Най-драматичният може би мач между ЦСКА и Локомотив (Пловдив) се играе на 12 май 1983 година и БЛИЦ ще ви разкаже за него. Двата отбора излизат един срещу друг в Ихтиман в полуфинален двубой за Купата на Съветската армия.

„Червените“ са абсолютен фаворит – те са шампиони, носители на Купата на България и вървят уверено към требъл с надеждата да спечелят още един трофей. 

На четвъртфиналите в турнира за Купата на Съветската армия "армейците" отстраняват Левски след изпълнение на дузпи и както те, така и повечето специалисти предричат успех срещу пловдивчани. 

Локото по това време е в „Б“ група, макар че в състава му блестят три легенди – Христо Бонев, Аян Садъков и Едуард Ераносян.

На стадиона в Ихтиман е лудница. Народ, народ, много народ. От София, от Пловдив, от малкия град и околностите. Толкова много са феновете, че място няма. Някои от тях сядат на малката лекоатлетическа писта – доста близо до двете врати.

В средата на първото полувреме Ераносян бележи гол и „черно-белите“ повеждат. След попадението щастливите фенове на Локото нахлуват на терена, за да прегръщат Едо и съотборниците му. Настава суматоха и главният съдия Йордан Жежов спира мача за повече от  пет минути.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

ЦСКА тръгва да изравнява, създава няколко положения, но топката пак попада в неговата врата. Автор на второто попадение е Христо Сотиров.

Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) Ружди Керимов връща един гол за ЦСКА. „Армейците“ пак хукват да изравняват, но знаменит рейд на Ераносян води до втория му гол – 3:1 за Пловдивското Юве.

Софиянци стигат до още един гол – след изпълнение на пряк свободен удар топката се отклонява от тялото на бащата на Гонзо – Александър Иванов. В последните минути се играе само в наказателното поле на пловдивчани, но резултатът се запазва и голямата сензация е факт! Сигурният фаворит е аут.

Локо се класира на финала, където в София на националния стадион „Васил Левски“ бие с 3:1 Чирпан и печели Купата на Съветската армия.

Двубоят с ЦСКА в Ихтиман остава в историята и с това, че Локомотив (Пд) сменя общо трима капитани. В началото лентата е на ръкава на Христо Бонев, който в средата на втората част я дава на Аян Садъков. При смяната си в края Садъков я връзва на ръката на Едуард Ераносян.

Как част от пресата тогава отразява мача:

„Отечествен глас”, 13 май 1983 г.: „Ихтиман, 12 май (от нашия специален пратеник). Над 5000 пловдивчани бяха прекосили 100-те километра до Ихтиман, за да наблюдават полуфиналната среща по футбол от турнира за Купата на Съветската армия между отборите на „Локомотив” и ЦСКА „Септ. знаме”. Сякаш предчувствуваха, че ще станат свидетели на един изключителен успех на своите любимци.” (ил. 35)

„Труд”, 13 май 1983 г.: „Ихтиман, 12 май (Спец. кор. на БТА Валентин Серафимов). На финала на най-авторитетния турнир по футбол у нас – за купата на Съветската армия, тази година ще се срещнат два отбора от втория ешелон – „Чирпан” и „Локомотив” (Пд). Днес на градския стадион в Ихтиман в една едва ли не „латиноамериканска атмосфера” пловдивските футболисти успяха да победят шампиона ЦСКА „Септ. знаме” в полуфинална среща.”

„Народен спорт”, 13 май 1983 г., под заглавие „Домакинството задължава!”: „На Ихтиман бе гласувана честта да бъде домакин на една голяма проява – полуфиналния мач от турнира за купата на Съветската армия между отборите на „Локомотив” (Пд) и ЦСКА „Септ. знаме”. Но се оказа, че домакините не разполагат с най-подходящите условия за такава среща, а и организацията не бе на достатъчно добро равнище. Голяма част от зрителите бяха насядали зад пистата и след отбелязването на първия гол група радостни и възбудени пловдивски запалянковци нахлуха на терена. Съвсем правилно главният съдия Йордан Жежов прекрати играта за повече от 5 минути и я поднови чак след преместването им на местата, определени за тях.”