Старши треньорът на Черноморец Димитър Димитров говори за своята борба с неправдата във футбола, за Георги Илиев и за борбата със смъртоностната болест. Предлагаме ви най-интересните акценти от интервюто на Херо пред предаването на Сашо Диков по Нова телевизия.

За отказа на "Левски"
"Наистина ужасно бързо минаха последните 20 години. Естествено помня само добрите неща, лошите гледам да ги изхвърля от паметта си. Помня шампионските титли, успехите. Оставам в Бургас, аз имам договор за 3 години. Подписах преди 6 месеца.Семейни причини ме накараха да остана. Получих оферти от всички водещи отбори, но им отказвах. Имам морални ангажименти към хората от Черноморец. В най-тежкият момент ме подкрепиха, нямам право да ги предам. Семейните ми проблеми са големи - възрастта на майка ми, болестта на сестра ми. Трябва да съм до тях.

За корупцията във футбола
Прекалено съм емоционален, реагирам спонтанно на несправедливостите. Не вярвам нищо да се промени към добро в нашия футбол. Всички си караме по старому. В дъното на всичко са президентите на клубовете. Те си въртят схемите и корупцията. В България предварително се знае кой мач как ще завърши. Знае се кои отбори играят черно тото. Много лесно може да се докаже това нещо, но трябва воля. Арестите на моите футболисти през зимата са абсолютна поръчка и ПР акция. Не можеш да им забраняваш на хората да залагат на английски или испански мачове. Държаха ги като престъпници в полицията. Лошо е, ако го правят за срещи на собствения си отбор, ако манипулират резултатите. Обаче случаят не беше такъв. Закопчаха ги с белезници като най-големите бандити. Никой не им се извини до ден-днешен на тези момчета. Това бе преди мач за Купата. Останах без отбор. Имал съм доста съмнителни мачове в моята кариера, но като нямаш доказателства, е по-добре да замълчиш. Не съм любимец на съдиите. Още до 3-ата минута мога да ти кажа как ще свири един рефер. То си личи дали изпълнява поръчка или не.

За Жоро Илиев
Имах огромни притеснения, когато почнах работа при Жоро Илиев, след като поех Велбъжд (Кюстендил). Тъкмо бях напуснал "Левски" и той ми се обади първи. Бях доста несигурен дали трябва да отида, или не. На няколко пъти му отказвах, но накрая Илиев ме спечели с 2-3 изречения. Каза ми да пробвам, ако не става, ще си тръгна. По-точен президент не съм имал. Изключителен мъжкар. Цялата махала беше настръхнала, като дойде да ме взима от Бургас. Дойде с 5-6 джипа. Години по-късно трябваше да се прибирам в Бургас. Послужих си с една благородна лъжа. Жена ми ме молеше да се прибера и да контролирам децата. Жоро не ме пусна обаче. Каза някъде по медиите, че няма как това да стане, с мен имал пожизнен договор. Отидох при него, казах му, че ще си загубя семейството. Той подходи изключително честно и коректно и ме пусна. Сигурно много майки е разплакал, създал е проблеми на много хора, но с мен беше точен, най-добрият човек. Видях го вечерта, когато го убиха. Бях се върнал от Саудитска Арабия, говорихме дълго час преди мача на Локомотив (Пд) с ОФК Београд. Покани ме да купонясваме на Слънчев бряг в същото място, където го застреляха. Порточанов ми съобщи за смъртта му. Може би нещо очакваше, защото неговата охрана с бинокли оглеждаше околните сгради. Никога дотогава не го бяха правили.

За битката с рака
Бях с жена ми, когато научих страшната вест. Беше шок за мен. Аз бях с жена си, когато разбрах за болестта си. Разбрах в София, няма да споменавам имена, защото доцентът бе много краен тогава. Казаха, че ми дават година живот. Най-лошото бе, че жена ми чу всичко. Аз колкото и да съм лаик, си казах, че не може да бъде толкова категоричен. Лекарят ми каза, че 99% е сигурен в диагнозата си, но аз се оказах от този 1%. На връщане с жена ми в колата не си казахме нищо. Минаха ми какви ли не лоши мисли – как ще се справят без мен, дали съм им дал всичко както трябва. Сега съм в ремисия. Аз продължавам да се боря и сигурно цял живот ще се боря. Използвам както традиционната медицина, така и алтернативните методи. Човек не знае какво ще му се случи. За щастие най-лошите прогнози не се сбъднаха. Само с алтернативната медицина се лекувам. Не говоря само за йога, използвам и билки и други илачи. С илачите ми почва денят. Първата химиотерапия я понесох много тежко. Идваше ми да се откажа от борбата. Повръщане, изстудяване, болки, страшна работа. Получих много тежка криза. Остави повръщането, това е най-лесно. Болки, главоболие, потене...Мина време и си казах, „Аз ли съм най-слабохарактерният?! Ще продължа!“ Вече след петият и шестият път нямах проблеми. Всеки човек се чувства безсмъртен едва ли не. Никой не обръща внимание на начина си на живот. Чак, когато лошото дойде, почваш да правиш нещата правилно, да опитваш да се промениш. Но често пък вече е късно. Сега ходя на курсове за йоги. В началото ме беше срам. Всяка сутрин съм в парка, още в 7 часа. Вече и бабите ме знаят. Нямам намерение да се отказвам от футбола. Уж било по-спокойно, да не се нервирам, но не мога и не мога! Заръките на лекарите са да се оттегля от стреса на треньорската професия. Тук, на скамейката, можеш да си умреш като едното нищо. Даже да ми кажат, че пак ще ми се случи това нещо, пак няма да се откажа. Отвън ще се чувствам получовек. Може да е грешно, но това е положението. Сега се опитвам през времето, което ми остава, да помагам на всеки. Знам, че е невъзможно да помагаш на всички, но мисля, че Бог те възнаграждава, когато помагаш на хората.