“Здравейте, цървули. Аз съм доктор Христо Стоичков! Който ни учи, няма да спичели, който учи – ши спичели”. Така Камата ще се обръща към студентите, след като получи почетното звание “доктор хонорис кауза” от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

 

А тези, които го ядосват, вече няма да чуват каруцарската псувня: “На майка ти…”. Тя ще бъде заменена с далеч по-интелигентната: “Алма ви матерна!”. Тъй де! Стоичков вече е доктор, интелектуалец, народен будител.

 

И това доживяхме, да окичат Камата със звание, присъждащо се за развитието на културата, науката и образованието. Каква наука при Ицата? Какво образование и каква култура? Какви пет лева? Неговият чар е друг – да замахва с левачката, да кърти вратите, да ниже голове, да псува, да ръкомаха. Да вкарва голове, да печели титли и медали – златни обувки и топки. Това е амплоато му. Така той покори света и светът му се поклони. Така влезе в сърцата на българи, испанци, американци, араби и японци. В Пловдив обаче някои решиха не само да се поклонят, а и да се надупят на Камата. Изключение направи един истински интелектуалец – Цветозар Томов, който се възпротиви на щурата идея.

 

Христо Стоичков, облечен в тога? Божичко! В дамски чорапогащник да се беше пременил, като че ли повече щеше да му ходи. Такова облекло не подхожда нито на визията му, нито на бедния му и просташки речник, нито на възпитанието му. Човек, който продължава да употребява нараняващи слуха епитети от сорта на “цървул” и “тюфлек”, изведнъж стана доктор! Доктор на какво обаче – на човешката идиотия ли?!

 

Помня, беше през пролетта на 1990 година. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу Берое. В деня преди мача, завършил 3:3, отскочихме до хотела на “червените”, за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: “Кви сте, вие, бе?”. “Студенти”, отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: “Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала!”, а след нея и култовият съвет: “Повичи ибети, по-малку учети!”

 

Не е луд обаче този, който яде баницата, а този, който му я дава... Със сигурност Пловдивският университет си лепна огромно петно, услужвайки на Стоичков. Чудя се какви са критериите, за да получиш титлата “доктор хонорис кауза” от въпросното учебно заведение. Едва ли сред тях е ниската култура, цинизмът и неграмотността. Със същата титла са били окичвани и други легенди на футбола – Христо Бонев, Карло Анчелоти и Франц Бекенбауер (световноизвестният германец бе награден от Националната спортна академия). IQ-то на Кайзер Франц обаче е на светлинни години пред това на Ицо. Даже Зума има по-голям интелектуален капацитет от този на Стоичков. Дали в Пловдивския университет не нарушават ценностната система, връчвайки наляво и надясно въпросното отличие, чиято стойност по този начин олеква неимоверно…