Мнозина предричаха провал на ЦСКА срещу Динамо (Москва) още в първия мач. По-смелите анализатори даже твърдяха, че “червените” ще загубят с разлика в София. Срещата обаче завърши 0:0. Какво всъщност се случи в четвъртък, след като стотици хиляди не успяха да гледат мача...

Честно казано, двубоят никак не бе приятен за гледане. Без динамика, без красиви изпълнения, на моменти изключително скучна картина, но и с няколко проблясъка.
Ако доскоро критикувах остро Любослав Пенев, сега смело мога да кажа, че младият треньор на ЦСКА се изяви като прогресиращ и обещаващ тактик в първото си европейско изпитание. Любо заложи на дефанзивния стил. Отбранителният вал бе съставен от Данчо Минев (вдясно), Павел Виданов (вляво), Котев и Иван Иванов (в центъра). Пред тях бяха поставени трима халфове с подчертано защитни функции – Тодор Янчев, Коста Янев и Виктор Морозс. Пред Данчо Минев игра адашът му Тодоров, пред Виданов – Тодор Тимонов, а на върха на атаката – самотникът и абсолютният дебютант в стартовите единайсет Орлин Орлинов.
ЦСКА започна затворено мача и така си караше до края. Тактиката бе повече от ясна –да се запушат всички постъпи до вратата и да не се оставя пространство за руснаците. И при първа възможност “армейците” да контраатакуват. По този начин, както и при статични положения, те се опитваха търсят така ценния гол. На този стил би завидял и моят добър приятел и невероятен тактик Георги Василев! Даже на моменти ми се струваше, че по времето на Гочето играта на ЦСКА бе свръхофанзивна в сравнение с видяното в четвъртък вечер.
Смея да твърдя, че момчетата с червени фланелки изиграха много добре ролята си, възложена им от техния млад футболен “режисьор”. Любо явно бе проумял, че ще бъде свещена глупост, ако тръгне да се надиграва с Динамо или да ги притисне в тяхното наказателно поле. А гостите само това чакаха – да намерят процеп в здравата “червена” крепост и да нападат. Шансове обаче почти нямаха – нито по крилата, нито през центъра.
Любослав Пенев разполагаше с няколко силни аргумента, защитаващи неговата дефанзивна тактика. Първо, футболистите, които градят основно играта на тима, бяха наказани – Маркиньос и Иван Стоянов. Второ, в ЦСКА има само четирима футболисти с европейски опит – Тодор Янчев, Данчо Тодоров, Кирил Котев и останалият на резервната скамейка Светослав Петров. Трето, силата на Динамо като гост са контрите, организирани след светкавични пробиви по крилата и през центъра. Ето защо Пенев постави пред централните бранители трима дефанзивни полузащитници, които покриваха целия периметър от едната до другата тъчлиния и същевременно помагаха на бековете и на външните халфове. Най-черната работа падна върху плещите на Тодор Янчев, Коста Янев и Морозс, които на всичко отгоре трябваше да осигуряват пасове на крилата и на самотния напред Орлин Орлинов. Тримата се справиха, а вездесъщият капитан Янчев бе повече от перфектен. През първото полувреме Тошко спечели 17 единоборства, а през второто – 15! Загуби само четири, а в точни пасове сбърка веднъж за всичките 90 минути.
Любослав Пенев рискува, гласувайки доверие на Иван Караджов, Иван Иванов, Павел Виданов, както и на влезлите като резерви Благо Пасков и Атанас Зехиров. Цели петима юноши на ЦСКА се изправиха срещу Динамо в първия европейски мач на тима от две години насам. Ход, приличащ на този на чичото на Любо, който преди години именно с налагането на младоци пожъна успехи.
Мнозина от колегите, наблюдавали мача, коментираха, че руският отбор не е разгърнал целия си потенциал, действал е пестеливо, тъй като точката напълно го устройва преди реванша в Москва. Други добавяха, че динамовци не са нищо особено, но те явно не са гледали нито един мач на съперника на ЦСКА от руското първенство. Аз смятам, че “братушките” наистина не играха силно и тяхното представяне по никакъв начин не може да бъде сравнявано с това на унгарския Дебрецен. Причината за това обаче се крие в тактиката на Любослав Пенев.
За да не бъда обвинен в пристрастност, ще подчертая за минусите в “червения” тим. А те не бяха никак малко. В защита се забеляза поредното колебание в Иван Иванов, сътворил две чутовни щуротии, едва не довели до гол. Виданов през първото полувреме бе леко припрян и неадекватен, но след почивката се промени и влезе в час. Тодор Тимонов не бе достатъчно ефективен в първите минути на втората част. За разлика от Йордан Тодоров, който се раздаде изцяло, включваше се постоянно напред и тормозеше бранителите на противника. Между тримата дефанзивни халфа и единственият чист нападател Орлин Орлинов в някои части от мача зееше огромна дупка. Липсваха пасове към младото острие, а когато все пак топката достигаше до него, той я губеше. Орлин обаче показа хъс, а си и пролича, че има безспорен талант.
“Червените” се затрудняваха при изнасянето на топката и на моменти като че ли не виждаха открилите се пространства за нападение. За цял мач ЦСКА организира точно четири смислени атаки, при една от които Благо Пасков (включил се на високо ниво като резерва) даде брилянтен пас към Спас Делев. Бързакът, който също влезе в игра през второто полувреме, изскочи сам срещу Габулов, но липсата на опит не му помогна да вкара най-важния гол в живота си. Точно това бе моментът на ЦСКА, но за жалост ударът на Спас премина край гредата. Край нея премина и надеждата на Любо да излъже далеч по-опитния си съперник...
Дали наистина в Борисовата градина се заражда някакъв отбор и бебетата на Любо Пенев ще се превърнат в новата "червена" армия, ще разберем точно след седмица, когато е вторият и далеч по-важен тест.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ