Днес се навършват 70 години от рождението на великия Георги Аспарухов-Гунди. Роден е на 4 май 1943 година, починал на 30 юни 1971-ва. Агенция БЛИЦ ви предлага един разказ, приказка за живота на Гунди, злобата и завистта.

Това се случило преди около 70 години. Футболната игра толкова много завладяла хората на земята, че щом имало някакъв мач, те напускали домовете си, бягали масово от работните си места, отказвали се от удоволствията в кръчмите и ресторантите и хуквали към стадионите. Някъде дори в училищата и университетите прекъсвали учебните занимания само и само да се насладят на красотата и вълшебността на любимата им игра. През тези именно години запалянковщината по кръглата топка стигнала чак до небето. Седял дядо Господ на своя престол, вземал дългия си бинокъл и с удоволствие се наслаждавал на футболните мачове, а те били толкова много, че само се чудел откъде да започне и докъде да свърши. Около него като вълшебни бели гълъбчета радостно подскачали безбройните му помощници, красивите ангелчета, и те обичали футбола, и те се радвали и наслаждавали на красотата му. Един ден няколко ангелчета отишли при дядо Господ и го помолили: “Дядо Господи, помогни на нашия любим отбор на земята “Левски” и им изпрати един футболист, който да стане истински майстор и да завладее сърцата на хората.” Дядо Господ ги погледнал с мек взор, усмихнал се и с присъщата си благородност отговорил: “Добре, деца мои. Щом искате, ще изпратя. Ще го гледате вие, ще му се радвам и аз”.

Не се минало много време и в един дом в столичния квартал Редута се родило момче. Кръстили го Георги, а после му прибавили името на баща му Аспарух и на дядо му Рангел. И така Георги като прочутия свети Георги Победоносец и Аспарух като легендарния наш хан Аспарух. Всичко това било предсказание по волята божия като нещо необикновено, като в приказките. Растяло момчето сред рояк деца около парцалената топка, растяло високо и снажно и много скоро се появило по зеления килим. Още с появяването си показало отлична игра. Грабнел ли топката, хората от трибуните, ставали на крака и бурно го аплодирали. Броят на головете, които бележел на всеки мач в противниковата врата, ставали все повече и повече, красотата им рядко имала равни на себе си. Заради всичко това запалянковците нарекли божия пратеник футболен гений, футболна звезда. Но колкото повече се издигал над останалите играчи, толкова повече ставали неговите завистници, зли противници, врагове. Чувствайки се нещастни и жалки пред неговата мощ, играчите от противниковите отбори започвали масово да го малтретират, за да спрат мощните му атаки. През цялото време на мачовете едни го блъскали безмилостно, други го ритали със злоба, трети му нанясали физически рани. Всичко това виждал дядо Господ и сърцето му се късало от мъка.

Виждали го и неговите ангелчета. След всеки мач те не се радвали вече истински на победата, а повече скърбели за мъката и страданията на техния земен любимец. Така продължили години. Положението ставало все по-лошо и по-лошо. Тогава небесният господар, който не можел повече да търпи неправдата, събрал белите ангелчета и им казал: “Вижте колко злобни и завистливи са хората. Вместо да го обичат и всички заедно да му се радват, мнозина го унижават, тъпчат го жестоко, карат го да страда. Те не го заслужават, ще си го взема при мене”, казал Господ и го сторил. В последните дни на юни 1971 година заедно със своя приятел и съиграч Котето тръгнал с колата си за Враца. Тръгнал и не се върнал. Неговата неудържима Алфа Ромео но 52-рия километър от София в местността Витиня, се разбила в товарен автомобил. Колата пламнала и за няколко минути изгоряла заедно с пътниците си. Футболната звезда литнала на небето, за да свети като хилядите други, а по стадионите настъпила мрак и тъмнина. А тази звезда била от най-младите в небесната шир. По божия воля годините й наброявали едва 28. Затова нашият патрон е обожествяван, заради божествения си образ и божествена душа. Поклон!

Назаем от национален клуб Гунди