...По-точен пас, работи! Тука така се работи. Без лигавщини, стегни крака, какви са тия пасове. В далечината се вижда човек с прошарена коса и леко прегърбен. Крещи и показва как се прави. Показва, защото го умее. Когато е наказвал европейските колоси с фланелката на ЦСКА, голяма част от футболистите, които заминаха с автобуса за Ксанти не са били родени. Всъщност, те едва ли знаят историята на клуба и на човека, който днес почти всички подминаха, защото основната цел беше да бъдат изпратени настоящите герои. А той някога е бил Герой с главно "Г". Спас Джевизов е, а до него днес беше и друг голям Герой - Красимир Безински.
Непрогледна мъгла е, трудно се вижда на другия край на терена. На чисто новия терен, който изградиха от "ЦСКА Завинаги", пристигнаха деца. Малките бяха около десетина годишни, тичаха към новото бижу и се радваха. Колко малко им трябваше на тези дечица, един терен, два чувала с топки и екипировка. На тях това им стига, да се видят облечени като батковците, да имат удобно игрище, на което да тренират и толкова. А, да не забравяме. Трябва им и добър ръководител. Като Спас Джевизов. Няма друг като него. Преди Нова година имало банкет за служителите в ЦСКА и школата. Повечето треньори дошли облечени официално. Спас обаче коленичил и връзвал мрежи на вратите, оправял терена. Днес Спас пак правеше същото и междувременно учеше децата на голям футбол.
В един момент Безински рече: "Тоя човек е луд. Ако му докарат едно легло, ще спи тука, няма да си ходи. Благодарете на Господ, че ЦСКА има такъв шеф."
И започнаха спомени. Спомени за онова време, в което ЦСКА беше страшилище в Европа. Спас Джевизов и Безински разказваха на младите треньори и се чуваха имената на Гробелар, Нийл, Сунес, Далглиш, Ръш, Греъм Сунес от Ливърпул, после на Арконада от Реал Сосиедад на големите от Байерн Мюнхен. "Бези, помниш ли как я овладях на гърди и я вкарах от центъра. На кой беше, бе мама му стара, май на Атлетико Мадрид, вика Спас Джевизов и се смее. "Ей, какви мачове сме играли, голям футбол. Затова съм благодарен на тоя клуб и си нося емблемата на сърцето. Отива ми (изглажда шубата си и оправя емблемата.) "ЦСКА беше име в цял свят, ходили сме на подготовки и турнири къде ли не, канеха ни в Африка, беше чудо. Играх със счупена ръка в един мач...Мале, да благодарим на Джонката (има предвид Джони Велинов) за мача с Реал Сосиедад. Измъчиха ни", допълва картината от спомени Безински и продължава: "Отиваме в Ливърпул. Два часа преди мача само се чува Ливърпул, Ливърпул (имитира грохот на агитката). Врящо гърне, страшно беше." А Джевизов в този момент добавя: "ЦСКА отиваше, побеждаваше и се прибираше. Това беше. Нямаше второ-трето място, само първо. При жребия за КЕШ бъркаш топката и вадиш. Може да играеш с Ливърпул още в първия кръг. Не се плашехме, излизахме и играехме. Няма да забравя, когато ги отстранихме 82-ра пет минути след мача седят и се гледат (имитира учудване). Не могат да повярват."
През това време децата облечени в червено тренираха. Те дори не подозират кои са двамата вече напреднали с възрастта мъже, които на висок тон изреждат непознати за тях имена. Сега на мода са Меси и Роналдо, а чичовците говорят за Греъм Сунес и Арконада..."ЦСКА винаги ще изкарва таланти, дори и в тези трудни времена. И сега футболист №1 на България (Иван Иванов) е излязал от нашата школа, №7 в анкетата - Александър Тонев, също и най-добрият вратар (Владислав Стоянов) - също. Посочете ми една школа, която може да се похвали с това. Благодарни сме, че вече имаме този терен, на който децата да могат да тренират", споделя шефът на школата на ЦСКА Спас Джевизов, докато разказваше истории от славните времена.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
