В убийствения тунел, наречен български футбол, се прокрадна малка светлина. Мъждукаща сред мрака. След историческия ни провал в евротурнирите, където отборите ни изкапаха като есенни листа, след нечуваната криза в трите ни гранда ЦСКА, „Левски” и Литекс, след цялостната тъмна и мрачна картинка, лъчът се появи от нищото. Националният тим, воден от Любослав Пенев, направи 2:2 с Италия на старта на световните квалификации. Какво ти направи, нашите изпуснаха „скуадра адзура”, след като играха далеч по-добре от именития си съперник. Кой е очаквал, че ще достигнем до равенство и ще бъдем на косъм от победата? Може би единствено Любо и неговите момчета. Без звезди и без лидери, националите се изявиха в ролята на прекрасен колектив, воден от един подценяван доскоро треньор. Скептиците вероятно ще тръснат невярващо глава, твърдейки, че Италия игра без повечето си титуляри, че защитата на „адзурите” бе неадекватна и дезориентирана. Може и така да е, но това в никакъв случай не омаловажава постигнатото. Извинявайте, но нали все пак Буфон бе на вратата, а Андреа Пирло – в халфовата линия. Само две, но напълно достатъчни имена. И то имена от световна класа.
Мнозина от нас снощи избраха да гледат мача не на стадиона, а вкъщи или в компанията на приятели. Седнаха пред телевизора, настроени да ругаят и да псуват, но негативизмът и лошото предчувствие набързо се изпариха, виждайки какво се случва долу на терена. Очукан и изстискан от недъзите в родния футбол, запалянкото не вярваше на очите си, а някъде в душата му се прокрадна надеждата, че все пак нищо не е свършило. Прокрадна се малката светлина, доставена от Любослав Пенев и неговите момчета. Затова, нека във вторник всички, които имат възможност и желание, да тръгват към стадиона. Националният тим има неистова нужда от подкрепа. Гореща и мощна. Какво като играем срещу Армения, та запалянкото сяда на трибуните не заради арменците, грузинците или малтийците. Отива заради България, а точно в този момент футболна България се нуждае от мощното: „Хайде, наш’те”!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
