Няма оправия в нашата държава и това си е. Най-големите бандюги се разхождат на свобода с увиснали шкембаци и дебели ланци. Свирукат си, защото зад яките им гърбове са се свили съдебните мишоци, осигуряващи им спокойствие, топлина и уют. Мишките също са сити, примамени от приятния шум на банкнотите, пуснати в джобовете им от същите тия мутрафони. Людете от подземния свят крачат уверено не само на родна територия, но и в чужбина, където развиват ли развиват своя бизнес. Смърдящите на корупция политици – също, тъй като мишокът се е погрижил и за тяхната неприкосновеност.
В сравнение с тия господа Любослав Пенев изглежда като капчица пред безграничния мафиотски океан на Октопода, чийто пипала душат с все сила Светата Троица – съдебната, изпълнителната и законодателната власт.

Безспорен е фактът, че Любо има дългове, но защо за някои забраната да напускат България не важи, а за него е в пълна сила? Пенев нямаше намерение да емигрира в Лондон, за да върти подмолен бизнес или да продава значки край “Крейвън Кодиж”, а да води ЦСКА във важен европейски мач срещу Фулъм. Младият треньор обаче получи шамар, който се стовари не само върху него, не само върху “армейския” клуб, но и върху българския футбол.

Как така клоунът Сашо Томов, обрал до шушка “Кремиковци” и ЦСКА, бе пуснат в същата тази Англия да омъжва щерка си, а после и просто ей така – да поразгледа Лондон (сякаш не го е виждал), а Любо остана заклещен на родна територия? Ами отговорът е ясен. Хитрият Лупи е част от гадните пипала. Той си е постлал чергичката, бил е чело в земята, превръщайки се в слуга на Дявола. Извоюва си правото да пътува, макар да е престъпник. Но дребните рибоци като Любослав Пенев биват изядени и схрускани, защото все някой трябва да опира пешкира.

Всъщност, да не си на мястото на Любо. Поставен между чука и наковалнята, 43-годишният спец със сигурност в момента си блъска главата, проклинайки деня, в който подписа договор с ЦСКА. Не заради резултатите и натрупаните загуби, а заради отношението на тези под и над него в червената йерархия.

Първо, някои от футболистите се помислиха за недосегаеми, хванали Всевишния за шлифера. А после и босовете, които незнайно защо вече пети месец не изплащат заплатата на треньора. Зад кулисите се говори, че една от причините Любо да забави изплащането на прословутия си кредит е липсата на пари в Борисовата градина. Защото в една от клаузите на неговия договор е упоменато, че част от заплатата му ще бъде превеждана за изчистване на финансовия дълг. И ако преди месец Любо хвърли оставката си, но после се вразуми и остана, сега всички факти и събития сочат към окончателно напускане. Този път – завинаги.

Мисля, че Любо не заслужава такава участ... Вярно, има една поговорка, която гласи: Кой каквото си надроби, това сърба. Сега обаче някой друг сипа стрихнин в супата на Пенев. За жалост сравнението с гениалното произведение на Сър Пелъм Гренвил Удхаус свършва само със заглавието. Хуморът при любовия случай е заменен с отчаяние...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ