Новото попълнение на ЦСКА Спас Делев даде интервю за агенция БЛИЦ. Ето какво каза младият нападател, който пристига на “Армията” от Пирин, за детството си, футбола, любимия си отбор и мечтите:

-Спасе, доволен ли си от преминаването ти в ЦСКА?
-Разбира се, това ми е детска мечта. Радвам се, че ще облека червената фланелка, надявам се да се докажа и да радвам феновете.

-Подписа ли вече договор?
-Все още не съм. Днес минах първата част от медицинските изследвания, а утре ми предстои ядрено-магнитен резонанс. След това, ако няма проблеми, ще подпиша договор с ЦСКА.

-Имаш ли личен мениджър, който да движи делата ти?
-Все още нямам, а и мисля, че за България не ми трябва.

-От кой отбор си бил като дете?
-От ЦСКА. От малък съм фен на този отбор. Като деца много се карахме на тема ЦСКА – Левски. След мач между двата отбора излизахме на улицата и се деляхме на “червени” и “сини”, за да играем. Много ме беше яд като загубех, не обичам да падам. И сега е така, когато отборът ми губи, се изнервям, не давам никого да ми каже нещо накриво. Ставам невъзможен, но това ми е характерът.

-Щом си фен на ЦСКА, би ли играл за Левски?
-Може би да, но не искам феновете на “Армията” веднага да започнат да ме мразят. За един млад футболист няма значение в кой от двата гранда ще играе, важното е да се развива. ЦСКА обаче ме пожела и аз съм щастлив, че ще играя за този отбор.

-Отстранихте Левски за купата на България, а теб те изнесоха на носилка. Помисли ли си най-лошото тогава?
-Не, не. Просто ме заболяха гърдите и не успях да доиграя последните няколко минути. Исках да остана на терена, защото обичам да бия Левски. След това лекарите ми казаха, че болките са заради грип, който съм прекарал на крак. За прекарания вирус аз не казах на никого, защото исках да изляза срещу Левски.

-Не те ли е страх, че ще се провалиш в ЦСКА?
-Аз можех да стоя цял живот в Пирин или Беласица, но исках да се докосна до големия футбол, да видя дали ставам за нещо, а не само да тренирам за здраве.

-Къде си роден и има ли спортисти в семейството ти?
-Аз съм от едно петричко село – Ключ. Тук се е състояла историческата битка, която цар Самуил (б.р. - 29 юли 1014 година) губи от Василий II. Всичките ми роднини са от това село. Майка ми и баща ми все още живеят тук, бабите и дядовците ми също. Напоследък все по-рядко обаче имам възможност да се връщам на село.

-С какво се занимават родителите ти, някой от тях ли те насочи към футбола?
-Баща ми беше шофьор към една фурна, но сега не работи никъде. Майка ми работи в шивашка фирма.
В родата ми няма друг спортист, аз съм първия. Всички ме питат и се чудят как аз станах футболист, след като никой не се занимава със спорт. Надявам се обаче аз да повлека крак.

-Кога започна да тренираш?
-Още от много малък. Първите ми стъпки бяха в школата на Беласица при Иван Златински, който е чичо на Христо Златински от Локо (Сф). Изкарах три години в Петрич, след което преминах в Пирин. Отидох в Благоевград, тъй като ме приеха да уча в един от техникумите, специалност шофьор и монтьор. Това беше най-леката паралелка. Останах в Благоевград 6 години. През есента играх за Пирин, който е в “Б” група, а през пролетта ме взеха в елитния. Дебютът ми бе именно срещу ЦСКА. Вкарах гол за 1:1 и след дузпи отстранихме “армейците”. Съдба, какво да се прави. Тогава се зарадвах, това все пак бе първия ми гол в елита.

-Бива ли те в монтьорските работи?
-Да, когато има нещо да оправям по колата, не викам да ми помагат, гледам да се оправям сам.

-Каква кола имаш и каква мечтаеш да караш?
-В момента съм с Фолксваген Поло. Надявам се един ден да карам много по-луксозна.

-Какво ще си купиш с първата премия от ЦСКА?
-(смее се). Не знам, ще почерпя първо и после ще видя.

-Готов ли си да водиш атаката на ЦСКА, от новите попълнения само ти си нападател?
-Ще направя всичко възможно, за да се харесам на публиката, мисля, че съм готов.

-Готов ли си освиркванията на феновете? Те ще те започнат още, след като направиш 2-3 пропуска?
-Знам, че ще ме грабнат, но ще се справя. Привържениците на ЦСКА са взискателни, дано не ги разочаровам.

-Не се ли притесняваш от ниския си ръст?
-Не, защото бързината ми помага. Обичам да играя на върха на атаката или като втори нападател. В младежкия национален отбор действах като десен халф, но не ми беше удобно.

-Имаш ли приятелка и ще ти липсват ли роднините, след като дойдеш в София?
-Да, имам приятелка, казва се Стефани. Тя е от едно село до моето – Яворница. Разбира се, че ще ми е кофти като се преместя, тъжно ще ми бъде, но ще преглъщам. Ако искам да успея, трябва да правя жертви.

-Страх ли те е, че като дойдеш в София може да се увлечеш по купони и красиви момичета?
-Аз не съм такъв човек. Мен не ме блазнят дискотеки и момичета. Гледам да тренирам, за мен футболът е на първо място.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ