Треньорът на Янтра Габрово, Костадин Ангелов–Лаптопа, даде ексклузивно интервю за Betenemy, в което говори за чувствата си след разпадането на Витоша (Бистрица) и живота на треньор във Втора Лига.

Ангелов засегна и темата за българския юношески футбол, споделяйки, че развиването на консуматорските наклонности в обществото е довело и до сериозен спад в процента на деца, които практикуват футбол в свободното си време. Специалистът направи интересно сравнение с Колумбия, където жизненият стандарт е далеч по-нисък от този в нашата родина.

Бившият наставник и директор на Витоша Бистрица вярва, че въпреки незавидното положение на българския футбол понастоящем, добрите дни ще се завърнат съвсем скоро. Той вижда позитивни процеси в българските школи, като според него последната стъпка би била по-масовото инвестиране в българския футбол, за да може и повече кадърни хора да влязат в управленията на родните футболни отбори.

- Здравейте, господин Ангелов! Преживяваме една турбулентна година, като това може да се отнася и за Вас в професионален план, след като Витоша (Бистрица) преустанови участието си във Втора Лига. Как приехте новината, след като бяхте част от клуба дълго време?
- Не може да ми е приятно от ситуацията, но аз съм човек, който се стреми да не мисли за миналото или бъдещето. От миналото може да извлечем уроци, но бъдещето е непредвидимо. Виждате и сегашната ситуация, кой можеше да предвиди подобно нещо? Не се тормозя с големи бъдещи планове, а гледам да си свърша работата в момента. Разбира се, че беше трудно да приема края на работата ми във Витоша (Бистрица), но предприех ново предизвикателство, такъв е животът.

- Вече от известно време сте начело на състава на Янтра (Габрово). Как решихте да поемете тази крачка?
- Бързах, тъй като не обичам да стоя без работа. Мисля, че е важно работата да те прави щастлив. Аз обичам треньорството, така че за мен този избор не беше труден. Това беше и първият клуб, който ме покани, аз съм работил и с изпълнителния директор, така че нямах особени колебания.

- Колко различен е животът на клуб от Втора Лига спрямо тези в efbet Лига? Виждаме как пореден отбор, в лицето на Кариана, се отказва по средата на сезона…
- Така е и в световен мащаб. Ситуацията е подобна и в efbet Лига, един легендарен отбор като Ботев (Пловдив) изнемогва. Трябва да се приеме ситуацията и да се научим да живеем с обстановката. Нивото е различно, със сигурност. Най-впечатляващото нещо е материалната база. Терените и съблекалните са една идея по-лоши, но в крайна сметка сме второ ниво, така че е резонно. На Запад няма такива разлики между първо и второ, че даже и трето ниво, но ние не сме богата държава, така че е нормално.

- Да поговорим малко и за юношеския ни футбол. Преди месеци Вие бяхте в Колумбия, където завързахте контакти с местния футбол и при връщането си споделихте някои свои наблюдения по темата. Колко изоставаме от тази и други латиноамерикански страни по отношение на изграждането на млади футболисти?
- Ние се цивилизовахме, а цивилизацията до известна степен убива манталитета на спортистите. Там цивилизацията не е на толкова високо ниво. Децата са бедни, нямат пари за модерните технически устройства като таблети и смартфони, така че в свободното си време играят футбол. Ние се оплакваме, че децата няма къде да играят футбол, но ако погледнем една София, ще видим, че това не е вярно и че има доста терени с изкуствена настилка. Това е лукс, в Колумбия играят на пясък. Според мен цивилизацията убива желанието за спорт, защото вече имаш други приоритети, лесно се отказваш, когато нещата се получават лесно в живота ти, а в спорта това е ключът – да не се отказваш лесно. Липсват техническите уменията, защото прословутите 10 хиляди часа, които са необходими, за да станеш професионалист, при нас се натрупват след 20-та годишнина на играчите. Затова изоставаме и технически.

- Самият изтъкнахте, че подрастващите български играчи далеч не прекарват достатъчно време с топката в крака, за да достигнат котата от 10 хиляди часа, която се смята за белег на професионализъм. Поемат ли достатъчно инициативата българските школи за решението на този проблем?
- Има много млади и интелигентни хора във футбола, на съвсем различно интелектуално ниво от това, което беше налице, когато аз бях състезател. Хора, които се опитват да научат децата да играят футбол. Ако се върнем 20 години назад, наличинието на толкова много частни школи днес и подобрените условия карат децата да играят футбол. Нищо не е черно и бяло, винаги има плюсове и минуси. Треньорите са знаещи, но не могат да показват технически какво искат от играчите, защото не са играли футбол, част от тях. Въпреки това, те черпят знания от много източници, така че който иска да се научи има тази възможност, на времето не беше така.

- Смятате ли, че трябва да се изгради структура, където тези интелигентни хора, които нямат техническите умения да учат децата на футбол, да бъдат интегрирани в работния процес под друга форма, за да са полезни с друго?
- Това е ролята на методистите и методиката. Ние нямаме почти никакви методисти в България. Те вършат истинската работа в това отношение, защото налагат определена методика, следят спазването й и така треньорите свикват с изискванията и нещата се получават. Доколкото знам в Левски има методика, може би и в Ботев Пловдив, но в много малко клубове има подобно нещо. БФС спусна методика, но това няма общо с модела в Белгия, например. Там, примерно, искат да развиват флангови играчи и се започва работа от клубно ниво, футболният съюз налага определен стил на игра, докато ние нямаме насоченост какъв стил и какви играчи искаме да произвеждаме. Родните клубове не желаят да продават и развиват свои кадри, залагат на чужденци. Нещата обаче ще се оправят. В момента сме на дъното, но в даден момент ще влязат образовани хора, разбиращи от футбол, мениджмънт, ПР и други неща, без които нищо не е възможно. Това ще се случи рано или късно.

- Има ли наченки на подобрения в тази насока в родния футбол?
- Да, в двете ЦСКА-та се правят опити. Митко Джоров, мой добър приятел, спуска методиката в ЦСКА 1948, а в ЦСКА също има собствена организация за развиване на таланти. Левски е водещ в повечето възрасти, Лудогорец също. Преди години един испанец правеше тяхната методика, но не знам дали са я запазили, след като той си тръгна. Вторият отбор на Лудогорец показва прогреса на школата като цяло.

- Националният отбор претърпя доста неприятна година, по отношение на представяния и резултати. Наблюдава се, все пак, едно подмладяване, като наглед отдолу идват доста талантливи момчета. Оптимист ли сте за бъдещето на българския футбол, поне в краткосрочен план?
- Определено съм оптимист. В отбора до 17-годишна възраст има 3-4 момчета, които играят на много високо ниво. Едно момче е в Бенфика, друго играе в Интер, едно момче в Испания, това са все таланти, които трябва да се развият. Отборът до 19-годишна възраст също се представя добре и има много качествени момчета. Младежкият национален отбор се представи чудесно за мен, защото надигра съперници, срещу които първият отбор не мисля, че щеше да има шанс да се противопостави. Имахме набор 1998, който победи Португалия и Франция. Говорих с един агент, който ми каза, че всички тези момчета вече играят на високо ниво. Мисля, че там се къса нишката, защото ние, треньорите, нямаме достатъчно смелост, за да изтърпим грешките на тези млади играчи. Забравяме, че това, което изгражда един професионалист, във всяка дейност, са грешките. В тези прословути 10 хиляди часа започваш с ужасно много грешки. За съжаление, ние в България сме много критични към всеки, който допуска грешки, особено във футбола. Отдолу обаче идва едно поколение, което не мисли по този начин и съм сигурен, че българският футбол го чака светло бъдеще.

- И за финал – какво си пожелавате в личен и в професионален план в следващите 12 месеца?
- Пожелавам си да имам бистър ум и да си върша всеки ден работата, както трябва да я върша. За българския футбол мисля, че това, което най-много му липсва, са финансите. Лудогорец го доказва. Когато има достатъчно финанси, то ще се изгради добра структура и добро управление. Сигурен съм, че в България има добри млади мениджъри, които да управляват клубовете. Това си пожелавам, защото без финанси във футбола, хората не могат да реализират потенциала си.