Йордан Лечков е меко казано голяма личност в българския футбол. И не само защото е част от звездния ни тим, спечелил бронзови медали на световното първенство в Щатите през 1994 година. И не само заради прословутия си гол срещу Германия при победата ни с 2:1.
Данчо днес е вицепрезидент на БФС. И точно днес става на 50 години. Предпочете да отпразнува скромно юбилея си, защото никога не си е падал по прожекторите, камерите и огромните патардии.
Неговият път във футбола започва в Сливен. Мнозина грешно смятат, че е родом от там, но той си е от град Стралджа, а корените му са от ямболското село Воденичене.
В Сливен Лечков бързо се налага в мъжкия състав, а на 30 май 1990 година печели Купата на България. Тогава скромният тим побеждава ЦСКА на финала в Габрово с 2:0, а единият от головете е дело на Данчо. През есента се представя ни ниво и в мачовете на Сливен за КНК срещу Ювентус.
Година по-късно Лечков е привлечен от ЦСКА, а с червения екип става шампион през пролетта на 1992 година. Това, всъщност, е единствената титла, която гениалният халф печели през кариерата си.
После следва дългогодишен престой в чужбина. В Хамбургер се налага бързо в титулярния състав, изиграва над 100 мача в Бундеслигата и два пъти е избиран за най-добър полузащитник. После носи екипите на Марсилия, Бешикташ, а не преклонна футболна възраст отново играе в ЦСКА и в Сливен.
Паметни са мачовете му в националния отбор и най-вече на Мондиала преди 23 години, донесъл толкова много радост на българския народ. Тогава Данчо въведе нова мода у нас, носейки на главата си прочутата кърпа. Западната преса пък, след триумфа ни в Щатите, го обяви за най-гениалният плешивец не само в българския, но и в балканския футбол.
Повече от 10 години той е в управата на БФС и се надява, че един ден националният тим ще придобие поне наполовина нивото, което имаше по негово време.
„Това е трудна и тежка задача, но аз съм оптимист”, категоричен е Лечков. Всъщност, той винаги е бил оптимист и винаги е успявал да излезе от неприятните ситуации, които се бяха спуснали като тъмен облак над него в периода, когато беше кмет на Сливен. Всичко обаче е минало и заминало.
Честит юбилей, Данчо! И нека да продължаваш напред в същия дух – здраве, късмет и още много победи във футбола и в живота!
