Легендата на българския и световния футбол Христо Стоичков даде интервю, в което говори за новата си работа във ФИФА. Носителят на „Златната топка“ разкри за отношенията си с президента на световния футбол Джани Инфантино. Пред „Труд“ Камата не пропусна да коментира сдобряването си с Борислав Михайлов, както и представянето на българските спортисти на Олимпийските игри в Париж.

- В деня на закриването на Олимпиадата обявихте, че започвате работа във ФИФА. Как се решихте на този ход?
- Разговорите по тази тема не са от вчера. За първи път имах възможност да говоря с Джани Инфантино по въпроса на световното първенство в Катар в края на 2022-а година. Помолих го да ми даде интервю за големия американски канал TUND, за който тогава работих. Инфантино на момента прие без никакви условности. Разговорът пред камерата продължи 45 минути, а после поне още толкова говорихме на четири очи. Инфантино ми показа, че прави всичко възможно да развива футбола. Разпитва ме и какво се случва в България, какво съм видял по света. Тогава не съм си и помислял да започвам работа във ФИФА. Говорихме като приятели. Доста пъти се срещахме впоследствие и след това. Разбрах, че футболът е в кръвта на Инфантино, както и в моята. Както се казва - намерихме се. След Катар 2022 винаги ми се обажда преди важни форуми и по традиция за финал иска нещо, което няма как да му откажа - да играя с него в сборния отбор на ФИФА.

- В България имате много „доброжелатели“, които твърдят, че никой от ФИФА не ви е обявил като служител на централата.
- Оооо, естествено, щях да се изненадам, ако не бяха се показали от храстите. Нали имам социални мрежи и съм в интернет пространството. Ще им кажа само едно - името Христо Стоичков винаги ще значи нещо във футбола. С Джани Инфантино сме си стиснали ръцете и това означава повече от всичко. Дори иска да имам свой кабинет в новия офис на ФИФА в Париж. Още уточняваме някои подробности около моята длъжност. Със сигурност ще бъде свързана с Източна Европа и развитието на футбола в района. Инфантино много държи нивото на инфраструктурата да се повишава, да няма огромна дупка със западния свят. Иска да има голям футбол в България и не спира да ме разпитва защо нямаме отбор за световно. Мисля, че в това отношение най-много мога да съм полезен. А каква длъжност заема Христо Стоичков? Наричат ме Кавалер на „Златната топка“. Аз пък се наричам един от милиардите поданици на Цар Футбол. Той ми даде всичко в живота и аз искам да върна жеста.

- Да разбираме, че ще помагате и на България като служител на ФИФА?
- Разбира се, неслучайно в моя автомобил първата песен винаги е „Моя страна, моя България“. За помагането - разбира се в рамките на регламента и спазване на правилата на ФИФА. Трябва първо да намерим верния маршрут с посока напред и нагоре и ще се постарая да го имаме възможно най-бързо. Знам колко много проблеми има в родния футбол. И мечтая за времена, в които нашите отбори отново ще имат сериозно присъствие в европейските турнири. Затова трябват бази, условия. ФИФА иска да помогне на всички - българи, сърби, румънци, молдовци... Да не изброявам всички. На конгреса на централата в Банкок говорихме с Георги Иванов. Той има добри виждания за бъдещето си като президент на БФС. Пожелавам му да ги осъществи и да не се огъва пред никого.

- Веднага след Евро 2024 отпразнувахте 30 години от световното първенство в САЩ. И до днес всички говорят за прегръдката ви с Борислав Михайлов. Простихте ли си след повече от десет години „ледена епоха“?
- В живота са се случвали много неща и те няма как да бъдат заличени. Големите мъже трябва да могат да прощават. И аз съм бъркал, и Боби е бъркал. Но как си представяте да празнуваме най-големия триумф на футбола без капитана или голмайстора на отбора? Боби дойде в моята „Зала на славата“. Поговорихме, припомнихме си много неща. После се появиха и останалите. Страхотните спомени ни завладяха... Ех, когато говоря за това, винаги се сещам за един. Трифон Иванов! Не можете да си представите колко липсва не само на мен! Сигурен съм, че където и да беше в момента, ни се радваше и казваше: „Момчета, аз винаги съм с вас!“ Твърде малка държава сме, за да се делим. И ето - ние се събрахме, вдигнахме наздравици и си пожелахме да сме живи, за да видим България отново на полуфинал на световно първенство!

- В последните няколко дни на Олимпиадата в Париж непрекъснато ви виждахме в залата. Вие ли донесохте късмета с медалите?
- Въобще не приемам такива думи. Това не е късмет, а дългогодишен труд на нашите спортисти. И който смята да го омаловажа, ще си има работа с мен.

- На кой медал най-много се зарадвахте?
- На всички! Без изключение. Нашите олимпийци върнаха България на картата на света. И не само те - шапки долу пред техните треньори!

- Карлос Насар направи световен рекорд и може би е сред най-категоричните шампиони. Какво почувствахте, когато вдигна онези 224 килограма?
- Наслада и гордост. Познавам добре Карлос и знам колко сериозно момче е. Още преди игрите той ми обеща, че ще направи световен рекорд. Гостува в „Залата на славата“ и обеща като спечели златото на игрите да остави нещо свое при другите трофеи от сектора „Стоичков и славните приятели“. Той обеща титла и я отвоюва. Аз обещах да го аплодирам в залата и също изпълних обещанието си. Но всичките аплодисменти са за Карлос. Сигурен съм, че на следващото голямо състезание той ще счупи своя рекорд. Нека обаче не говорим само за Насар. Двамата борци Семен Новиков и Могамед Рамазанов направиха великолепни схватки и не по-малко са заслужени шампиони. И стига глупости кой бил натурализиран и кой не! Испания, Германия, Англия и кой ли не да не би да не натурализират? За мен Боряна Калейн също е златна! Най-много ми е мъчно за Стилияна Николова. Тя израсна пред очите ми. С баща u Илия Дяков сме играли заедно в ЦСКА преди повече от 30 години, близки сме. И на Стили, и на него ще кажа едно - чакам да ви видя на игрите в Лос Анджелис след четири години. Там вече прошка за конкуренцията няма да има.

- Като вицепрезидент на БОК какво най-много ви впечатли на олимпиадата в Париж?
- Едно прекрасно организирано събитие. От началото до края. Нямаше сериозни проблеми или скандали. Доста пъти се сещах за „Парк де Пренс“ и онзи 17 ноември. Обхващаше ме носталгия, но гледам напред. Бяхме почти непрекъснато заедно със Стефка Костадинова и Любо Ганев. Тези хора не са само легенди на спорта ни. Те са моторите, които трябва да продължат тласъка, който имаме от Париж 2024. Вижте какво прави Любо! Само това лято има две европейски и едно световно първенство по волейбол в България. Как да не му стисна ръката с възхищение! Любо е пример как се управлява федерация, а като олимпийско аташе в Париж непрекъснато беше до всичките ни спортисти. България има енергични хора, които да вкарват децата в стадиони и зали. Държавата има голям грях към спорта и това е най-вече инфраструктурата. Никога не съм бил в политиката и няма да ме видите там. Но това не ми пречи да отправя призив към тези, които управляват държавата. Не забравяйте, че спортът обединява! Не забравяйте, че всички бяхте на улицата по време на великото американско лято! Не забравяйте, че здравето на децата ни е свързано със спорта! Не забравяйте, че почти нямаме стадиони и зали! Нека спортът стане държавна политика, за да имаме основание да се радваме на нашите деца и внуци.

- Приключихте ли кариерата си на телевизионен журналист?
- Не мога да потвърдя. Имам прекрасни отношения с ръководството на TUDN. Още от миналата година нашата уговорка беше да ходя на най-големите футболни събития и да ги отразявам. С новата ми длъжност във ФИФА това едва ли ще е възможно. По-скоро аз ще дам с удоволствие интервю за TUDN.

- Няма ли да ви липсват разговорите с Меси, Моуриньо, Пеп Гуардиола, Клоп и други подобни великани?
- Контактът с тях никога не е спирал. Имаме прекрасни взаимоотношения и често се чуваме. Когато съм правил интервюта с тях, те са били основани върху доверието. Ние се познаваме отлично, но аз се готвех с часове за разговора пред камера. Много е важно да зададеш правилните въпроси. Много пъти журналистите сте ме обвинявали в по-бурни реакции. Извинявайте, но как да отговаря на глупав въпрос? А когато съдбата ме изпрати от вашата страна, се постарах никога да не изпадам в подобно конфузно положение.

- Феновете на ЦСКА мечтаят за нов стадион „Българска армия“. Или може би стадион „Христо Стоичков“. Ще го има ли?
- Нов стадион ще има и се подписвам с две ръце. Гриша Ганчев направи чудеса, за да извади всички разрешителни и да започне строителството. Сегашното ръководство е гарантирало и пред мен, че проектът ще се сбъдне. Няма връщане назад! А как ще се казва стадионът? За мен винаги ще е „Българска армия“. Затова си запазих поне десет чима от стария терен. Там проходих към големия футбол. Там вкарах първите си значими голове. Не се чудете, че се разплаках на последния мач през декември. Имах чувството, че всяка тревичка или камъче са ми безкрайно скъпи. „Армията“ сега я няма, но скоро ще се върне озарена от блясък, който няма да има равен в България.

- Вашата „История“ не спира да е бестселър на пазара. Брандът ви също. Какво предстои?
- Не ми достига време да отговоря на всички заявки да открием нов магазин или да направим поредната презентация на „Историята“. Благодаря на моя приятел Владимир Памуков, който е пряк свидетел на всички значими мачове и моменти на моето поколение и после ги написа в „Историята“. Благодаря на Станислав Минчев и Милена Стефанова от „Софтпрес“, че издадохме книгата и са двигателите на презентациите из България и света. Тепърва ще има много нови дестинации не само у нас. Имаме заявки от Германия, Унгария, Турция, Аржентина... Бих искал да ги изпълня всички, но обещания нямам право да давам, без да съм сигурен в тях. Когато видя по улиците, на мачове или просто на ресторант хора, облечени с моя бранд H8S, се изпълвам с гордост. Казвам си: „Тези хора носят името ми!“ По дяволите, направих нещо в този живот! Всеки ден говоря с момичетата и момчетата от залата на славата. Посещенията стават все повече и повече. Идват вече и чужденци. Покрай това имам и нова страст - от всяко пътуване да донеса още нещо интересно, което си струва да го видят. Имам например вече нещо и от Рафа Надал. Вярвам, че „Залата на славата“ и марката ще останат много след нас. И ще разказват на поколенията за времената на четвъртите в света.