- Митко, през лятото беше на проби в Манчестър Юнайтед. Колко време изкара в отбора на Димитър Бербатов и видя ли се с него?
- Бях 5 дни в Манчестър Юнайтед. Видях се с Димитър Бербатов. Той доста ми помогна да се приобщя към обстановката в отбора. Разпита ме как съм, добре ли се чувствам. Каза ми, че ако имам нужда от нещо, да се обръщам към него и той ще ми помогне. Много добър човек е Димитър Бербатов. Използвам случая да му честитя рождения ден, който е утре. Пожелавам му да е жив и здрав и да не спира да бележи голове за Манчестър Юнайтед още няколко сезона.
- Как се стигна до пробите ти в Манчестър Юнайтед?
- Всичко стана благодарение на президента на Чавдар (Етрополе) Емил Димитров и на мениджъра Петър Костадинов. Бях забелязан от скаути на Манчестър Юнайтед по време на турнира в Нотингам, където участвах с Чавдар (Етрополе). Явно съм се представил добре на тази надпревара, щом ме харесаха и чак ме поканиха на пробен период, и то в първия отбор на Манчестър Юнайтед.
- Едва на 17 години си. Със сигурност това е върхът в кариерата ти до момента - достигане до Манчестър Юнайтед. Мислиш ли, че имаш шанс някой ден отново да се върнеш в този велик клуб?
- Това е най-голямото ми постижение до момента. Все още нищо не съм постигнал. Продължавам да работя усилено. Надявам се някой ден да се върна и да заиграя в Манчестър Юнайтед. Чак тогава може да говорим, че съм постигнал нещо голямо. След пробите при "червените дяволи" не летя в облаците. Здраво стъпил съм на земята и искам да продължа да се развивам във възходяща линия.
- Имаше ли достъп до мъжкия отбор на Манчестър Юнайтед?
- Имах възможността да тренирам няколко пъти с мъжкия отбор. Бербатов ме запозна с по-голямата част от съотборниците си. Запознах се с Оле Гунар Солскяер, който по това време беше треньор на резервите на Юнайтед. Тренирах с Едвин ван дер Сар и Томас Кушчак. Държаха се много добре с мен и ми помогнаха да се приспособя по-бързо към обстановката. Всички в клуба бяха настроени доста приятелски към мен. Не знам, може би заради Бербатов. И никой от играчите не е звезда, всички са нормални хора, много човечни.
- Разкажи някоя любопитна случка от тренировките ти с мъжкия отбор на Манчестър Юнайтед?
- За конкретна случка не мога да се сетя, но просто бях удивен от професионализма, с който тренират. Дават всичко от себе си по време на заниманията. Никой не се отпуска. Това е едно от най-важните неща, за да успееш в големия футбол. Трябва да се трудиш усърдно във всяка една тренировка и да даваш всичко от себе си.
- До кого стоя в съблекалнята?
- Не бях настанен в съблекалнята на първия отбор, а в тази на резервите, те са една до друга.
- Каква оценка получи за пробите? Сър Алекс каза ли ти нещо?
- След пробите ми казаха, че търсят вратар, в когото да виждат потенциал, а не гледат моментната форма. Аз бях деветият, който бяха взели на проби през лятото. На осемте преди мен директно са им казали "не", а в мен виждали потенциал и талант. Г-н Фъргюсън изпита знанията ми на тема "Футбол", направи ми тест. Зададе ми няколко въпроса.
- Какво те изпита?
- Зададе ми въпрос колко тежи топката, аз му казах, че е между 350 и 400 грама. Попита ме колко е широка вратата. и на това му отговорих правилно - 7,32 метра. Остана доволен от знанията ми.
- Явно знаеш английски език, щом си разговарял със Сър Алекс, а и си се разбирал с играчите на Манчестър Юнайтед?
- Владея английския перфектно, благодарение на това, че съм учил в Езикова гимназия. Ако не го знаех, нямаше да мога да се справя, а и сигурно изобщо нямаше да стигна до Манчестър Юнайтед. Вече съм се убедил, че учението и футболът трябва да вървят ръка за ръка.
- След пробите чувал ли си се с Бербатов или с някого от Манчестър Юнайтед?
- С никого не съм разговарял, след като се завърнах в България. Знам, че шефовете ми от Етрополе поддържат връзка с хората от Манчестър Юнайтед.
- Как стартира кариерата ти? Някой насочи ли те към футбола и по-специално към вратарския пост?
- Родом съм от Шумен. Баща ми е бивш футболист, беше нападател. Там започнах да се занимавам с футбол. Бяхме още малки, когато се разболях и доста време не тренирах. Когато се завърнах, нямахме вратар. И треньорът Стоян Ченешков ми заповяда да застана под рамката. Иначе играех защитник. Впоследствие осъзнах, че силата ми е на вратата.
- Какво се случи след това?
- Тренирах за кратко в "Левски". Бях на 14, когато отидох на "Герена". В началото Гибона (б.а.-Божидар Искренов) ми каза, че оставам в отбора. След 4 дни обаче бях изгонен като неперспективен играч. Той ми каза, че ако искам да остана и да играя при тях, трябва да си намеря квартира. Нямах право да използвам пансиона им. Заради това си събрах багажа и веднага си тръгнах обратно към родния Шумен. Гибона се скри като мишка и не ми помогна с настаняването. Когато бях при тях, той беше шеф на школата им. За съжаление никога няма да просперираме, ако продължава да има хора като него във футбола ни - да стават шефове, при положение, че не си разбират от работата. Треньор ми беше Славчо Стоилов, но той нямаше вина в изгонването ми. Махнах се от "Левски", започнах да си търся друг отбор и за моя радост това беше Чавдар.
- Как се стигна до преминаването ти в школата в Етрополе?
- Преди 2 години и половина започнах да тренирам в Чавдар, бях на 15. Скаути от Етрополе бяха дошли в Шумен да ме наблюдават. Останаха очаровани от моите качества и ме привлякоха при тях. В началото школата в Етрополе наброяваше 30-ина човека. Никой не мислеше, че ще направим нещо голямо. Но аз реших да отида и да опитам. И за 2 години с успехите, които постигнахме, показахме, че сме най-добрата футболна школа в България. Много съм благодарен на Емил Димитров. Винаги ми дава ценни съвети и аз внимателно го слушам. В момента уча в Етрополе и доста трудно съчетавам училище и футбол. Но засега се справям много добре и с двете.
- Искаш да кажеш, че нямаш време за момичетата ли? Имаш ли си гадже?
- Наистина не ми остава много време за момичета. В момента повече съм се съсредоточил върху футбола и учението. Когато имам свободно време, гледам да съм с родителите и приятелите ми. В момента нямам гадже.
- Семейството ти в Шумен ли живее?
- Да, за съжаление разстроянието е доста голяма. Поради тази причина не мога да ги виждам толкова често.
- Те как приеха решението ти да заиграеш в Етрополе?
- В началото бяха против заминаването ми там, но впоследствие осъзнаха, че ако искам да стана добър футболист, трябва да продължа развитието си в Чавдар.
- Намрази ли "Левски", след като те изгониха от "Герена"?
- От малък съм за ЦСКА. Но тогава условията в "Левски" бяха най-добри. Но отношението им към юношите е просто безобразно. Заради това школи, като нашата в Етрополе ще просперират - защото при нас юношите се уважават, налагат ни в професионалния футбол. След случката на "Герена" се ентусиазирах още повече да играя професионален футбол и да покажа на "Левски", че са сгрешили като ме обявяват за неперспективен играч.
- С Христо Стоичков често ли се виждаш в Етрополе? Имал ли си някакви по-специални разговори с него?
- Той идва често при нас. Понякога преди мач ни дава съвети. Помага ни да подобряваме играта си, какво трябва и какво не трябва да правим. С него съм разговарял няколко пъти. Преди да замина за Манчестър ми каза да не се притеснявам какво ще стане, а просто да покажа най-доброто от себе си.
- Помниш ли дебюта ти за мъжкия отбор на Чавдар?
- Да, беше през есента срещу Ком-Миньор (Берковица). Бихме с 5:1. След това играх още в два мача - срещу Чавдар (Бяла Слатина) - 0:1, както и при победата с 4:0 над Дунав за Купата. Все повече натрупвам опит и се надявам пролетта да съм титуляр. Благодарен съм на треньора си Атанас Атанасов, който ми гласува доверие. Той ми е наставник не само в Чавдар, но и в юношеския национален отбор.
- С какво ще запомниш официалния си дебют в професионалния футбол?
- Ще го запомня с това, че в началото срещата започна лошо за нас. Още в първите минути гостите от Берковица получиха правото да изпълнят дузпа, която за малко да хвана, но не успях и те поведоха в резултата. След първоначалния шок се окопитихме и обърнахме резултата до 5:1. В дебюта си се проявих с две-три много добри изяви. Останах много доволен от първия си мач в професионален футбол, ще го помня винаги.
- Кой са конкурентите ти в Чавдар (Етрополе)?
- Ивайло Яначков и Христо Матев. Те са много добри млади вратари. Имат по-голям опит от мен. Тримата сме големи приятели.
- Кой е любимият ти вратар и от кого се учиш?
- Симпатизирах на Оливер Кан. В момента подражавам на стила на Едвин ван дер Сар. Харесва ми това, че е много спокоен вратар. Много е добър с крака и на тези години остава един от най-добрите вратари в света. ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
