Ивайло Марков прави изключително силен сезон с екипа на израелския Апоел (Хадера). Защитникът е основна част от състава, който върши чудеса в местния елит. Тимът е четвърти във временното класиране, а нашето момче често получава похвали и високи оценки за силните си изяви от средствата за масова информация.
Ивайло е роден на 5 юни 1997 година в София. Висок е 190 см. Юноша на Славия. В родния елит е играл за Локо (Пд) и Царско село. Със столичния тим има най-много мачове за български отбор. Марков даде интервю за БЛИЦ, а разговорът ни протече ето така:
-Здравей, Ивайло! Как през миналото лято се озова от Апоел (Хадера)?
-Когато договорът ми с Царско село изтече, реших да сменя обстановката. Изкарах доста време там, имах и за треньор Любо Пенев, от когото научих доста неща. Но в крайна сметка предпочетох чужбина пред България, въпреки че получих оферти и от наши отбори.
-Говореше се за интерес към теб от Левски…
-Да. Така е. „Сините“ два пъти ме търсиха. Първият път, когато ми се обадиха, ситуацията в Левски беше доста сложна. Играчите нямаха договори, някои си тръгваха. Обадиха ми се, но нямаше никаква конкретика от тяхна страна. След това, когато вече бях подписал с израелския Апоел (Хадера), от „Герена“ пак се свързаха с мен. Бяха готови с точна оферта, но аз вече имах нов отбор.
Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)
-Кой направи връзката ти с тима от град Хадера?
- Един мениджър, израелец. Каза ми, че в Апоел имат добра представа за мен. Били ме наблюдавали в няколко мача. Запознах се с офертата им и прецених, че това е отличен вариант за следваща стъпка в моята кариера.
-Колко сте българите в израелския футболен елит?
- В местния елит сме двама – аз и Пламен Гълъбов, който скоро пристигна в Макаби Нетаня.
-Бързо ли успя да се адаптираш?
- В началото беше по-трудно. Нова култура, нови хора, нов свят. Всичко тук по принцип е по-различно. Но с времето свикнах, адаптирах се и нямам проблеми.
- Би ли сравнил местния и нашия футбол?
-В Израел футболът е на по-високо ниво. Да, има какво да подобряват, но като цяло са пред нас. Агресията и скоростта са водещите фактори. Тук играят и доста добри футболисти, които вдигат нивото.
-Много ли са чужденците, както е у нас?
-Не, по-малко са. Има лимит – ако не се лъжа, повече от 5-6 чужденци не могат да играят. Но и като цяло в отборите няма картотекирани много футболисти извън Израел. Не са примерно 10-15 или повече.. Вижте, причините за подема на израелското първенство са комплексни – тук се вливат много пари, инфраструктурата е на световно ниво. Стадионите са уникални – такива даже и на други места по света може рядко да срещнеш. Интересът е огромен. Доста повече зрители ходят на мачове в сравнение с българския шампионат.
-Повечето израелски клубове са добре финансово осигурени, имат стабилни бюджети, но вашият май не влиза в тази графа…
-Да, така е. Бюджетът при нас е по-нисък. Имаше финансови проблеми, което наложи напускането на няколко основни футболисти. Групата започна да се запълва с юноши. И въпреки това, въпреки всичко вървим добре. Четвърти сме в класирането. Медиите не спират да пишат за нас как, въпреки проблемите, поддържаме отлично ниво.
-Що за човек е треньорът ви Менахем Корецки?
-Много точен – и като личност, и като наставник. Играем за него. Корецки изгради прекрасен колектив, в който се крие нашата сила. Случих на много свестни момчета, чудесни съотборници. Уважението е №1 при нас.
-Не. Напротив. Откакто съм дошъл, доста е спокойно. Аз, разбира се, проявих интерес и попитах за ситуацията. Хората обаче заявиха, че всичко за момента е под контрол и даже признаха, че понякога доста се преекспонира с темата.
-Как е градът?
-Хадира е много приятен град. Намира се по средата между Тел Авив и Хайфа. Аз живея близо до морето на много спокойно място.
-Как комуникираш с останалите?
-Нямам никакви проблеми с английския. Освен това говоря още испански и руски език.
-Браво. Значи си полиглот. Откъде говориш испански и руски?
-Завършил съм Испанската гимназия в София. А руски сам реших да уча. Обичам езиците и ми е доста интересно. Ходих на частни уроци и тук в Израел руският език също ми помага. Най-много, естествено, се говори на английски, но и доста хора владеят руския.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
