Трагедията с Георги Славков–Бенкса потресе футболна България. Тежко посрещнаха вестта неговите приятели, бивши колеги и треньори. БЛИЦ потърси първо легендата Динко Дерменджиев–Чико.

“Много ми е трудно да говоря. Току-що научих за това. Каквото и да кажа, че бъде малко за Жоро, Бог да го прости! С него са свързани едни от най-големите успехи на пловдивския футбол, на “Тракия”... В продължение на доста години бях треньор на Славков, работихме заедно. Отлетях с него за Париж, където получи “Златната обувка”. Звездният миг му беше там (Вълнува се). Под прожекторите в прочутото вариете "Лидо" - една от перлите на още по-прочутия булевард "Шанз-Елизе" в Париж, Жоро получи "Златната обувка" на "Франс футбол" като №1 на Европа за 1981 г. Невероятен футболист. Изключителен талант, първи отличник в Спортното училище. Уникален футболист. Като човек беше прибран, тих, не много язвителен и показен. Изключителен талант. Всичко имаше за голям футбол. Играеше отлично и с двата крака, притежаваше страхотна техника, хъс, разбиране за играта”, коментира покрусеният Чико.

Костадин Янчев, халф на ЦСКА и националния отбор:
Не мога да повярвам
От вас разбирам за тази трагедия. (Въздиша). Дано да не е вярно. Сигурен ли сте в това, което ми казвате? Тежко ми е. Не искам да повярвам, че го няма. С Жоро са свързани едни от най-приятните спомени в живота ми. Не мога да говоря повече, извинете ме...

Димитър Вичев, вратар на “Тракия”:
Страхотен футболист и приятел
Покрусен съм от тази трагична вест. Даже днес минах оттам, където е починал броени минути след инцидента. На светофара до Търговската гимназия видяхме двама полицаи да стоят до полицейска лента. С мен беше внукът ми. Каза ми: “Ей, сигурно пак са заложили бомба”. За съжаление то се оказа друго...Само добро мога да кажа за Славков. Страхотен футболист и добър приятел. Съкрушени сме всички. С Митко Младенов и Марин Бакалов даже в момента си говорим... и плачем. Не можем още да повярваме, че това е истина.

Марин Бакалов, рекордьор по участия и мачове в “А” група:
Хората идваха заради него на стадиона
Голяма загуба. Загубих един приятел и голям футболист. Икона на “Ботев” и българския футбол. През 1980 г., когато дойдох в клуба, “Ботев” беше Славков. Славков означаваше "Ботев". Това казва всичко. Публиката идваше заради него на стадиона. Достоен българин.

Веселин Балевски, бивш национал, защитник на Локо (Пд) и “Левски”:
Почти сам спечели турнира “Дружба”
Познавам Гошо Славков още от средата на 70-те години на миналия век. Беше футболист на Кричим, когато дойде в спортния интернат в Пловдив. Изключително голяма дарба имаше. Много техничен, сърцат играч. Перфектен и с двата крака. Изключителни фаулове биеше. Водехме паметни дуели на терена с него. Аз бях защитник на Локомотив (Пд), а той голмайстор на “Тракия”. После се засякохме и в юношеския национален отбор. През 1976 г. заедно спечелихме турнира “Дружба”, в който участваха отбори от всичките социалистически държави. Гошо беше нашият лидер и най-добър играч. С най-големи заслуги беше за титлата. Година по-късно станахме вицешампиони на Европейско първенство за юноши. Любопитно беше, че всички от отбора тогава си изпуснахме абитуриентските балове, защото излязохме от групата и се класирахме за полуфинала и после за финала. Бяхме в компанията на Италия, Швеция и Холандия, но станахме първи с една загуба и две победи. Ако не бяхме излезли от групата, се прибирахме на 24 май и щяхме да празнуваме всички абитуриентските си балове, бяхме си купили костюмите даже. Вместо това на 26 май в Шарльороа победихме ФРГ с 3:1 на полуфинала. Финалът, който беше на "Хейзел" в Брюксел, го загубихме нещастно от домакините. “Червените дяволи” също не бяха лоши – с Вризе, Корнелисен, Моменс, Меус, Снелдерс, които после направиха добра кариера. Поведоха ни, ние изравнихме и ги нагънахме яко. Цяло второ полувреме те не минаха центъра, тотално ги надиграхме. Те имаха една атака и вкараха гол и така ни излъгаха с 2:1. Останахме си със сребърните медали. Треньор ни беше Христо Андонов – Пелето. Бяхме уникално силно поколение – Томас Лафчис, Наско Маринов, Бойчо Величков, Георги Димитров – Джеки, Георги Славков, Коце Костадинов, Митко Аргиров, Панделис Белцос, Руси Гочев... Преди Европейското в Белгия бяхме спечелили куп турнири – “Олимпийски надежди”, където на финала обърнахме СССР, в Кан пък бихме Франция. Жалко, че не успяхме да станем европейски шампиони – бяхме най-добри и го заслужавахме.
После по ирония на съдбата с Гошо Славков отново играехме един срещу друг в “Левски” и ЦСКА. Труден беше за опазване. Притежаваше невероятна спортна злоба. Гореше на терена. Въпреки, че бяхме от двете страни на “барикадата” винаги сме запазвали добрите си отношения. Бяхме приятели преди всичко./МИЛЕН ДИМИТРОВ