбитър Паоло Тезели извежда двата отбора във врящия котел под “Аязмото”. 25 000 запалянковци приветстват двата отбора с мощен одобрителен рев.

Началният сигнал на синьор Тезели дава старт на един от най-великите мачове, играни в Стара Загора. Още от първата минута самонадеяните австрийци са пометени от вихрушката в зелено. В 12-ата минута стадионът вече е на крака – Петков излъгва цялата отбрана на Аустрия и прави безпомощен Менцел -–1:0, и първи гол за Берое в евротурнирите!

Щурмът на беройци е просто неудържим. На почивката нашите се прибират с аванс от 4:0 с още два гола на Петков и един на Георги Белчев. През втората част австрийците се мобилизират да не пускат повече голове и десетина минути преди края резултатът още е същият. Накрая обаче беройци се вдигат на нощ щурм и Менцел се навежда още три пъти да извади топката от вратата си между 81-ата и 89-ата минута, след два нови поразяващи удара на Петков и един на Янчовски.

Враговете на Берое тогава злословят, че разгромната победа на нашите е случайност. Левскари и цесекари тайничко се надяват, че на реванша във Виена беройци поне ще паднат. Отборът на Аустрия в същото време е мобилизиран да победи, за да изтрие срама от първия двубой под “Аязмото”. Прохазка, който не участва в мача в Стара Загора, вече е на линия за реванша. Злополучният вратар Менцел, получил голям стрес от седемте гола, е заменен с резервата си Ходшар.

На 27 септември беройци излизат на стадион “Пратер”, за да покажат за 90 минути пред цяла Австрия класата на футбола с марка “Берое”. В нашия състав има само една промяна – вратарят Петко Олимпиев отстъпва мястото си на Тодор Кръстев.

Още в 3-ата минута беройци се прегръщат, след като Петков прави 1:0. Силите на австрийците стигат само за временно изравняване, но нов гол на Петков слага край на всичко. Към края Белчев оформя крайното 3:1 (колко пъти се е случвало на български отбор да бие с три гола като гост във Виена?)

Австрийците са толкова впечатлени от играта на Петко Петков, че веднага го поискват в отбора си, без да пестят пари за това. Спортните ръководители обаче не разрешават в онези години български футболист да ходи на запад. Девет години по-късно обаче Аустрия (Виена) отново идва за Петков и тогава успява да го вземе в състава си.

Триумфът на Берое продължава и в следващия кръг на турнира, когато за съперник се пада един от най-титулованите унгарски отбори – Хонвед (Будапеща), воден от национала Пал. На всичкото отгоре жребият отрежда първият мач да е в Стара Загора, а реваншът в Будапеща.

В дъждовният следобед на 25 октомври 1972 г. стадионът под “Аязмото” отново е претъпкан от 30 000 гръмогласни запалянковци. Унгарците обаче се бранят много организирано, като преди това добре са се поучили от резила на техните австрийски съседи. Така 45 минути след началния сигнал на съдията Казаков от СССР резултатът все още е 0:0. Още в първата атака след почивката обаче нашият щурмовак Петков разпечатва унгарската врата – 1:0! Голът дава начало на десетина ударни минути за Берое и в 57-ата вече водим 3:0 след две попадения на Димитров и Борис Киров!

Преди реванша на 7 ноември в Будапеща беройци имат сериозни затруднения. Наставникът Лозан Коцев е принуден да се лиши от най-силния си бранител Христо Тодоров – Цукито, както и от Георги Белчев. До последния момент виси участието на Петко Петков. Въпреки това отборът заминава за Будапеща, решен на всичко.

И тогава Лозан Коцев предприема силен тактически ход, като слага на мястото на контузения Тодоров като централен защитник Кордов. Рокадата излиза много сполучлива и отбраната в зелено пред Олимпиев се справя отлично с непрекъснатите набези на унгарците. Хонвед успява да вкара само един гол чрез Пал и след 90-ата минута беройци триумфират - с общ резултат 3:1 те се класират в осминафиналите.

А там ги чака още по-корав съперник – югославският ОФК Београд, вицешампион на страната, събрал в състава си едни от най-силните играчи на прочутата сръбска школа.

По онова време останалите ни представители в евротурнирите ЦСКА “Септемврийско знаме”, Левски – Спартак и Славия вече гледат към вътрешното първенство, след като са били елиминирани. Представител на България пред Европа е останал само Берое. В книгата си “Футболът в града на липите” Кънчо Колев цитира заглавието на в. “Народен спорт” – “Берое – нашата крепка надежда!”

Първият двубой е на 29 ноември в Белград, където беройци излизат надъхани за победа. Треньорът Лозан Коцев си спомня: “Направихме добър и интересен мач. Нападателите ни обаче пропуснаха две отлични голови възможности. Все пак вкарахме един гол, който румънският съдия Петричану отмени погрешно. Ако бяхме повели, убеден съм, че изходът от реванша в Стара Загора щеше да бъде съвсем друг.”

Въпреки това никой не се съмнява, че Берое ще продължи напред. Затова в студения следобед на 13 декември 1972 г. море от зелени знамена се люшка под “Аязмото”. Надеждата се засилва още повече, след като в 43-ата минута съдията Ридъл от ГДР отсъжда дузпа за Берое. Дясното крило Борис Киров е точен и извежда беройци напред – 1:0!

И тогава настъпва кошмарното второ полувреме. Играта на Берое просто не върви, а така желаният втори гол не пада. Това мобилизира югославяните, които започват да играят с опасни контраатаки. При две от тях резервата Зец успява да порази вратата на Олимпиев, а край на спора слага Слободан Сантрач (впоследствие треньор на Югославия на Мондиал 98), който прави 3:1.

“Неуспехът бе приет много болезнено не само от старозагорската публика, но и от цялата ни футболна общественост – припомня по-късно Лозан Коцев. – Но какво да се прави, във футбола не може винаги и навсякъде да побеждаваш, още повече че Берое тогава дебютираше в Европа. В реванша просто играта ни не вървеше... има и такива дни.”

Това първо представяне на Берое на европейската сцена обаче е началото на серията отлични гастроли на зелената фурия в евротурнирите, където по-късно са повалени Атлетик (Билбао) и Ювентус.

БЕРОЕ - АУСТРИЯ 7:0
АУСТРИЯ - БЕРОЕ 1:3
0:1 Петков 3, 1:1 Галаутс 11, 1:2 Петков 37, 1:3 Белчев 72
Аустрия (Виена, Австрия): Ходшар, Сара, Кригер (Менделщедт), Зомер, Вайтер, Даксбахер, Прохазка, Беденкович, Галаутц, Кьогелсбергер, Вагнер
Берое (Стара Загора): Кръстев, Кордов, Тодоров, Тасев, Ст.Иванов, Желев, Киров, Янчовски, Петков, Д.Димитров, Г.Белчев
27 септември 1972 г., Виена, ст. "Аустрия"; 11 354 зрители