Легендарният футболист на ЦСКА и националния отбор Димитър Якимов нападна настоящите собственици от “Титан”. Те извадиха Митата от Управителния съвет и дълго време го лъгали за полагащи му се пари. За случката и за това, кой смята за втори баща, Якимов говори пред “24 часа”.

-На стадиона от кога не сте стъпвали?
-На "Българска армия" не съм ходил, откакто се смениха собствениците. Тези хора се подиграха с мен. Знаете, че бях в Управителния съвет по времето на Александър Томов. Извадили ме. В това няма нищо лошо, ама не трябваше касиерката да ми го казва. Аз от нея научих. И след това започна едно криене, страшна работа. Имаха да ми плащат една малка сума, около 4000 лева беше, за няколко месеца. И се започна едно "елате утре". Магистрала направих! Добре, че накрая се намеси Вальо Михов. Ама не заслужавах такова отношение. Заради това няма да ме видите, докато те са в клуба. Точка!

-Разкажете нещо за семейството си.
-То не е за разказване. Всички знаете, че имам два брака. Ама при мен вместо за добре, стана за зле. Но какво да се прави. Първата ми съпруга Таня Димитрова в момента е в ГЕРБ. Стана депутат. Дъщеря ни е щастливо омъжена. Внучката е студентка в Англия, в Бирмингам. Вече е на 17. Платиха само за първата година. След това като на отличничка там й покриха всички разходи. Да знаете, образованието е огромна инвестиция в бъдещето на държавата. И там го знаят. Втората съпруга и синът ми живеят в САЩ. Не ме питайте за тях.

-Как минава един ден на пенсионера Якимов?
-Нормално. Виждам се с приятели. Играем карти, играем табла. Ето тези дни един приятел на Вальо Михов - Тончо Тончев, се похвали, че е станал много добър на табла. И го надвих с 3:0. Страшно съм добър! Той, Вальо, ми е втори баща. На него му казвам тате. Защото наистина е така. Този човек колкото направи за нас, ветераните, никой не е правил. Щяхме да сме забравени от Бога и хората. Заради това съм му толкова благодарен. И това напишете: Много малко се сещат за нас, а ние не сме незаслужили. Поне пълнехме стадионите, а не като сега. А Михов се грижи за нас. С Румен Янчев направиха чудеса за ветераните и като спряха, отново ни забравиха. Стойне Манолов ни прави турнир по Нова година - и на него благодаря. Такива жестове са важни за нас. Наградиха ме и на "Футболист на годината", защото съм навършил 70 г. До последно се чудех дали да отида на церемонията. Но Вальо и дъщеря ми ме навиха. Вальо дори ме подкупи с костюм.

-А виждате ли бъдеще за българския футбол?
-Разбира се, че има бъдеще. Стига да се върнем към извора. Да накараме малките да играят. Все повече и повече. Да излязат на улицата, по стадионите. Това ще е трудно. Сега мъжете няма къде да играят, камо ли юношите. Клубовете обаче трябва да погледнат към тях, а не към чужденците, които се купуват на килограм. И тогава може да има бъдеще за българския футбол. Ако не, ще си останем на това ниво./БЛИЦ