Футболният клуб Левски бе обесен край Варна. Нагло и мръсно. На бесилото трябва да отидат не ПФК Левски, ЦСКА или някой друг тим, а тия, дето надуват свирката.
Такова рязане отдавна не е имало по родните терени. Никога не съм крил пристрастията си към сектор “Г”, но трябва да си най-големият малоумник и слепец, за да не си видял как “сините” бяха посечени в осминафиналния мач за купата на България срещу Черно море.
Всичките съдийски комисии на УЕФА, КОНКАКАФ и разните други подструктури на ФИФА да се съберат, едва ли ще докажат защо бе отменен автоголът във вратата на домакините при резултат 1:1. Футболен и съдийски аргумент няма да намерят, колкото и да се взират и да превъртат по сто пъти записа.
Лошото е, че това не беше единствената тесла срещу “сините”, а още по-лошото е, че реферската наглост не спира. Черните душици на мъжете в черно продължават да чернят българския футбол. В случая ролята блестящо изпълни Станислав Ставрев. Добрата новина е, че БФС най-сетне се реши и тегли шута на Димо Момиров, който в края на ноември има наглостта да свика пресконференция след скандалния мач Левски – Литекс. Варненецът опита да убеди спортната общественост, че арбитрите са невинни душици, а демоните и главните виновници за всички скандали са...журналистите. В крайна сметка какво се оказа – Момиров е аут. Въпросът е дали този, който ще го замести, ще успее да се справи със съдийската корупция, която е по-дълбока от Марианската падина и по-мръсна от чорапите на ромското отборче на Столипиново. Едва ли...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ