Георги Тодоров е повече от добре познато име в треньорския занаят. Бившият треньор на “Левски”, работил за последно в Етър, се съгласи да даде интервю за БЛИЦ. Основната ни тема на разговор бе моментното състояние на клубния ни футбол.

 

-Изненадите са две. Представянето на Етър и на ЦСКА. Очаквах “виолетовите” да са на по-горно място в класирането. Тимът стартира с победа, но после последваха шест поредни загуби. За “червените” обяснението е ясно. Бих казал – крещящо ясно. Причините за срива в Етър и в ЦСКА се крият в разбитата йерархия в клубовете и в липсата на всякаква комуникация по високите етажи. Имам предвид комуникацията между шефове и треньорски щаб. Всъщност – Етър и ЦСКА са огледалото на футбола ни в момента. Те са най-яркият пример за кризата, в която се намираме. Да си го кажем направо – заради типичните български взаимоотношения сме на тоя хал. Говоря за Етър, защото бях треньор там. Защото Велико Търново заслужава да има силен отбор. За огромно съжаление обаче от ерата на Георги Василев клубът тръгна надолу. Да, сега се завърна в “А” група, но виждате какви са резултатите до момента.

 

-Вече ви казах, че няма комуникация, не се спазва йерархията. Вижте колко простичко само звучи – работата на боса е да осигурява бюджета, а треньорът да прави селекцията. Само той и никой друг! А то какво се получава – не само, че йерархията е разбита, но и за капак властват интригите и задкулисните игри. Погледнете само ЦСКА!

 

-Достатъчно сме се нагледали на случващото се в ЦСКА... Така и така засегнахте темата с “армейците”. Вие сте били треньор на вечния враг на “червените” – “Левски”. По ваше време имаше ли такъв разрив по високите етажи и намеса на босовете в работата на треньора?

-Категорично не! Знаете ли, хиляди глупости съм чел, че Батков се намесвал в трансферната политика. Батков никога не се е занимавал с такива неща. Неговата задача бе по мое време да осигурява парите. Така и в момента. Чисто футболната отговорност бе в мен и в спортно-техническия директор Наско Сираков. Докато в ЦСКА – особено сега, е страшно. Там е пълно с интриги, с нападки по адрес на Стойчо Младенов. Да, аз може да съм бил от другата страна на бариерата – в “Левски”, но не може да не ми направи впечатления ужасяващата и стряскаща серия от атаки към Младенов. Натискът срещу него е изключително подмолен. Първо го обвиниха, че прибирал комисионни, после, че е сбъркал в трансферната политика. Казах, че натискът е подмолен, защото никой от ръководството на ЦСКА не излиза директно да напада и обвинява Стойчо. Правят го хитро и тънко, за да го притискат, да го унижат и да го принудят да си тръгне. Как този човек да работи спокойно? Онзи ден отидох да гледам ЦСКА и Етър. Ами трябва да си сляп, за да не видиш, че на някои от футболистите с червени екипи не им се играеше. Футболът бе на слабо ниво и аз не издържах и си тръгнах.

 

-Честно казано - не. Най-гадната атака по негов адрес бе уволнението на малкия му син от ЦСКА. Нали знаете поговорката “Думам ти, дъще, сещай се, снахо!”. Уволниха Стойчо-младши, за да унизят бащата и да го принудят да си хвърли оставката. Долно действие! Аз познавам синовете му – и Александър, и Стойчо. Бях им треньор в Етър. Точни момчета, професионалисти, които обичат и разбират футбола. Стойчо-младши се отказа млад от играта. Та той е само на 27 години. Има обаче нюх да работи като скаут, но нали босовете на ЦСКА трябваше по някакъв начин да ударят баща му. А за един родител няма по-голям удар от този, когато някой посегне на детето му. А миналата седмица дойдоха и тези изказвания на Миодраг Йешич. Стана ми и тъжно, и смешно. Извинявайте, ама сърбинът, колкото и успехи да е постигнал, не може да се сравнява със Стойчо Младенов. Както като авторитет, като рейтинг, така и като победи, титли, та и човешки качества.

 

-Защото обича ЦСКА и защото е работохолик. Този човек е готов земята да преобърне, но да си свърши работата. Вижте, напоследък запяха песента, че стоял в ЦСКА, защото имал огромна неустойка в договора. Глупости! Стойчо стои в ЦСКА, защото обича отбора, иска да е първи, иска да печели. И защото има изключително железни нерви, очаквайки един ден целият този ужасяващ хаос да свърши. Той се е хванал на хорото с надеждата някога да е пак първи. И ще продължи да го играе, въпреки че много хора пробват да го препънат. Аз смятам, че хаосът рано или късно ще приключи.

 

-Там функционалността е на доста по-високо равнище. Организацията е на светлинни години от тази в ЦСКА. А и Илиан Илиев е добър треньор. Той обаче не разполага с нужните футболисти като качество. А в “Левски” и в ЦСКА трябва да играят най-добрите. Но заради глобалната финансова криза и на “Герена” не могат да си позволят лукса да вадят големи пари, макар че въпросът е с достатъчно средства да направиш качествена селекция и да сглобиш солиден състав. Мисля, че през зимата, когато трансферният прозорец отново бъде отворен, “Левски” ще стане още по-стабилен тим. За настоящото състояние на отбора обаче не бързам да давам оценка, тъй като сериозните изпитания тепърва предстоят – мачове с Литекс, с ЦСКА, с Локо (Пловдив), с Лудогорец.

 

-Споменахте Лудогорец. В Разград не се ли намира единствената светлина в тунела?

-В началото на нашия разговор споменах за йерархията и комуникацията. В Разград те са налице. Изключително стабилен финансово собственик, разбран човек, който не си пъха носа в работата на треньора. А самият треньор е много интелигентен. Петев беше такъв и като футболист. Разбира чудесно от футбол,  умее не само да подготвя състава в тренировъчния процес, но и да води мачовете. Залага на красива, но и на ефективна игра.  Погледне само какви играчи са при него. 50-60% са бивши футболисти на “Левски” и ЦСКА, някои от които бяха отхвърлени. Но когато има финансова стабилност, добър треньор и спазване на йерархията, резултатите са видими. Но както казахте – Лудогорец е една малка светлина в тунела. Искрено желая тази светлина да не угасне, а да се появи и на други места във футболна България. В противен случай ще угасне футболът ни.

 

-Благодаря ви и аз!