Синът на силния човек в Левски Иво Тонев - Атанас реагира на снощната новина, че баща му подава оставка като председател на Управителния съвет на клуба. Снощи Тонев посочи сина си като "най-големия левскар", а той днес излезе с открито писмо към феновете на "сините" - единствените, който могат да попречат на председателя на Управителния съвет на Левски да напусне.

Ето какво написа Тонев-младши:

"Сърцата горят.

Според японците хората имат три лица – първото показваш пред света, второто пред близките си приятели и семейството си, третото не показваш на никого. То е това лице, което е най – истинското ти отражение и което виждаш и познаваш само ти.

Досега всичките медийни изяви на баща ми са били с първото лице, както и подобава. Вчера обаче за момент той показа второто си лице. Лице, което сме виждали само най – близките му и вярвам, че ако се вгледате ще го видите. В 29:37-та минута той споменава мен и дори не успява да изкаже цялата дума. “С-синът ми” прозвучава така, защото е от онези моменти когато говориш и чувството е толкова силно, че сърцето ти се качва в гърлото и те задавя. Който и колкото и силен да иска да се изкара познава този момент. Познава чувството, познава и емоциите, които го съпътстват, колкото и да го отрича. Баща ми го казва така, защото първо съм му син, второ съм му най-добрия приятел и трето съм му най-големия критик. Такова нещо не можеш да го изиграеш. Не можеш и да се престориш. 

Така е, аз съм най-големия му критик. Не мислете, че подкрепям всяко решение на баща си, семейството е крепост, но като Левскар аз имам мнение за всяко действие на ръководните органи в Левски – независимо добро или лошо, без значение кой го е взел. Когато съм бил съгласен съм се гордеел с него и съм му го показвал, когато не съм бил съгласен съм го съветвал или съм намирал начин той да разбере моето мнение. За мен Левски е над всичко. Когато се прибрах за отварянето на сектора и съответно за мача с Лудогорец, не се бях прибирал от зимата. Преди да се прибера и да целуна майка си отидох на Герена да видя стадиона и да разгледам сектора седалка по седалка. С Левски се будя и с Левски заспивам, с две думи – на Левски робувам. Не искам да се изкарвам герой или “еди какъв си” – искам да обясня, че аз гледам на Левски като на начин на живот, като на идеология и като на път и съвкупност от идеали и качества, които възпитавам в себе си и следвам всеки ден от живота си – със или без Иво Тонев в Левски. Така аз разбирам Левски, така съм следвал Левски цял живот. Със или без него аз съм на всеки мач, стоя си сам, викам си сам, псувам си сам, подкрепям си сам, радвам се сам – по мой си начин, който аз намирам за правилен, откакто получих първия си екип на Гонзо и жълто-синя шапка на Левски и ме научиха да пея “сини богове”. Със или без Иво Тонев аз живея с Левски и синята Идея. Тук е мястото да кажа, че като негов син, след вчерашната пресконференция, аз няма как да съм по-горд, че този човек ми е баща. Няма как да съм по-горд, че той ме е научил на достойнство, мъжкарство, чест и доблест, или поне от него съм ги видял. Никой да не се гаври си името ми и с мен. Благодарение на него и на дядо ми, фамилията ми носи отговорност и принципи, които задължават, както задължава и това да си привърженик на Левски. Задължава да си джентълмен, на и извън терена, задължава да носиш отговорност, задължава да си на стадиона, задължава да си бунтар срещу неправдата, задължава да показваш уважение, задължава да имаш кауза и да я следваш “дори и след смъртта”. 

Левски не е псуване срещу своите, Левски не е празни трибуни, Левски не е Гонзо, не е Тонев, не е и тръст Синя България. Не е Иван и Андрей, не е Тодор Батков, не е Елин Топузаков, не е Стойчо Стоев, не е и Наско Сираков. Левскарите преди не се деляха, Левскарите не се отказваха, Левскарите не бяха и философи зад клавиатурите.

Левски беше всичко. Левски е всичко. Левски трябва да продължава да бъде всичко. Левски не трябва да се мъчи да пълни трибуни, да сваля цени, за да идват хора, Левски не е ТРОФЕИ и ПОБЕДИ, Левски не е играта на отбора. Левски е Идеал и като че ли много хора го забравиха. Много хора се отказаха, защото тоя управлявал, оня не играл, трети го нямало в управлението. Левски е името със сини очи, заради което ние сме такива каквито сме и заради НЕГО, ние трябва да сме там, в добро и в зло. Левски е вечно обвързване, не е радост за един ден в Разград, не е и Чавдар Етрополе дето вече е с четири букви или както там се пише. 

В последната година, Левски за пръв път работеше по Европейски модел. С Европейски цели. Няма значение кой е бил собственик – баща ми, Пешо, Гошо или Иван. Левски имаше цели и те бяха да погасява дългове. Имаше цел да се класира за Европа. Отвори и сектор, какъвто другите няма да видят в следващите десет години. Не отричам, че имаше грешки, не отричам, че селекцията не беше брилянтна, не отричам, че секторът не беше отворен в дадените срокове. Но в крайна сметка – рано или късно – целите бяха постигнати. Левски, след години лутане, най-накрая намери правия път. Намери своя път, а на рождения си ден беше по-разединен отвсякога докато един друг клуб беше по-обединен отвсякога. Забравихме ли кои сме, или променихме същността си? Започнахме да се оправдаваме и да се оплакваме ли? Това ли научихме от Левски, Гунди и Списаревски, който гордо грее на фланелките, които едва 2000 човека се събират да видят на живо? Аз бягането и отказване не ги разбирам. Не гонете тези, които са работили за Вас и с Вас. Не гонете тези, който са с визия и чест, независимо дали това е баща ми или някой друг, който ще дойде в следващите години. Левски се подкрепя до край. Левски се подкрепя безрезервно. Бъдете Левски, бъдете с Левски. Нека другите крачат, но да крачат, а Левски да лети. 

P.S. Ще да пия напук врагу, 
напук и вам патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти"