Легендарният треньор Васил Методиев си отиде от този свят на 84 години в понеделник, 29 юли. Той ще остане в историята с отличните си постижения не само в Левски, но и в Локомотив (София). Шпайдела, както го наричаха, обаче не се ограничава в успехите на родна територия, но и извън нея – в европейските клубни турнири. Прави го и с „железничарите”, и със „сините”.

Боготворяха го и в двата клуба, защото остави там огромна следа. В Локото Методиев влиза в архивите не само като треньор, но и като футболист.

Роден е в Сандански на 6 януари 1935 година. Играе в родния Вихрен, след това е в Академик (София), за да пристигне в „Надежда” през 1958 година. Изключителен защитник, който бързо си извоюва титулярното място с червено-черната фланелка.  С нея той става шампион на България през 1964 година.
Печели след 14 лета (1978) титлата с Локомотив (София) и като треньор. Но това е само началото, защото под ръководството на Шпайдела „железничарите” играят красиво и триумфират и на европейската сцена. Това се случва през есента на 1979 година в турнира за Купата на УЕФА, когато Локото първо елиминира унгарския Ференцварош, а след това разказва играта на силния тим на Монако след 1:2 и 4:2. Всичките пет гола са дело на Начко Михайлов, който получава прякора Начко-Моначко.

На осминафиналите Локомотив (София) се изправя срещу изключителния в тези години състав на Динамо (Киев). Българският отбор преодолява и това огромно препятствие след 1:0 в София и 1:2 на реванша, но Шпайдела изненадващо е уволнен. Защо ли? Защото си позволява да отстрани най-силния тим на СССР и да наговори някои неща, които засягат високите етажи на Партията.
 
“След като отстранихме Динамо ние, вместо да се радваме, че сме постигнали най-големия успех в историята на клуба, ние трябваше да се чувстваме виновни и да даваме обяснения на различни места как и защо сме си позволили да отстраним „съветския брат”. Трябваше да обяснявам защо съм насъсквал играчите. Отговорих на властите, че ако мачът се повтори, ще го направя пак по същия начин”, твърдеше приживе Шпайдела.
Заради тези си думи той е уволнен...

След това за кратък период е извън играта. Завръща се на треньорския пост в Пирин (Благоевград), а през лятото на 1983 година е назначен за наставник на Левски. На „Герена” го посрещнат резервирано. Методиев е като чуждо тяло там. „Сините” са в минорно настроение заради шампионския марш на ЦСКА. „Червените” са спечелили четири поредни титли, а дотогава никой от треньорите на Левски не е успял да ги спре.
Шпайдела отказва да вземе футболисти от други отбори. Рискува и залага на юношите. Рискът си струва, защото „сините” не само стават шампиони, но и ликуват с всички възможни трофеи – Купата на Съветската армия и Купата на България. Методиев изгражда изключително солиден състав, в който сплавта между млади и опитни играчи ражда огромни плодове.

Именно той налага в представителния отбор на Левски младоците Борислав Михайлов, Николай Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Наско Сираков и Божидар Искренов, които блестят на терена заедно със „старите пушки” Емил Спасов, Руси Гочев, Пламен Николов, Петър Петров, Михаил Вълчев и Пламен Цветков. Част от състава е и Петър Курдов.
„Сините” нямат спирка и в европейските клубни турнири, където два пъти поред отстраняват шампиона на Германия Щутгарт (веднъж в турнира за КЕШ и веднъж за Купата на УЕФА).
През пролетта на 1985 година Левски става за втори пореден път шампион – нещо, което не се е случвало от далечната 1950 година!
Winbet - победата е емоция! (18+)
Идва обаче решителната битка за Купата на България с ЦСКА на 19 юни, останал в историята като „Черния финал”. След него двата клуба са разформировани, а Шпайдела е един от тези, които са извадени завинаги от футбола.

Впоследствие Методиев и другите са помилвани. След като се завръща на „Герена”, опитният специалист пак е шампион на България – през 1988 година.

Шпайдела има стаж и в националния отбор, където в периода 1983-1985 беше помощник на Иван Вуцов. Точно тогава България изиграва по отличен начин световните квалификации и през 1986-а се класира за първи път на Мондиал след 12 години суша.
Тогава упорито се говори, че Васил Методиев е бил спряган за заместник на Иван Вуцов. „Черният финал” за Купата обаче го лишава от възможността първо да отиде на световните финали в Мексико като асистент на Вуцата, а след това да заеме мястото му.

Когато се оттегли от футбола, ветеранът рядко даваше интервюта. В последните години даже отказваше да говори.
В едно от малките си изявления Методиев обяви, че неговият отбор от периода 1983-85 е най-силният в цялата история на Левски. По-силен и от състава, воден от Гунди в средата и края на 60-те, и от този през 90-те на Сираков, Боримиров и останалите.

Дали е така, това ще го кажат футболните историци и анализатори. Никой обаче не може да оспори факта, че Шпайдела беше светило в българския футбол, което ще грее даже и след смъртта му.

Защо го наричаха Шпайдела?

Започват да наричат Васил Методиев Шпайдела още като футболист. Прякорът му идва от името на германския генерал Ханс Шпайдел – участник в Първата и във Втората световна война, а след това от 1957 до 1963 година е командващ обединените сухопътни войски на НАТО в Централна Европа. Любопитното е, че Ханс Шпайдел умира на 87 години през есента на 1984 година, когато е най-силният период на Васил Методиев в треньорската му кариера на „Герена”.
„Васко винаги е бил поклонник на немската дисциплина. Имаше много добра обща култура. Тренировките му бяха изключително натоварени за онези години. В същото време обаче той беше невероятен психолог. Умееше да влиза под кожата на футболистите, знаеше как да ги надъха. Печелеше ги на своя страна и заедно с тях образуваше невероятно здрав юмрук, с който и Локо София, и Левски газеха по терените”, спомнят си негови приятели.
ЯСЕН ЯВОРОВ/БЛИЦ СПОРТ

Визитка
Роден на 6 януари 1935 година в Сандански
Пост като футболист: десен бек
Отбори: Вихрен (1952-1955), Академик София (1955 – 1957), Локомотив София (1958-1967), Добруджа (1968/69), Лъсков Ямбол (1969/70)
Участник на световното първенство в Англия през 1966 година, за националния отбор има 17 мача.
Успех като играч:
Шампион на България с Локо София през 1964 г.
Треньорска кариера: Локо София (1972/73, 1977/79-есента), Пирин Благоевград (1981-83), Левски (1983-85, 1987/88-есента, 1990-91-есента), Славия (пролетта на 1993)
Помощник-треньор на националния отбор (1983-1985)
Успехи като треньор:
Шампион на България: 1978 с Локо София, 1984, 1985, 1988 с Левски
Носител на Купата на България: 1984, 1991
Носител на Купата на Съветската армия: 1984, 1988
Статистика: Здравко ГЮРОВ/Меридиан Мач