Футболният агент Петьо Костадинов използва платформата на сайта Prosport.bg, за да зададе девет въпроса към кандидата за президент на БФС Димитър Бербатов. Той уточнява, че не е автор на питанките, които е видял в профил във „Фейсбук“, но им е направил известна корекция.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

ПУБЛИКАЦИЯТА НА ПЕТЬО КОСТАДИНОВ
Преди дни във видеообърщение декларирах, че поведението на Димитър Бербатов и налепите около него вече пречи и е добре българската футболна система да реагира. И понеже не спира да бълва с подсказване, ще си позволя няколко по-конкретни въпроса и тълкувания в опит да вразумя централния нападател, преди да се окаже ужасно и необратимо употребен. Въпросите видях върху профил във "Фейсбук" и се солидаризирам с тях. Направил съм известна стилистична редакторска корекция.

1. Защо мисли, че заслужава да ръководи българския футбол?
Димитър Бербатов може и да има качества и талант на ръководител – никой не го отрича, дори и аз, но няма как да бъде потвърдено. Отсъстват опорни точки.
Българският народ много често се насочва към управници на странния неконструктивен принцип: принципа "Този е готин", "този се усмихва", "този е бил успешен бизнесмен", но най-вече заради "този не е онзи". А впоследствие страда, отрича се от избора и прави нов.
Фактът, че Димитър Бербатов е бил успешен футболист зад граница по никакъв начин не дава гаранция, че може да бъде адекватен президент на целия ни футбол. Вярата в подобна причинно-следствена връзка е като да дадеш на дете да пилотира самолет, понеже е добър геймър.
Димитър Бербатов има цифром и словом НУЛА дни, като футболен ръководител, администратор, деятел, че даже и старши треньор.
Димитър Бербатов обаче има претенцията да твърди, че би бил по-добър на позицията от всеки друг. Особено от Михайлов. Защото "той" не е "онзи".
Кои са опорните точки на теорията!?
На база на голове за Манчестър Юнайтед?
На база на някаква парфюмирана учебникарска стратегия, написана без никаква конкретика и с правописни грешки?
На база на експертизата на екип, съставен от бивши кадри на същото това БФС, което громи във всеки удобен момент?
Или на база на това, че разчита представителите на българските клубове – досущ като българските гласоподаватели – да са дотолкова наивни, че да предадат настоящето и бъдещето на спорта си в ръцете на някого, само защото той по детски настоява да му се изпълни желанието?

2. И като стана дума за предаване и наивност, защо не е откровен с клубовете?
Да – (р)еволюционерът се среща с клубове, и не само той, говори с клубове, прави си селфита с клубове, разпраща предварително подготвени пълномощни на клубове, но обяснява ли на същите тези клубове какво се случва, когато подпишат тези пълномощни?
Или цялата пропагандирана искреност и напудрените намерения в полза на ближния не обхващат факта, че футболните ни клубове – основата на цялата ни футболна пирамида – предават всички свои права на някаква неьсна тям адвокатска кантора, която има право да ги представлява преди, по време на, след евентуален конгрес, както и във всички спорни ситуации, в които (р)еволюционерът реши да ги използва?
Вече доста деятели и доста клубове надигнаха глас заради "дребният шрифт" в подписката – дребен шрифт, който мнозина вероятно неглижират, но който ги превръща в крепостни селяни, в безформена маса, която няма право на реплика, мнение или действие, защото е задължена да задоволява желанията на Митко. Е, някои схаванаха овреме и се хванаха за едрите цифри на телефоните и търсят помощ. Питат как. Дори това не знаят. как да отменят наивност и загубена идентичност.
Ако погледнем Устава на БФС, в който всички напоследък се кълнат – там ясно е посочено, че извънреден конгрес може да бъде свикан по инициатива на една трета от клубовете. Презумпцията в случая обаче е, че една трета от клубовете могат да изразят претенция, недоволство или желание за избор САМИ. Никой никога и никъде не е подозирал, че клубовете могат да бъдат превърнати в огниво за личната амбиция на конкретен човек, пък бил той и бивш голмайстор от Манчестър Юнайтед. И мой така любим нападател. Инициативата би следвало да тръгне от тях, а не от футболния крайцер "Аврора", който вече над една година е кандидат-президент.

3. И в този смисъл ... защо не спазва Устава?
В същия този Устав изрично е посочено, че кандидат-президентската кампания е със срок от две седмици, непосредствено преди конгреса. Димитър Бербатов е в кампания от година, а първите му заявки за президентския пост надхвърлят едно десетилетие. Ако твърди, че (ще) спазва всички правила и ще работи коректно за всички заинтересовани страни, защо предварително зачерква българската футболна конституция? Защо – за разлика от останалите кандидати на извънредния конгрес през октомври (които, впрочем, се оказаха единствено негови марионетки) – си позволи да обикаля страната надлъж и нашир и да пропагандира тезите си, без да има право за това? Да – в Устава не е упомената санкция при нарушение на правилото, но се предполага че кандидат-президентът би трябвало да притежава морал, а не сляпо желание.
Говорейки за морала на Димитър Бербатов, нека обърнем внимание на всички неистини, които безнаказано е хвърлил в публичното пространство…

4. Кои са неистините и защо ги изрича?
След увековечената за поколенията честитка към победилия го през октомври Борислав Михайлов, Митко изведнъж обърна плочата. Още същия ден, вероятно подлъган от гладния си за власт (и не само) антураж, той заяви: "Трябва да има балотаж, тъй като кворумът при гласуването за президент трябва да се определя от регистрираните за участие делегати на конгреса."
Само дето не е така. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗЮЛНЦ, решенията на проведения конгрес се вземат с мнозинство от присъстващите делегати към момента на конкретно гласуване, което следва да бъде повече от 1/2 от присъстващите (обикновено мнозинство). Присъстващите делегати в момента на гласуването пък се определят на база на регистрация за гласуване – едва ли има по-меродавен и коректен начин за преброяване на участници. Димитър го знае, но му е по-удобно да твърди обратното.
Също както твърдението, че Търговският регистър отказва вписване на новото ръководство на БФС.
Не – Търговският регистър не отказва вписване. Търговският регистър е длъжен да спре процедурата, когато има входирани искове спрямо провеждането на конгреса. Става дума за временна забрана за вписване заради проверка на обстоятелства, но не и за отказ. И тази временна забрана е именно заради планираните действия на приближените на ДБ9 в случай на провал, какъвто претърпя.
Неистините обаче не свършват. Самопровъзгласилият се кандидат тръбеше, че не е представен протокол от октомврийския конгрес (при положение че такъв присъстваше в Търговския регистър), че съдът е установил пороци (съдът разглежда жалби от клубове, което е гарантирана от закона правна възможност за същите тези клубове), че БФС нарушава задължителния от закона седемдневен срок за регистрация на решения – без оглед на непреодолимата норма, че според разпоредбата на чл. 18 от ЗЮЛНЦ срокът е един месец…

5. Защо вика "дръжте крадеца"?
В последните месеци свикнахме всяка поява на (р)еволюционера да е свързана с критика (меко казано) към Българския футболен съюз, най-често – за натиск срещу клубовете. Нещо повече – в партньорство с медийните си клакьори Бербатов организира публичен разпит на Борислав Михайлов, привикан в прокуратурата заради "съмнения". В същото време публична тайна са начините, по които той и екипът му извиват ръцете на клубове, които не смеят да излязат на светло заради страх от евентуални последствия.
Над половината от подписалите пълномощните на вечния кандидат са хванати натясно в пълния смисъл смисъл на думата. От кметове, от общински съветници, от местни власти, в повечето случаи – от една конкретна партия. Един нямало да си получи субсидията, ако не подпише, друг нямало да може да играе и тренира на терена си, трети нямало да си вземе дървата за огрев, на четвърти жена му я заплашвало дисциплинарно уволнение… Списъкът е дълъг, пъстър, и невинаги осеян с банкноти, по подобие на тоалетните на НДК на 12 октомври. Банкнотите, ако неволно се върнем към 12 октомври.

6. Защо иска нов конгрес?
Още в края на лятото БФС насрочи редовен отчетно-изборен конгрес за 18 март 2022 г. Или поне се опита. Вместо това съдът реши да задоволи желанието на любимото си дете и неговата организирана група и да закове дата в разгара на пандемията и навръх мачове на мъжкия и младежкия национален отбор. Тогава ДБ9 заяви, че – стига всичко да е нормално – ще се съобрази с вота на клубовете, както и направи в Зала 1 на НДК. Броени минути по-късно обаче обяви конгреса за невалиден, опорочен, сенчест и потаен, и поиска още един такъв. При положение, че самият той настояваше дневният ред през октомври да включва избор на президент и избор на Изпълком за 4-годишен мандат!
Какво се оказва? Че когато резултатът не ти изнася, забравяш всички пламенни речи, забравяш цялата агресия и отново се опитваш да се хлъзнеш на клубовете, като дори си позволяваш тревожната мисъл да плашиш най-голямата спортна федерация с … министъра на спорта.

7. Чий министър е Радостин Василев?
На спорта? На младежта? На ЦСКА-София? (Моят) ЦСКА - без тире - София? Или на Димитър Бербатов? И ДБ9, и РВ, са наясно какво означава държавната намеса в напълно суверенна институция, каквато е Българският футболен съюз. С уточнението, че именно РВ, от позицията си на омазнен адвокат, години наред сипе огън, жупел и брилянтин по ръководството на футбола ни, че и заема стилистиката на самопровъзгласения кандидат. Твърденията, че БФС е осъден от държавата и обещанията за нови проверки са рекет par excellence – пък сплашването на съюза с намеса на ММС от страна на Бербатов звучи като "обаждане на другарката". С тази разлика, че в случая говорим за бъдещето на най-популярния спорт.

8. Защо убива футбола?
Една от основните мантри на (р)еволюционера е, че реформата в БФС е "открадната" от неговата платформа – твърдение отчайващо смехотворно. Вероятно УЕФА трябваше да го изчака!? Дори обаче да имаше и късче истина в думите на ДБ9, то вместо гняв той би следвало да изрази задоволство. Ако идеите, с които смяташ да промениш футбола, така или иначе се случват, тогава защо продължаваш да се натискаш да сваляш настоящото ръководство?
И още – дава ли си сметка обществеността за всички пръти, които Бербатов и налепите около него поставят в колелата на футболната ни система в продължение на една година? Същата тази система, която оцеля въпреки репресивните действия на държавни органи, напук на всички проверки и на социалния Народен съд? Фактът, че за броени месеци БФС осъществи реални промени за доброто на футбола, е съпоставим с чудо, тъй като и администрацията, и зони, и области са подвластни на постоянния натиск и постоянните претенции на една личност.
Личност, която цели единствено да обяздва публичните реакции и да прави помени с чужда пита. Ще каже ли Димитър Бербатов какво е смятал да стори с бройката чужденци извън Европейския съюз? Не? Разбира се.

9. Защо не контролира егото си (дори аз съумявам да го правя понякога)?
На всички е ясно, че в последните няколко месеца ДБ9 си спечели повече критици, отколкото почитатели. Няма и как да е иначе – когато загубиш конгрес с разлика от 11 гласа (а не 1) напук на всички средства, хвърлени от "спомоществователи", когато противоречиш на собствените си думи, когато говориш за "българщина", а ти самият си се отказал от родината си, когато си й бил най-нужен, когато планираш Изпълком с участието на хора от администрацията и избрани ресторантьори, та да "затвориш веригата" и никой да не може да ти търси сметка, тогава няма как да апелираш за честност, прозрачност и добри намерения.
Причината Димитър Бербатов да иска да ръководи българския футбол не е защото Димитър Бербатов мисли, че българският футбол има проблеми. Причината Димитър Бербатов да иска да ръководи българския футбол е, че просто иска. И смята, че трябва да му бъде дадено. Да се упражнява – без грам опит, експертиза и стратегия.
Всичко това – на гърба на футболните клубове. На онези наивници, които смята за толкова ниска топка, че да бъдат спечелени с един-два автографа, дежурно селфи, "дай пет" и обещания за бляскаво бъдеще.
Само дето те не са толкова наивни. Клубовете. Не и повечето. Напротив – те искат отговорите на тези въпроси. Конкретно, точно и ясно. В противен случай ще лъсне истината – че в случая не става дума за борба на личности и платформи, а за борба на българския футбол срещу едно твърде напомпано его, засилено с енергията на допингирани с жажда за власт и публична слава егоисти.

ИЗВИНЕНИЕ: Стана доста дълго и но след две лета и зими, българският шампионат навършва 100 години.

ОРИГИНАЛНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ФЕЙСБУК