Бенкса цял ден е бил на работа на база на "канарчетата" в Коматево, на която приживе бе началник.
Георги Славков е роден на 11 април 1958 година в село Мусомище, Гоцеделчевско. Играл е като офанзивен полузащитник и нападател за Тракия (Стамболийски), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА, Сент Етиен (Франция), Шавеш (Португалия), Апоел (Тел Авив, Израел и Нес Сиона (Израел).
Шампион на България за юноши-старша възраст с екипа на "Ботев" през 1976 г.
През 1981 г. е голмайстор на "А" група с 31 гола за "Ботев" (Пд) и става носител на „Златната обувка“ на „Франс футбол“.
Двукратен шампион на България с ЦСКА през 1980 и 1983 г. Трикратен носител на купата на страната през 1981, 1983, 1985 г. Има 37 мача (30 като състезател на "Ботев" (Пд) и 7 докато е в ЦСКА) и 11 гола (8 докато е в "Ботев" и 3 докато е в ЦСКА) за националния отбор, 8 мача с 1 гол за младежкия национален отбор и 35 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. С екипа на "Ботев" (Пд) има 25 официални и приятелски международни срещи, вкарал е 10 гола, в 40 приятелски срещи - 36 гола и в 40 срещи с 36 гола за купата на страната. В евротурнирите има 17 мача и 6 гола (7 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 2 мача и 2 гола за "Ботев" в КНК, 6 мача с 2 гола за ЦСКА и 2 мача с 1 гол за "Ботев" в турнира за купата на УЕФА). Притежава добра техника, с точни подавания, перфектен изпълнител на свободни удари, висока резултатност в играта.
През 1981 г. е удостоен със званието „Майстор на спорта". №2 Футболист на България през 1980, №3 Футболист на България през 1981 и №6 спортист на Балканите през 1981 г. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 г.
Екипът на Агенция БЛИЦ изказва искрени съболезнования на близките и роднините на Големия Георги Славков!
Oще за Георги Славков:
Само трима български футболисти са били носители на престижната награда “Златната обувка”, която се дава на най-добрия голмайстор на Стария континент. Това са Петър Жеков през 1969 г. с 36 гола, Георги Славков през 1981 г. с 31 гола и рекордьорът Христо Стоичков през 1990 г. с 38 гола.
Георги Славков е юноша на пловдивския “Ботев”, като облича фланелката на “канарчетата” на три пъти по време на своята кариера. Първият период е от 1977 до 1980 г., когато се утвърждава в тима и изявява своя талант. Въпреки че е нападател, негов кумир е прочутият английски вратар Гордън Бенкс, който е световен шампион през 1966 г., затова и прякорът на Славков е Бенкса. Той беше техничен и бърз, притежаващ точен удар и завиден нюх към гола. Освен това бе
майстор на свободните удари,
от които често бележеше ефектни голове. През 1980 г. премина в ЦСКА, но на първо време игра там само един сезон, след което се завърна пак за един сезон при “канарчетата”.
Именно тогава “Ботев” игра срещу “Барселона” в първия кръг от турнира за Купата на носителите на национални купи. Треньор на каталунците бе големият германски специалист Удо Латек, а в състава им личаха фигури като Бернд Шустер, Алан Симонсен и Кини. Същата година Славков вече бе станал голмайстор номер 1 в Европа и пристигна в Барселона с ореола на носител на “Златната обувка”. На “Ноу Камп” домакините решиха спора още до почивката, когато поведоха с 3:0, а после резултатът набъбна до 4:0. Седем минути преди края след отлично двойно подаване с Красимир Манолов Георги Славков бе изведен на стрелкова позиция и не сгреши - 4:1. На реванша пред претъпкания стадион в Пловдив отново Славков изпълни перфектно свободен удар и за втори път, както и в Барселона, матира вратаря Артола. За подвиг обаче “канарчетата” нямаха сили и класа, но двата гола срещу “Барса” ще останат незаличим спомен и авторитет във визитката на нападателя.
Следващата година Славков отново измина разстоянието от Пловдив до София по посока на армейския клуб, където игра нови четири години. Именно през този период той стана два пъти шампион на България, както и трикратен носител на купата. По време на злополучния финал за купата между ЦСКА и “Левски” през 1985 г. той си послужи с ръка, преди да отбележи първия гол за “армейците”, и това,
за съжаление, бе искрата, която на практика взриви целия мач,
за да се стигне впоследствие до печалните решения и абсурдните наказания. Въпреки това в ЦСКА Славков оправда доверието и с класата си допринесе за успехите на тима.
После започна неговото странстване в чужбина, като той игра във френския “Сент Етиен” (един сезон заедно с Георги Димитров), пет години в португалския “Шавеш”, за да завърши кариерата си в израелския “Апоел” (Тел Авив). Междувременно пак изигра един сезон в “Ботев”, където има 112 мача и 61 гола, а общо в “А” група активът му е 256 мача и 109 гола.
Славков има и 37 мача и 11 гола в националния отбор, където дебютира на 22 февруари 1978 г. срещу Шотландия при загубата с 1:2 в Глазгоу. Той бе национал в труден период за представителния ни тим, когато се извършваше и смяна на поколенията и сътресенията бяха сериозни. Беше основна фигура в световните квалификации за Мондиал-82 в Испания, за който така и не успяхме да се класираме. Ще се запомни единият от двата му гола срещу Финландия при победата с 4:0 в София, когато
извърши почти 40-метров рейд от нашата половина,
преодолявайки няколко финландски бранители, преди да матира вратаря. Записа и хеттрик при разгромното 7:0 (изравнена рекордна победа на националите) в приятелския мач срещу Малта в София през 1982 г.
