В големият спорт има една много хубаво дума - наследство. Най-изявените спортисти често я употребяват. И се стараят да оставят след себе си нещо, което да остане в историята. Да оставят нещо, което да се помни и да бъде пример. Да дадат нещо на своя спорт, което ще се развие в бъдеще.
Winbet - победата е емоция! (18+)
Уви, по нашите географски ширини тази дума е изключена от речника. За сметка на това го караме като в политиката - на мандатност. Не е важно какво ще остане след нас, не е важно на какво ще поставим основите. Важно е какво ще направим в нашите 1,2 или повече години. Но ни е все едно какво остава след нас. А и мисленето, което се показва, е малко на принципа - защо Иван да бере плодовете на това, което аз ще засадя.
Типичен пример са Левски и ЦСКА, техните треньори и шефове.
При "сините" по волята на неволята се започна процес по побългаряване, по налагане на млади момчета и изграждане на нещо за бъдещето. Един вид наследство, каквото остави Мъри Стоилов, например. Той внедри "сини" таланти, за които до ден днешен се говори с уважение. Уви, делото му не беше продължено.
Сега дойде Славиша Стоянович и политиката се промени. Българите останаха на заден план за сметка на чужденците, които, разбира се, скоро вероятно ще си тръгнат, а никой няма да помни, че някога са били на Герена. Например някой помни ли Хеан Деса, Рамон Лопес, Рафаел Бастос и много други. Но всички помнят Милан Коприваров, например.
Но да се върнем на темата - наследство и мандатност. В началото на мандата на Наско Сираков се очакваше, че след него ще остане наследство - изграден от българи отбор. Обаче това приключи с идването на Славиша Стоянович. Левски отново е пълен с чужденци, а постоянно се говори за някаква купа, която била жизненоважна да се спечели. Видяхме, че 10 години нищо не се спечели, но клубът още го има. Ще го има и без Купата.
А проблемът, е че и Наско, и Славиша не мислят за след 2 години. Дори вероятно не мислят и за след една. Сърбинът е наясно, че е много вероятно да не бъде в Левски след година и се интересува само какви резултати ще постигне днес и в идните месеци. Едва ли мисли как след 2 години на "Герена" ще бъде треньор "Х" и ако Стоянович сега налага Патрик-Габриел Галчев, например, след 2 години младокът ще бъде класен играч и твърд титуляр.
Сираков пък вероятно ги иска тези резултати веднага, щом привлича чужденци на килограм. Точно както в политиката - да видим какво можем да направим в нашите 4 години мандат. Защото после ще дойде друг и ще обере позитивите, ако ги има въобще.
В ЦСКА е почти същото. Бруно Акрапович започна отлично, наниза победи, а "червените" заиграха много добре. Обаче дойде една загуба от Лудогорец и веднага се започна със слуховете за смяна на босненеца, защото видиш ли почти изпуснал титлата. А някой замисли ли се, че Акрапович подготвя наследство - отбор с изграден облик и стил, който може само да се развива напред. Но и от него се искат резултати веднага на мига. Ако няма титла, значи няма нищо.
Не се подлъгвайте, че на някого въобще му дреме за бъдещето. Треньорът мисли само за своя период в дадения клуб, президентът мисли само за времето, в което е президент. Дори скаутът на даден клуб мисли как да докара играч, който ще е полезен днес, а не мисли как да докара играч, който има потенциал да е отличен футболист след няколко години.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
efbet Лига - сезон 2020/2021
Класирането в първенството
Купа на България - сезон 2020/2021
