На този ден точно преди 35 години се играе Черният финал за Купата на България между ЦСКА и Левски. „Червените“ бият с 2:1 и печелят трофея. На терена обаче има скандали, разправии, след което ЦК на БКП изненадващо взима историческото и отвратително решение да разформирова двата клуба. ЦСКА е преименуван на Средец и няма нищо общо с армията. Левски е прекръстен на Витоша и връзките му с МВР са прекратени.

Най-големият екшън на терена е през второто полувреме, когато десният бек на „сините“ Пламен Николов контузва тежко Радослав Здравков. Впоследствие се заформя меле, при което Емил Спасов хваща Костадин Янчев за гушата, а младият тогава Христо Стоичков скача да се бие с халфа на Левски. Преди това, през първата част, левскарите претендират, че Георги Славков, преди да отбележи първия гол, си повежда топката с ръка.

efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус

От футболистите на ЦСКА ЦК на БКП наказва тежко Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев е отстранен за една година, а Костадин Янчев за 3 месеца. От Левски-Спартак са изгонени завинаги от спорта Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наско Сираков и Мирослав Байчев са със спрени права за една година. Отнемат се правата на треньорите и им се налагат глоби. Впоследствие всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да подновят  спортната си кариера.

Агенция БЛИЦ се свърза с петима бивши футболисти, които тогава са част от двата отбора. Вижте техните гледни точки за случилото се.

Наско СИРАКОВ (Левски): „Болката от случилото се я има и до днес в мен. Но не от това, което стана на терена, а заради последствията. Бяхме шокирани, когато чухме за разформироването. По този начин Партията уби нашия отбор, който беше в апогея си – предния сезон спечелихме всички възможни трофеи у нас, играхме на голяма висота в евротурнирите. Същата 1985 година пак станахме шампиони. Но явно бяхме неудобни и решиха да ни затрият. Питате ме дали е имало бой в тунела след мача?! Никакъв физически контакт между играчите не е имало. Помня, че бях ядосан от загубата и първи се прибрах в съблекалнята, но ако имаше нещо, нали щях да чуя, нали щяха съотборниците ми да разкажат. В интерес на истината ЦСКА игра по-добре, но повеждането на топката с ръка от страна на Жоро Славков, Бог да го прости, изнерви обстановката на терена. Да, на игрището имаше сблъсъци, но това се е случвало и преди, случва се и днес – да има скандали, червени картони. Даже е имало много по-тежки случаи от въпросния на 19 юни 1985 година. Може ли това да е повод да премахнеш двата най-силни български отбора?! БКП се уплаши от силния Левски и намери повод да го унищожи.“

Емил ВЕЛЕВ (Левски): „Мачът беше много нервен. Много груб. Съдията помагаше на ЦСКА. Първият гол беше напълно нередовен. Повеждане на топката с ръка, удар и гол. И в други ситуации Аспарух Ясенов буташе ЦСКА. Това ни изнерви. Има и друга причина за загубата. Признавам, че излязохме с огромно самочувствие, тъй като ги бяхме били седем поредни пъти. Летяхме в облаците и си мислихме, че осмата ни е в кърпа вързана и ще вземем с лекота Купата. ЦСКА обаче игра по-добре от нас. Аз ще ви кажа какво се случи в тунела, когато се прибирахме. Попсувахме се здравата със Стоичков и Джеки Димитров. Яки псувни си бяха, хамалски, в интерес на истината. Но само това. Нищо повече. Никакво побоища и какво ли не. Много се смея, като чуя слуха, че съм бил счупил Купата. Помня, че не искахме да излизаме да получим медалите за второто място. Като чух след дни, че ме махат завинаги от футбола, бях като попарен. Никой така и не ми обясни защо ме отстраняват за цял живот, след като нито съм удрял някого на терена, нито имах червен картон. Ама даже и да съм имал, може ли такова убийствено наказание да ми лепнат. Ей така за няма нищо!"

Радослав ЗДРАВКОВ (ЦСКА): „Преди финала Левски имаше 7 поредни победи над нас и ние бяхме максимално амбицирани да прекъснем черната серия и да спечелим Купата. След първия гол левскарите се изнервиха. Аз играх в този мач централен защитник и подадох на Жоро Славков за головата атака. Но бях много далеч, защото пасът беше дълъг, нямах видимост и не мога да кажа дали е имало игра с ръка. След години гледах няколко пъти ситуацията на запис. Честно казано, не се вижда дали има игра с ръка. Левскарите не можеха да се примирят, че няма да ни бият за осми пореден път и че изпускат трофея. Имаше груби и целенасочени действия от тяхна страна през по-голямата част от мача. После дойде онзи момент, в който Пламен Николов грубо влезе в крака ми и ме контузи зверски. Малко под коляното ми зейна голяма, отворена и дълбока рана. Джеки Димитров и другите ми съотборници се хванаха за главите, като я видяха. Виждаше се костта ми. Никога не съм го казвал, но ще го споделя пред вас – Николов умишлено ме контузи. Направи го напълно умишлено. Не търсеше топката, а краката ми и съдията го изгони. Но аз не му се разсърдих. Ние и сега сме добри познати. Като се видим, пием кафе, говорим си. Но не и по тази тема. Веднага ме закараха с линейка в „Пирогов“. Зашиха ме. Там ми казаха, че сме победили и това доста ме зарадва. Тогава нямаше още телевизори в "Пирогов". Лекарите слушали мача по радиото и ме уведомиха, че печелим. После с патерици се прибрах у нас. По-късно вечерта ми се обадиха съотборниците ми. Поканиха ме в ресторанта на хотел „Родина“, за да отпразнуваме купата. Още имах болки, но хванах такси и отидох да се повеселим. Там никой не спомена за бой в тунела. Смятате ли, че ако е имало нещо, нямаше да ми кажат?!“.

Лъчезар ТАНЕВ (ЦСКА): "Да, Георги Славков, вечна му памет игра с ръка, преди да вкара гола. Бях близо до ситуацията и още е пред очите ми. Но ще направя едно много важно уточнение. Съдията Аспарух Ясенов, лека му пръст и на него, не видя какво се случва, тъй като Жоро и Ники Илиев се намираха на една линия. Реферът нямаше видимост. Категоричен съм, че не е имало умисъл от негова страна - да види играта с ръка и нарочно да не маркира нарушение. Просто това е недоглеждане, а не че е бил "хванат" от нас.
Ние тотално надиграхме Левски. Изпуснахме дузпа, аз пропилях две чисти положения. Можехме да ги бием с много, но се отърваха. А на въпроса ви защо левскарите бяха много изнервени, ще ви отговаря така: След седемте им поредни победи над нас те бяха напълно убедени, че пак ще спечелят. Но като видяха, че ги надиграваме, това ги извади извън равновесие. Именно "сините" бяха инициаторите на грубата игра и баталните сцени. А след мача да е имало побой - на сто процента ви гарантирам, че това е мит!" 

Стойчо МЛАДЕНОВ (ЦСКА): „Не участвах в мача заради контузия. На моето място игра Стоичков. Преди това имахме шампионатен двубой във Враца, където ми разпраха крака. Бях с няколко шева. Но гледах мача с Левски от резервната скамейка, цивилно облечен. Дали Георги Славков, лека му пръст, е играл с ръка, само съдията може да прецени. Но през целия мач левскарите играха грубо. Съдията им позволяваше да правят каквото си искат. Така се стигна до зверската контузия на Ради. Ние играхме по-добре. Тотално ги надиграхме, даже при 2:0 пропуснахме дузпа.
Какво се е случило в тунела, не знам. Бях още на терена, когато другите тръгнаха към съблекалнята. Чух после, че е имало разправии, но не и бой. Решението, което БКП взе, беше крайно неправилно. Хората, които управляваха спорта и държавата, взимаха крайни решения, а впоследствие се чудеха как да си поправят грешките. Тук ще ви споделя лично мнение. От цялата драма съм съгласен само с едно – че преименуваха Левски на Витоша! Не може футболни отбори да носят имената на национални герои. В случая на най-големия българин – Апостола на свободата. Грозно е да чуваш как хулят името му на стадионите“.

Как социалистическата преса отразява финала - четете ТУК!

19 юни 1985, Купа България – финал
ЦСКА – Левски 2:1
1:0 Г. Славков (26), 2:0 Ил. Войнов (53), 2:1 Н. Сираков (82 – дузпа)
ЦСКА: Кр. Досев, Кр. Безински, Р. Здравков (74 – П. Шойлевски), В. Тинчев, Г. Димитров, К. Янчев, И. Войнов, Г. Славков, Л. Танев, Пл. Марков (89 – Й. Димитров), Хр. Стоичков. Треньор: Манол Манолов

ЛЕВСКИ: Б. Михайлов, Пл. Николов, А. Здравков (59 – К. Банков), П. Петров, Н. Илиев, Е. Велев, Р. Гочев, Н. Сираков, М. Вълчев, Е. Спасов, Н. Тодоров (59 – М. Байчев). Треньор: Васил Методиев
Червени картони: Пламен Николов (76), Емил Спасов (78), Костадин Янчев (78)
Стадион „Васил Левски“ – 35 000 зрители
Съдия: Аспарух Ясенов