Назначението на Йоан Андоне беше най-голямата грешка на ЦСКА в последните години. Румънецът пое отбора през зимната пауза, когато имаше време да направи селекция и подбере най-добрите футболисти за титулярния състав. Стартът му в първенството бе повече от впечатляваш. Особено в онзи миг, в който “червените” поведоха с 3:0 срещу Локомотив (Пд). Но после всичко тръгна надолу. От фаворит за титлата Андоне превърна отбора в кандидат за Лига Европа. Записа две победи, три равенства и 1 полузагуба – в Мездра. Не този мач, а трите хикса изядоха главата на Йоан. Или по-скоро – принудиха го да си събере багажа и да се изниже през задния вход на “Армията”. Андоне се оказа страхливец и слаб тактик. Схемата на игра и особено смените, които извършваше, показаха липса на професионализъм. Сякаш ЦСКА бе воден не от треньор, вкарвал отбор в Шампионската лига, а от начинаещ ученик.
Йоан Андоне ще остане в историята на “армейския” клуб като първият чужденец, престоял толкова кратко време на треньорската скамейка. Единственият, развял белия байрак и обявил, че се предава. Първият, на който му се падна идеалната възможност да спука от бой най-невзрачния състав на Левски. Немощният Йоан обаче стигна единствено до 0:0. Навремето, преди 13 века, прабългарите завързвали на един сал страхливците и ги пускали по течението на Дунава. Андоне сам се качи, за да се прехвърли на родния си бряг. Избяга, набутвайки още повече ЦСКА в калта. Сега оттам ще трябва да го вади Адалберт Зафиров. Зафето е млад и все още неопитен специалист, но в него има четири положителни елемента. Първо, той е рожба на “червената” школа. Второ, притежава хъс и огромно желание да се докаже така както го правеше като футболист. Трето – в него е скрит треньорски потенциал, който със сигурност един ден ще развие. И четвърто – Зафиров е мъжкар и никога не се предава. Съдбата му определи доста тежичък дебют на горещия стол. В Стара Загора срещу натрупалия самочувствие Берое. Битката хич няма да е лесна, но нали голямото каляване минава през възможно най-сериозните изпитания.
Какво обаче се задава в перспектива? Кой ще води ЦСКА от лятото нататък? Варианти и предложения – колкото щеш. Според мен обаче възможността е една и това е Стойчо Младенов. ЦСКА изпитва въпиюща нужда от треньор, носещ клуба в сърцето си, от специалист, който вече се е доказал в Борисовата градина. Младенов три пъти беше треньор на “Армията”, три пъти ликува с титлата. Най-напред като помощник на Гочето Василев, а после като наставник. Винаги триумфираше убедително, особено през 2008 година, когато ЦСКА бе на светлинни години пред задъхващия се зад гърба му втори отбор. Ако това не са достатъчни аргументи, здраве му кажи. Естествено около Стойчо пърхат десетки пеперудки, стремящи се да засенчат неговия рейтинг. Същите тези пеперудки размахват крилца, обикаляйки около шефовете на “Титан” и шушнат ли шушнат, че Младенов бил еди какъв си, че обичал да действа еди как си. Ако обаче “Титан” иска да защити името си, трябва да избере за треньор титана Младенов, а Адалберт Зафиров да остане със сигурност в неговия щаб. Зафето не успя да научи нищо от Андоне, като причината за това се крие в румънеца. Но покрай Стойчо ще понатрупа опит. А и един изцяло истински цесекарски екип ще е само в полза на отбора. Треньорски щаб в лицето на Младенов, Зафиров, Нанков. Това ще означава пролука към излизане от кризата и потегляне към върховете...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ