Точно преди 15 години Литекс порази ЦСКА с 8:0, нанасяйки най-голямата му загуба в историята. По този повод БЛИЦ се свърза с един от участниците във въпросния мач – Красимир Чомаков. Бившият любимец на Сектор “Г”, който живее и играе в Италия, се съгласи да се върнем назад във времето, макар че споменът за него е повече от неприятен.
 
“Най-голямата идиотия, която съм чувал, е че мачът бил уреден. Имало хванати играчи. Дрън-дрън! Пълни измишльотини. Не знам коя тъпа глава я измисли тая щуротия! Даже и за мен приказваха, че съм бил в играта. А бе, хора, каква игра, какви пет лева. Аз тогава бях млад и зелен. Не знаех топката кръгла ли е, квадратна ли е, те тръгнали да пускат слухове, че съм се продал. Аз себе си и ЦСКА никога не съм продавал. Никога!”, отсече роденият през 1977 година бивш национал.
 
Защо да уреждаме мача и то да паднем не с един, не с два, не с три, а с цели осем гола?! До средата на първото полувреме срещата си вървеше равностойно. И после, като се почна... Стана страшно, рубриката “Гол след гол”, нали я помните, дето вървеше преди години по БНТ-то. Откъдето я ритнеха топката ловчанлии, оттам влизаше. Влизаше отвсякъде и обираше паяжините на гредите. Не знаехме на кой свят се намираме.
 
И докато се опомним, резултатът стана 5:0 на полувремето. За капак Димитър Пенев ме смени на полувремето. Не ми е давал обяснение, те треньорите никога не се обясняват, а те сменят и толкоз! Ама след почивката ни набутаха още 3 гола. Иво Иванов, вратарят, не знаеше какво да прави момчето. Ама той вина нямаше. Тогава и двама вратари да бяхме сложили, пак нямаше да се спасим от резила. А резилът си беше пълен, признавам. Защо да го крия? Това е една от двете най-позорни загуби в кариерата ми. Другата е с младежките национали, когато Германия ни опукаха със 7:0.
 
След мача в Ловеч в автобуса беше пълна тишина. Все едно се връщахме от погребение. Нямало е скандали, камо ли нещо повече. На другия ден феновете отрязаха гредите на “Армията”. И с право. Макар че имахме отбор, имахме тим, съставен от млади и опитни играчи. Но и Литекс бяха класа. Бяха №1 тогава в България. Аз не знаех къде се намирам. Очите ми бяха насълзени от мъка. Не исках никого да чувам и да виждам.
 
После спасихме сезона, като бихме Литекс на финала за Купата с 1:0. Умните кратуни, дето само търсят сензации, пуснаха “новината”, че сме уредили работата с “оранжевите”. Ние сме им легнали за първенство (б.р. – 2:3 на “Армията” през пролетта), а те за Купата. Поредната порция смях!”, завърши Чомаков.