Канал 1 заслужава огромна похвала за кампанията “Българските събития на ХХ век”. България имаше нужда от подобен референдум, в който народът да посочи най-значимите неща, оставили трайна диря в родната история и повлияли върху нейното развитие. Вместо да гласува за олигофренясали люде от повърхностни предавания, зрителят ще даде своя вот за събитие или факт, което е част от българското минало. 
Дойде ред и на категорията “спорт”, чийто резултати ще станат ясни следващата седмица. Една от номинациите обаче буквално шокира, пораждайки въпроса дали нейното място е точно там. Става въпрос за гола на Гунди на стадион “Уембли”, отбелязан на 11 декември 1968 година. Тогава Англия и България играят приятелски мач, който завършва 1:1. Анонсът на номинацията е още по-смущаващ, тъй като голът на Гунди е сравнен с този на Марадона пак в английската мрежа, но на световното в Мексико през 1986 година. Канал 1 обявява, че Георги Аспарухов е преодолял цялата британска отбрана, преди да изпрати топката във вратата. Истината е, че Гунди изминава голямо разстояние с топката – от центъра до голямата пеналтерия, но финтира само един защитник. Всъщност за журналистическа аматьорщина ли иде реч или за журналистика с тъмносин оттенък? Безспорно е, че през 1968-а Англия е настоящ световен шампион. Националите играят не къде да е, а на “Уембли”, откъдето си тръгват непобедени. Георги Аспарухов става първият и единствен засега българин, отбелязал гол на свещения стадион с националната фланелка. Дотук, чудесно! Това се факти, които никой не може да отрече. Но... всъщност има няколко “но”-та. Тази номинация мъждука като мъничка искрица в историята на родния спорт в сравнение с космическите ни постижения на спортното поле. Голът на Гунди изглежда като светулчица, поставен до блясъка на първия ни олимпийски медал на Моката, първата олимпийска титла на Никола Станчев, фамозния рекорд на великата Стефка Костадинова от световното първенство по лека атлетика в Рим през 1987-а, който продължава да бъде непоклатим. И така нататък, и така нататък... Контрастът е същият и при сравнение с футболните подвизи на “четвъртите в света”, на европейските полуфинали в турнирите на ЦСКА и Славия, на трите “червени” екзекуции на настоящи носители на КЕШ. И тъй като някои могат да усетят клубна пристрастност в тези редове, редно е да се уточни или по-скоро да се припомни, че големият Георги Аспарухов е отбелязвал далеч, далеч по-стойностни, па ако щете и по-красиви попадения. Защо не номинираха например двама му брилянтни гола в белгийската врата, вкарани на 29 декември 1965 година. Голове, които са с цената на злато. Мачът е бараж за световното първенство, а приносът на Гунди е исполински, тъй като благодарение на него България се класира за мондиала в Англия през 1966 година.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ