Любо Пенев дебютира с равен начело на националния отбор. Резултат 1:1 като гост на Унгария не е зле, даже е повече от добре, като се има предвид на какво ниво е нашият тим. Къде се намира в ранглистата на ФИФА и с кои острови и държавици се боричка в края на стотицата. Равен в Унгария не е зле и само като цифрово изражение на двубоя, тъй като бяхме заредили пет поредни загуби. За последно България победи Кипър през март миналата година в контрола с 1:0. След това ни биеха като брашнян чувал, а най-лошото е, че ни надиграваха по всички показатели. Стигна се до позорна игра на българските футболисти срещу Беларус – може би най-слабият мач на националния ни отбор от години насам. Тогава не беше за говорене, мъчителна гледка. Вчера на стадиона в унгарския град Дьор нещо се оживи, дълбоко заспалата България се размърда. Любо Пенев с типичната си стойка, дъвчейки дъвка, но облечен в елегантен костюм, не спря да вика покрай страничната линия. Беше велик нападател и можеше да помогне на сегашния отбор, ама това не му е работата. Сега е от другата страна, вече като треньор. И се справи. Колкото и критици да има националният ни отбор, след вчерашния мач трябва да сме сигурни, че те са намалели.

Преди началото на мача феновете се скъсаха да пишат във форуми, предричаха загуби от 0:1 до 0:3 и 0:4. Част от мненията бяха: “Ще ни бият, ще ни скъсат, нашите не стават и т.н.” Истината е, че българите изгубиха вяра в националния си отбор, загубиха интерес и имат право да са негативно настроени. Кой е виновен? Това е друга и дълга тема, намесени са БФС, треньори, футболисти и т.н. След вчера обаче има надежда, има светлинка в дългия и криволичещ български тунел, че нещо може да се промени. Към този момент единственият човек, който може да го направи, е Любослав Пенев. Човекът с характер, здрава дисциплина, професионализъм и жажда за работа. Такъв трябва да поеме опърпания ни отбор, а не гелосани майстори на свалките. Сега някои ще кажат: “Айде, почнаха да ги дигат още след първия мач и като се оклепаме срещу Холандия през май, ще ги скъсат от критики.” Не е точно така, защото при Матеус играта куцаше, тя направо беше като кьопава бабичка, която едва помръдва. Нямаше живинка, нямаше настроение, колектив в отбора. Всеки блъскаше топката напред и ако влезе, влезе, ако не – падаме и чуваме клишето: “Това е футболът, стигнахме дъното, трябва да тръгнем нагоре.” Любо не обича да е на дъното, той никога не е бил там и като футболист, не беше и в кратката си треньорска кариера. Постигна прилични резултати и показа, че може и иска да работи. Точно от това се нуждае българският национален отбор в момента – работохолик, който да ляга и става с мисълта за този отбор и тези футболисти.

Срещу Унгария “трикольорите” играха с нова схема, по-модерна, с лек нападател в лицето на Емил Гъргоров. Нямахме типичен таран като Бербатов, Рангелов, Макриев и останалите “деветки”. Получи се, в атака нещата станаха и от много мачове насам изглеждахме що-годе прилично. Десният фланг с Бандаловски и Манолев работеше перфектно, от там дойдоха почти всички опасности за унгарците. Бадема сновеше по цялото нападение и създаваше неприятности за домакините. Наред с хвалбите обаче е нужно да си признаем и нещо друго. Много важно нещо. Нищо против Гъргоров, страшен футболист, един от онези, за които може да идеш на стадиона и да видиш нещо майсторско. През 2016 година обаче Емо ще бъде на 35 години. Т.е. ако се разчита той да води националите към класиране за Евро 2016, не върви. Трябва друг вариант за върха на атаката. Валери Божинов е идеален. Какъвто и да е - скандалджия, женкар, сваляч, Валери е единственият в момента нападател, който може да вкарва голове. Направи го срещу Унгария. Ако идеята на Любо е България да продължи да играе с лек нападател, Божинов се вписва идеално. Футболистът на Лече спокойно може да бъде използван на мястото на Гъргоров, а по двете крила да действат Манолев и Ивелин Попов.

В средата на терена Светослав Дяков изигра добър мач, има място в националния и заедно с Георги Миланов могат да оформят центъра на терена. Пенев разполага с избор за третия вътрешен халф – Владимир Гаджев, Борис Галчев или капитана на младежкия национален отбор Александър Цветков. Защитата продължава да е основният проблем на националния ни тим. Любо има една единствена двойка централни бранители – Иван Иванов и Бодуров, който може да бъде заменен от Вальо Илиев. Ситуацията при защитника на Стяуа е същото като при Бадема. Вальо Илиев не е дългосрочна алтернатива за новия отбор. Той може да закърпи сега или след година положението, но после...После идват Росен Колев, Георги Терзиев или Илия Миланов от младежкия тим. Полека-лека един от тримата трябва да бъде налаган.

Стигаме до левия фланг на защитата – от години на него непоклатим титуляр е Петър Занев. Защитникът на Литекс не прави фатални грешки, но и като че ли от години стои на едно ниво. Не е мръднал грам нагоре, не се включва в атака или ако го прави, но рядко. Свърши времето, в което левият или десният бек стоят закотвени до тъчлинията и чакат противниковите нападатели. Затова и левият фланг на атаката ни срещу Унгария не функционираше, Ивелин Попов нямаше подкрепа от Занев. И за този пост има решение – Атанас Дреновички. Момче, което работи и заслужава да получи шанс. Не случайно беше в разширения състав на Любо за лагера преди контролата в Дьор. Както казва селекционерът на младежите Михаил Мадански: “Като си се хванал на хорото, нямаш право да се оплакваш, че не разполагаш с футболисти. България винаги е имала добри играчи.” Трябва само работа, работа и пак работа. И по няколко шамара, ако се налага. По онова време Ицо, Любо и Емо нямаха нужда от шамари, но бяха професионалисти и играеха в топ отборите на Европа. Сега е друго, затова Пенев да стяга каиша и да продължава да работи.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ