Бившият шеф на българските съдии Димо Момиров нападнма настоящи ръководител на реферите Коце Костадинов в интервю за вестник "Труд".

- Г-н Момиров, звучи ли ви познато - съдиите са големият проблем на футбола ни?
- От дълго време вината за слабия ни футбол се хвърля върху съдиите. Но не съм съгласен, че те са големите грешници. Много пъти клубовете оправдават своята немощ със съдийски отсъждания. Гледаме международни мачове на най-високо ниво, където се правят по-груби грешки. Но там никой не търси вината у арбитъра.

- Прав ли е Христо Стоичков в обвиненията към реферите и началника им Костадин Костадинов?
- Стоичков е свикнал да работи в други условия. Има основание да бъде недоволен. Не е прав да напада личностно млади рефери, които са жертви на некомпетентно ръководство на Съдийската комисия. При назначенията се правят много грешки. Добър съдия се създава трудно. А още по-трудно се опазва. Хвърляш го в огъня, когато му е дошло времето. А не да изгори, защото не е бил готов. Това е една от най-слабите страни на комисията. Костадин Костадинов беше забравен от бога. Когато станах председател на съдиите, поисках нови лица. Поканих го от една масичка пред “Александър Невски”. Продаваше матрьошки. Сега си е повярвал, че е станал много голям ръководител. Като съдия беше един обикновен средняк. Костадинов винаги се крие от журналистите. Явно има какво да крие.

- Къде са грешките му?
- На първо място, не познава качествата на съдиите. Праща хора на неподходящи мачове. Не се съобразява с качествата, характера, хъса на реферите. Костадинов е последният човек, който може да влиза в полемики с Христо Стоичков. Аз съм от хилядите българи, които са се гордели, че той им е сънародник. Стоичков е признат по целия свят. Свирил съм мачове в Азия и още от летището са започвали да ме питат за него. Трябва да се гордеем с Христо, а не да го плюем. Българският футбол щеше да е на съвсем друго ниво, ако имаше повече Стоичковци. А стигна дотам някакъв неуспял футболист да влиза в спор с човек, признат навсякъде. Може да твърди, че е играл някога, но аз не си спомням футболист Костадин Костадинов. Не мога да повярвам, че председател на Съдийската комисия може да си позволи да атакува треньор или футболист. Да не говорим за икона като Стоичков.

- Какво трябва да се направи, за да се вдигне нивото на съдийството?
- Реферите да се ръководят компетентно. Комисията е съставена основно от асистент-съдии от миналото. Трябва да си усетил каква е тръпката на мача ЦСКА - Левски, за да можеш да го обясниш на арбитрите. В момента няма как да стане. Сега съм изненадан от назначението на Николай Йорданов за неделния сблъсък. Той е много добър съдия, но имаше проблеми с Левски. Комисията трябваше да го запази. А Станислав Тодоров е във върховата форма на кариерата си.

- Бъркаха ли ви се в работата, когато вие ръководихте комисията?
- Понякога съм разговарял с Борислав Михайлов. Не винаги се е получавало това, което съм искал.

- Кога един съдия трябва да бъде наказан и кога трябва да бъде помилван?
- Преди да накажеш съдията, трябва да прецениш дали си му дал да свири мач, с който ще се справи.

- Има ли натиск от клубни президенти и членове на Изпълкома върху съдиите?
- Не вярвам на приказките за членове на Изпълкома на БФС. Не е тайна, че клубните президенти намират начин да се свържат със съдиите, когато поискат. Дали директно, или чрез други лица. Разгледайте нарядите. Лесно може да се види кой на кой отбор често свири мачове.

- Бихте ли направили психологически портрет на българския съдия?
- На нашите рефери най-много им пречи липсата на кураж. Страхуват се от някои президенти на клубове. И се съобразяват с тях. Това се оказва препъникамък в кариерата им. В момента само Станислав Тодоров се доближава до образа на европейския съдия.

БОЯН БОЙЧЕВ/"Труд"