БЛИЦ СПОРТ публикува интервю със Стефан Орманджиев, което той даде за нашата агенция на 60-годишния си юбилей на 29 март 2013 година. Легендарният съдия и бивш шеф в ЦСКА и в БФС напусна този свят, след като няколко месеца се бореше с най-коварната болест - рака.

Във футболните среди Стефан Орманджиев е едно от най-известните имена. Син на легендарния треньор на ЦСКА Стоян Орманджиев, дългогодишен съдия, включително и международен. Ръководил едни от най-завързаните футболни дербита. Бивш изпълнителен директор и президент на ЦСКА (с две титли – 2003 и 2005), бивш вицепрезидент на БФС. Изобщо - човек с богата визитка и огромен авторитет. Днес, 29 март 2013 година, той посреща своя 60-и рожден ден. 

- Г-н Орманджиев, честит юбилей!
- Благодаря ви много...

- Смятате ли се за успял човек?
- Определено! Много от нещата, които съм искал, съм ги постигнал.

- Какъв баща беше Стоян Орманджиев, как ви възпитаваше?
- Баща ми бе  авторитет като футболист и треньор. Той бе голям педагог. Много държеше на семейните традиции, както и да получим образование със сестра ми. Научи ни да бъдем отговорни и честни в живота и да пазим гордо честта на известната ни фамилията.

- Кой е най-ценният урок, който ви е предал?
- Той беше уникално добродушен човек и казваше така: “Ако направиш някому добро, той може и да ти върне добрината, но ако го нараниш, винаги ще се опитва да ти го върне. Затова на злобата и завистта отговаряй със усмивка и разчитай само на собствените си качества”.

- Разкажете малко повече за детството ви, как минаваха дните ви?
- Роден съм и съм израснал в центъра на София, близо до Съдебната палата. Родителите на майка ми Василка (която е на 93 години в момента), живееха у нас, така че бях обгрижван от баба и майка. От 6-7-годишен взимах една от футболните топки на татко и отивах да събирам момчетата за игри в махалата. Ако губех мач, не можех да си намеря място, докато не взема реванш на другия ден. Нали съм зодия Овен. В училище организирах цели футболни първенства след часовете. Така създадох приятелство с много деца. Бях и много отговорен към уроците и имах висок успех. Математиката и историята ми бяха любими предмети.

- Какво си спомняте от 1967 г., когато баща ви извежда ЦСКА до полуфинал в КЕШ?
- Баща ми и играчите на ЦСКА се бяха амбицирали да покорят стадион “Сан Сиро”. Седмица преди мача даже не се напрегнаха срещу силния тогава отбор на “Ботев” (Пд) и изпуснаха титлата в София. В този ден татко бе заминал да разузнава Интер. Техният треньор - великият Хеленио Херера, разполагаше с най-добрите футболисти на Италия. Когато се върна, баща ми сподели, че ще ги изненада с тяхната тактика. Така и стана. Самият Херера след мача призна, че е бил надигран тактически. По време на този мач

улиците на София
бяха напълно пусти

Нищо не мърдаше, а когато Цанев вкара гола, изведнъж отвсякъде се чуваха емоционални викове. Това бе ден, в който всички българи бяха за “червените”, както това стана през 1994 в САЩ за нашите национали.

- Защо се насочихте към съдийството, а не към кариерата на професионален футболист?
- Бях футболист на "Граничар" (Свиленград). През август  1973-а, дни преди да се уволня от казармата и да напусна Свиленград, бях на лагер със сборен младежки отбор, който се готвеше за участие на спартакиадата в Берлин. Треньор ни бе Димитър Донков. В отбора бяха повикани футболисти като Андрей Желязков - Жужо, Воин Войнов, Тошко Барзов и др. В това време вече бях приет за студент във ВИАС, и се готвеха да ме картотекират в "Академик" (София). За лош късмет точно в деня за първата контрола получих повиквателна да се явя в гарнизона. Заминах, уволних се, а вечерта се връщам в лагера и виждам баща ми да ме чака. Оказа се, че шеф от БФФ (така се наричаше тогава футболният съюз) ме обвинил, че съм се скрил, за да не се разбере, че съм в слаба форма и съм в групата заради баща ми.Нещо типично за рода Орманджиеви е гордостта и независимостта! Ние не се молим на никого! Предадох си екипа и се насочих към студентския футбол. По-късно играех вече на аматьорско ниво в Банкя. В един мач получих червен картон. Това беше последната ми среща. Малко по-късно ми предложиха да запиша съдийския курс и ми стана интересно, като завърших футболната си кариера с червен картон, какво е да си от другата страна. Човекът, който ме запали по съдийството, беше Митко Чуков. По-старите фенове го помнят – легендарен рефер и невероятен футболен коментатор. Той водеше курс към колегията на “Славия”. Когато ме видя, ми каза: “От такива хора имаме нужда в съдийството”. Чуков ме познаваше покрай баща ми. Имаше предвид, че съм студент, знам езици и така...  Първата му лекция беше толкова увлекателна, плени ме и ме запали. 2 месеца след това ме пуснаха главен съдия. Беше мач на момчета, с които съм играл заедно, познавахме се, приемаха ме като приятел и не ме репликираха. И така тръгна кариерата ми на съдия.

- Кой е най-скандалният ви мач като съдия?
- Те са само два в дългата ми кариера. Единият бе в Добрич, когато не зачетох редовен гол за домакините поради лошата позиция, която ме заблуди. На другия ден станах първият съдия в историята, който се извини публично по националната телевизия за неумишлената грешка, наранила футболните хора от този достоен български град. Другия е в Бургас след мача на „Нефтохимик” и ЦСКА 2:2. Тогава бяхме обвинени цялата бригада, че сме били три дни на разноски на домакините. От него остана крилатата фраза на делегата на мача Георги Цветанов:

"Никога не бях чувал
една салата да струва
100 хиляди лева"

БФС даже започна разследване. Най-интересното е, че на другия ден заедно с Наско Узунов бяхме в Мадрид на мач от Шампионска лига, а веднага след това аз заминах да ръководя мач на УЕФА във Верона. Така пропуснах целия скандал, а в пресата 5 дни не са спирали да пишат за него. Накрая се оказа, че мачът съм го ръководил много добре, не е имало гуляи и тем подобни, а Порточанов и Херо - главните инициатори, се извиниха.

- Кой футболист е бил най-труден за усмиряване на терена?
- С големите имена като Боби Михайлов, Христо Стоичков, Наско Сираков, Георги Иванов - Гонзо, Пламен Гетов, Гиби Искренов, Лечков и много други, винаги сме имали взаимно уважение на терена. Това ни направи приятели и извън него. Имаше един защитник, няма да му казвам името, който обиколи няколко отбора от Югозападна България. Редовно му показвах жълти картони и веднъж го попитах дали не може да издържи един мач без картон, а той ми отговори: “Та аз, ако не ритна някой от противника, все едно не съм бил на терена!”.

- Лесно ли ви беше да свирите мачове на ЦСКА и на “Левски”, като се има предвид кой е баща ви?
- Точно поради тази причина този мач остана извън моята колекция. Не съжалявам. По мое време най-голямо напрежение имаше между “Левски” и “Литекс”. Аз свирих три пъти това жестоко дерби. И трите пъти двубоят завърши 1:1.

- Случвало ли се е да ви предложат подкуп, какъв беше той?
- Когато станах съдия, най-важната задача ми бе да пазя името на фамилията ни, изградена от баща ми и сестра ми Антоанета, която е майстор на спорта по плуване. Затова още от началото при всяко ново запознанство с някои отбор или негов ръководител показвах уважение, но и дистанция. Още в началото преди да кажат каквото и да е, аз ги парирах с думите: “Искам приятелство от вас и нищо друго. Имам си всичко!”. Винаги съм бил независим. На терена не се съобразявах даже с лични и семейни приятели като Краси Коев, Емил Велев и Вили Вуцов например. На терена бяхме просто съдия и футболист. Веднъж показах червен картон на Вили Вуцов на мач във Варна. Той ме гледа учуден и пита: “И сега какво правим?”. “Ами отиваш, взимаш жените и децата и ме чакате в ресторанта на морската градина!", му отговарям аз. Та за подкупа...

Имало е намеци, ама
ги отрязвах овреме

Поддадеш ли се веднъж, ставаш зависим за цял живот. Аз предпочетох да получа доверието на футболните хора и затова, когато на Конгреса на БФС бях избран в Изпълкома, само 5 дни след последния ми съдийски сигнал събрах най-много гласове след Иван Славков.

- Бяхте съдия в мутренските времена. Плашили ли са ви с багажници или бухалки и как се работеше с мутренските отбори?
- Покрай футбола се запознах почти с всички босове на силови и финансови групировки. Всички те ме приемаха като експерт и най-важното - нищо не им дължах. Към един да се бях ангажирал, на другия ден всички щяха да знаят. Моята независимост винаги ме е пазела. Не случайно всички искаха да им свиря мачовете, когато са гости или когато играят помежду си.

- Баща ви като треньор е извел ЦСКА до две шампионски титли, а вие го постигнахте като директор. На кой му е било по-трудно?
- Естествено, на татко. Да си треньор на голям отбор като ЦСКА е много отговорна работа и трябва наистина да си с нещо повече от другите, за да успееш. Баща ми закара ЦСКА на полуфинал в тогавашната Шампионска лига и направиха велики мачове срещу Интер.

- Кой е най-добрият треньор на ЦСКА?
- Е, той, естествено! (смее се) ЦСКА е имал и още велики треньори като Крум Милев, Димитър Пенев, Паро Никодимов, Стойчо Младенов и много други. 31 титли и многото големи победи в Европа сами по себе си говорят за тях и останалите.

- Откъде дойдоха обвиненията за продадената титла на “Левски” през 2006 г. и каква е истината?
- От неочаквания за многото хора обрат в шампионата. Аз обаче предчувствах, че ще стане това, което се случи. През зимата имаше лоша подготовка и вътрешни интриги между футболисти и треньор. Тогава не можех да помогна с нищо, защото треньорът Йешич не желаеше да работим заедно. Историята почти се повтори тая пролет, но този път без да съм част от нея.

- Коя е най-голямата ви грешка като ръководител на ЦСКА?
- Направих компромиси спрямо мои принципи в работата ми, за да угодя на треньор и фенове. Просто трябваше да настоявам пред собственика Васил Божков нещата да станат по моя си начин.

- А най-големият успех?
- Когато Божков ме покани, поех ангажимента да направим отбора шампион. А когато аз кажа “Да”, значи “Да”. И трябва да се докажа. Със Стойчо Младенов и момчетата направихме незабравима есен. Завършихме есенния полусезон без нито една загуба и записахме 13 поредни победи. Уникално постижение. Победата през 2005 г. над тогавашния европейски шампион “Ливърпул” на неговия стадион пък е най-хубавият мач на ЦСКА по мое време. Да, успехът с 1:0 не ни позволи да продължим напред, защото бяхме загубили преди това с 1:3 в София. Но си е друго все пак да победиш “Ливърпул” на “Анфилд”, нали?

- “Музикална къща Джо”, “Бейби Рекърдс” - разкажете малко повече за музикалния ви бизнес и защо го прекратихте?
- Аз си бях меломан от малък. Хобито ми стана бизнес още през 80-те години. В началото на 1990 г. станах съдружник в МК ”Джо” и заедно с момчетата открихме първата частна дискотека в България - Дискотека "Джо" (Кампионе) в Зимния дворец. Така влязох и в шоу бизнеса. Последваха конкурси за DJ-и, телевизионни предавания, станах водещ и на радиопредаване. Участвах и в правенето на няколко шоу програми в НДК и диско клубове из страната. И така!

После бизнеса  го
завзеха мутрите
и всичко приключи

- Страхувате ли се от нещо?
-  Моят страх винаги е бил в моментите, когато трябва да се впусна в предизвикателство, т.е. тъй наречената предстартова треска. Но когато си подготвен, страхът изчезва.

- Защо не сте в ръководството на БФС?
- През последните две от десетте ми години в Изпълкома на БФС се превърнах  в Дон Кихот. А аз със вятърни мелници не намирам смисъл да се боря. Когато един клубен президент анонсира фразата "Ние даваме парите във футбола, така че отсега нататък ние ще си го управляваме", разбрах, че времето на футболните професионални ръководители е изтекло и не ни чака нищо хубаво. Добре, че националният ни отбор все още не е попаднал в ръцете на футболни лаици.

- Съдиите ли са виновни за нивото на футбола и кои са по-слаби – играчите или реферите?
- Красотата на футбола я правят тези, които играят с топката на терена, а не съдиите. В последните 5-6 години клубният ни футбол е с ниско качество, а понякога, като се прибавят и грешки на реферите, картината съвсем се разваля.

- Имате ли рецепта за оправяне на българския футбол?
- Не само рецепта, а и сериозни идеи съм имал още като ръководител в БФС, но за съжаление те не са удобни на много собственици и президенти на клубове.

- Кои хора поканихте на рождения си ден и как ще го отпразнувате?
- Само с най-близките ми роднини и най-най-близките ми приятели, с които съм бил през повечето време на тези 60 години.

- Какъв подарък искате да получите?
- Здраве!

- Ще ви върна отново в периода, когато бяхте на “Армията”. Какво отказа Васил Божков от ЦСКА?
- Липсата на воля от страна на държавата да помага на спорта и на тези, които си дават парите за него, както и

обидите, които
си позволиха
феновете

по негов адрес през 2006 г.

- Нормално ли е в ЦСКА да има толкова много директори?
- Това си го решават собствениците. Аз специално винаги съм бил привърженик на централизирано управление. Мисля, че сега то най-после ще отиде в ръцете на Емил Костадинов, което е добре.

- Разкажете 5 неща, които обществото не знае за вас.
- Никога не съм карал колело и ски. Аз съм потомък от прабългарски, тракийски и цинцарски родове. Прадядо ми се е казвал Стойо, баща ми Стоян, аз Стефан, синът ми е също Стоян, а внучката ми Стефани. Не съм фен на скъпите коли. За мен колата е превозно средство и нищо повече. Отказах цигарите през 2001 г. -  три дни след атентатите в САЩ.

- Опишете се с по-възможно най-краткия начин...
- Събуждам се усмихнат, заспивам спокойно!

- Как прекарвате времето си?
- Семейство, футбол и приятели!
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ