Спортно-техническият директор на ЦСКА Емил Костадинов започна отличната си кариера в чужбина като футболист на Порто. А утре вечер “червените” и “драконите” излизат един срещу друг в мач от груповата фаза на Лига Европа. Това е добър повод да се върнем назад във времето, когато Коща носеше синьо-белия екип - от 1990 до 1994 г. Отделно Емил е приятел с настоящия треньор на Порто Андре Вияш Боаш. Разговорът ни с Костадинов е чудесна възможност да разберем откога датира тяхното приятелство.

 

-Да, Андре е само на 32 години, но макар и толкова млад, се справя отлично на треньорския пост и то в отбор като Порто. Интересното е, че се запознахме покрай...Левски. Помните, че през 2006 година Левски беше в една група с Челси в Шампионската лига. Тогава мениджър на лондончани бе Жозе Моуриньо, а Андре работеше като скаут в Челси. Всъщност, той беше такъв и в периода, когато Моуриньо водеше Порто. Та тогава – през септември, Боаш пристигна в София, за да разузнава Левски. Звънна ми мой приятел от Португалия, който ме помоли да посрещна Андре и да му помогна при настаняването и престоя му в България. Боаш изгледа мача Левски – ЦСКА, който, ако не се лъжа, завърши 1:0 за “сините”. Така се запознахме и станахме приятели. Оттогава редовно поддържаме връзка. Когато аз съм ходил до Португалия, той ме е посрещал и съм му гостувал. Днес се видяхме, а утре ще обядваме заедно.

 

-Във футбола всичко е възможно. Преди двубоя ни в Турция с Бешикташ всички твърдяха, че ще бъдем тотално надиграни и ще загубим с много. Но ЦСКА показа характер и малко не ни достигна, за да се върнем поне с една точка. Силно се надявам да покажем този характер и сега, но този път да вземем необходимото. Да, срещу нас ще излезе един изключително класен съперник, но аз вярвам в нашите футболисти, както и в нашата публика. Ще бъде чудесно, ако има колкото се може повече зрители по трибуните, а сектор “Г” да е пълен до дупка и да подкрепя горещо играчите. Всъщност, сигурен съм, че феновете ни ще се справят със своята задача.

 

-Медали за първо място в Португалия не раздаваха. Но пазя няколкото купи, които получих. Те са ми скъп спомен. Два пъти бях избран за най-добър футболист наПорто в класация на феновете. Спечелих през единия от сезоните и трофея а най-добър чужденец в португалското първенство.

 

-(Смее се). Спортинг ми бяха клиенти. Редовно им вкарвах голове – независимо дали играехме на нашия стадион или в Лисабон. Брага и Спортинг са отборите срещу които ми вървеше най-много. Помня, че постоянно се шегувах с Бончо Генчев, Ивайло Йорданов и Краси Балъков, които бяха по същото време в Спортинг. Даже през сезон 1991/92 година те и тримата взеха участие в един мач срещу Порто, когато отбелязах гол.

 

-Не, такава клауза нямаше, въпреки че тогава това беше практика – когато даден играч премине в чужбина, да се провежда контрола между вече бившия и новия му тим.

 

-Тя е същата като на ЦСКА – само че е в синьо. Феновете подкрепят горещо отбора, правят страхотна хореография и са едни от най-темпераментните не само в Португалия, но и в Европа.