Петър Хубчев го разпънаха на кръст. Влизаш в интернет – яко го плюят, разгръщаш вестниците и отваряш сайтовете – почти същата работа, макар и доста по-умерено. Вицепрезидентът Лечков и той дръпна една реч. Да, това е силата на медиите – да критикуват. Феновете също имат право на глас, както и шефовете в БФС – най-вече.
Ама присъдата е още далеч (разбирай – края на европейските квалификации), но ние бързаме да приготвяме бесилото за селекционера.
Такъв е зовът на народа. Или по-точно – ревът на народа. Прибързан и инфантилен.
Факт е, че Хубчев допусна грешки в двата мача. Факт е, че можеше да извика поне Георги Миланов, защото в средата на терена на моменти дупките в отбора са по-зле и от тези по пътя от Симеоновград до Свирково, както и че през второто полувреме във втория мач сдадохме багажа.
Селекционерът, който много не обича да говори, обаче призна при завръщането си в София, че е видял минусите и ще ги оправи за следващите мачове през юни, когато гостуваме на Чехия и приемаме Косово.
Winbet - победата е емоция! (18+)
А ние трябва да признаем, че нищо не е загубено. И бъдете сигурни - Хубчев ще си спази на думата и няма да остави нещата така, защото в противен случай ще загуби и той. А Петър не е от онези, които лесно се предават.
Нека не забравяме нещо много важно, което мина някак си между редовете, криволичейки по маргиналната линия – срещу Черна гора и Косово бяхме без най-добрия футболист на България за 2018 година Кирил Десподов, а в Прищина го нямаше Ивайло Чочев, който е важна част от пъзела на националния тим. И като липсват тези два елемента, и като нямаш достатъчен ресурс, няма как да не е трудно.
Чудя се дали е забавно или комично да четем съчинения от сорта, че такива като Черна гора и Косово навремето сме ги отупвали с по 3:0 или 4:0. „Навремето” е в минало време. В минало свършено. Днес живеем в друг свят, в който лилипутите отдавна са изчезнали от футболните географски ширини.
Излишно е да припомняме, че косоварите разполагат с играчи, които са с няколко милиона по-скъпи от нашите, и че няколко дни, преди да препънат нас, направиха 2:2 с Дания и вече 12 мача са без загуба.
Но това народът не го интересува. Народът иска хляб и зрелище. Ама като ни е малко хлябът, като нямаме силно поколение, какво ти зрелище, братче?!
Затуй, вместо да слагаме жълтите жилетки и да „излизаме” на бунт в интернет, да почакаме до юни, когато зрелището току-виж се появи.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
НАШАТА КВАЛИФИКАЦИОННА ГРУПА ЗА ЕВРО 2020
