ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Янис Карабельов е един от малкото ни футболисти, които се представят на висота в чужбина. Халфът е основна фигура в унгарския елитен Кишварда и напълно логично получи повиквателна за националния отбор от новия селекционер Младен Кръстаич. Роденият на 23 януари 1996 година полузащитник, израснал в школата на Славия, даде интервю за агенция БЛИЦ.
Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)
-Здравей, Янис! Няма как първият въпрос от нашето интервю да не е свързан с мача в Скопие и по-специално – отношението на македонската публика към вас.
-Честно казано, не очаквах такова отношение, но това ни подейства мотивиращо. Това ни настрои още по-враждебно за мача. Под враждебно имам предвид чисто футболно, чисто спортно-технически. Надъхахме се да покажем най-доброто от себе си и да им докажем на домакините, че сме по-добрият отбор. Имаше заряд, прехвърчаха и искри на терена, но всичко това беше вследствие на негативизма от трибуните.
- Ти си на 26 години и вероятно имаш мнение по въпроса със Северна Македония.
- Да, разбира се, имам мнение, въпреки че не обичам да го изразявам публично. Но се дразня, когато някой ми казва, че цар Самуил бил македонец, че братята Кирил и Методий също са македонци, че техният ученик Климент Охридски е македонец. С две думи – всичко българско било македонско. Това го чувам постоянно и тук, в Унгария.
-Кои са тези някои в Унгария, които ти говорят така?
-Ами в Кишварда, отбора, в който съм в момента, имам двама съотборници от Северна Македония. Едното от тях беше повикано в младежкия национален отбор на родината си. Казва се Марио Илиевски. Често споря с него. Сега особено след мача в Скопие пак водихме спор. Опитвам се да го убедя, че не е прав, че това са пълни измислици, но той си знае своето. Убеден е, че много от известните българи, оставили трайна следа в историята ни, са македонци. И аз се отказвам, защото знам, че е безсмислено. Но и знам, че е смешно... Марио е добро момче, но тук се разминаваме драстично. Другият ми съотборник – Ясир Асани, е с двойно гражданство. Македонско и албанско. Виж той не е толкова френетично настроен.
-Да поговорим за националния отбор. Не си викан за първи път в тима. Виждаш ли някаква разлика отпреди? Особено от периода на Ивайло Петев, който първи ти прати повиквателна.
-Да, има разлика. И то не една или две. При Петев имаше много опитни футболисти, които играеха в чужбина. В тима беше Марселиньо – един от най-добрите чужденци в цялата история на българския футбол.. Сега сме изцяло млади момчета. Повечето не ги познавах. Честно казано, аз виждам светлинка в тунела, защото се обръща внимание на детайлите. На малките неща, които правят голямата разлика. Изисква се повече от всеки един футболист - независимо от опита, който притежава. Да види някои тънкости, които не е забелязал. Очарован съм от новия треньор. Очарован съм и от всички в екипа му. Силно се надявам двете успешни крачки, които направихме, да бъдат само началото на прераждането на българския футбол.
-Янис, не мога да не те попитам и за Венци Стефанов. Не се разделихте май по най-добрия начин, когато ти напусна Славия и замина за Унгария? Виждали ли сте се, чували ли сте се оттогава?
- Не, не сме се виждали с Венци Стефанов. Няма обаче проблем. Не се стекоха нещата така, както той искаше и нормално беше наранен. На мен ми стана криво от думите, които изрече тогава. Но аз не съм злопаметен човек. Всичко е минало. Аз уважавам много Венци Стефанов, защото ми е помагал, защото ми е подавал ръка, когато бях още малък. Няма никога да забравя откъде към тръгнал.
-Ти си основна фигура в Кишварда, което означава, че вече плуваш в свои води. Нали така?
- Да, но в началото ми беше доста трудно. Когато пристигнах през декември 2020 година в Унгария, преминах през период на адаптация – все пак това е друга държава, друга култура, нов начин на игра. С времето обаче човек привиква. Чувствам се в момента перфектно. Вярно, сега сме с три поредни загуби, но аз съм сигурен, че ще излезем от това състояние. Вярвам, че ще се нормализират нещата.
-Разликата каква е между унгарския и българския футбол?
-Една от разликите е физическото състояние. Тук е по-добро. Тук се играе по-бързо. По-тежки са единоборствата. Темпото е различно. Друга разлика е в стадионите, които в Унгария са в по-добро състояние. Нашият стадион е само за 4000 зрители, защото градът е малък. Но е много хубав, кокетен. И когато има някакъв проблем, се разрешава максимално бързо. Давам пример с тревното покритие. Наложи се да бъде сменено и докато се усетим, всичко беше приключило - светкавично и качествено.
-В Унгария треньор е Милош Крушчич, който водеше ЦСКА. Как се развива сърбинът начело на Уйпещ?
-Ами скоро паднахме тежко от неговия отбор. Крушчич завари тима в лошо състояние и въпреки че някои основи играчи напуснаха, успя да сглоби състав. Честно казано, харесвам стила на Крушчич.
-Твоят настоящ треньор Габор Ерош беше преди десетина години футболист на Локомотив (Пловдив). Дали ти е разказвал за престоя си в България?
-Ще ми повярвате ли, че Габор Ерош още е фен на Локо (Пловдив). Следи мачовете на отбора по лупа. Често си говорим за Локото. Той е впечатлен от следния факт – отива на първа тренировка на „Лаута“ и вижда 4-5000 фенове. Това много го е впечатлило. Габор Ерош призна, че ако не е била финансовата криза в отбора тогава, е щял да остане до края на кариерата си в Локото поради две причини – публиката и самия град Пловдив, който той много харесва.
-Имаш ли любим отбор в чужбина?
-Реал (Мадрид). Но любимото ми първенство е Бундеслигата. Винаги съм се възхищавал на немската точност, дисциплина, прецизност и като цяло на немския стандарт на живот.
- А у нас?
-Славия, Славия и пак Славия! Прекланям се пред агитките на ЦСКА и Левски, но моята футболна любов е само и единствено бяла.
- В момента – вече не. Но в началото един ден видяхме как започват да се струпват множество танкове и гарнизон с войници. Това бяха представители на унгарската армия. Всичко бе от съображение за сигурност. После те се оттеглиха и сега има мир и спокойствие.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
