Героят за Литекс в мача с черногорския Могрен – Светослав Тодоров, даде интервю за БЛИЦ. Тоди вкара двата гола за победата с 2:1 в първи двубой от втория квалификационен кръг на Шампионската лига, състоял се в Подгорица.Реваншът е следващата седмица в Ловеч.
-Тоди, двата гола, които отбеляза, по-ценни ли са от попаденията ти за първенство миналия сезон срещу “Левски” и ЦСКА?
-Не. Може да ви прозвучи банално, но всички голове са важни. Стига, разбира се, те да бъдат победни.
-Какво представлява отборът на Могрен? Питам те, защото българските фенове нямаше как да наблюдават двубоя.
-Доста грамотен тим от тактическо естество. Играха прибрано, затворено, не ни оставяха пространства. Ако някой си мисли, че Могрен е едва ли не слабак, жестоко се заблуждава. Във футбола вече няма такива отбори, които да преодолееш с лекота. Не забравяйте и друго – Могрен е шампион на Черна гора, а футболът в тази страна върви устремно нагоре. Доказва го и националният им състав.
-От това, което казваш, да разбирам ли, че според теб реваншът няма да е лек.
-Да, категорично. В никакъв случай не бива да подценяваме съперника. Победа с 2:1, макар и спечелена на чужд терен, не ни гарантира класиране за следващата фаза.
-Точно преди една година във вашия отбор бяха Ивелин Попов и Дока Мадурейра. Днес двамата липсват. Тяхното отсъствие отрази ли се върху формата на Литекс?
-Безспорно и Ивелин, и Дока са класни футболисти. Но знаете, че няма незаменими – както във футбола, така и в живота.
-Помниш ли последния си гол в европейските клубни турнири, като изключим двата, отбелязани в Подгорица?
-Помня го, разбира се. Аз в евротурнирите съм играл само с екипа на Литекс. Беше точно преди 12 години – през лятото на 99-а. Споменът не е много приятен, но...
-Нека обаче припомним да по-младите читатели какво се случи – играхте с полския Видзев отново във втория предварителен кръг на Шампионската лига... Ще те помоля ти да продължиш.
-Най-напред играхме в Ловеч и победихме с 4:1. Два от головете бяха мои. На реванша поведохме с 1:0 след ново мое попадение. Но след това се стигна до страховит за нас обрат – 4:1 за поляците. Мачът отиде на продължения и дузпи, при които загубихме. Много тежко го преживяхме.
-Пропускаш един факт – през второто полувреме на мача в Полша, след като беше изравнил резултата за 1:1, тогавашният треньор на Литекс Димитър Димитров те смени.
- Така е, така беше... Херо ме смени. В крайна сметка той е треньорът и той решава. Доста неприятен спомен за мен е този реванш.. Но в интерес на истината мачовете с Видзев са чудесен пример за това как не бива да се подценява даден съперник. Така че – наистина трябва да сме нащрек срещу черногорците в Ловеч, въпреки че ги победихме на техен терен.
- Някои те определят за “златната резерва” на Литекс, други като “златния нападател”. Ти какъв се чувстваш?
- Всякак си се чувствам, но само не и дядо.
-Защо пък дядо?
-Ами в едно издание така са ме нарекли след победата в Черна гора. Написали са от сорта: “Дядо спаси Литекс”. С една дума – стар съм за футбола.
-Стар ли си наистина?
-(Смее се). Не. Чувствам се млад, чувствам се можещ. Това, че в края на август ще навърша 33 години, не ме притеснява. Готов съм да играя още дълго време футбол, само да съм жив и здрав. Между другото, само в България наричат играчи над 30 години “стари”, а тези на 23-24 ги определят като перспективни. Ама хайде да не изпадаме в подробности.
-Някои пък те бяха отписали от футбола. Не смяташ ли, че им запуши устата на тези критици с головете, които вкарваш?
- О, аз не търся мъст и изобщо не обръщам внимание на подобни приказки. В интерес на истина поне пет-шест пъти бях наистина отписван от доста “специалисти”.
-Поддържаш ли връзка с хора от Англия и най-вече от Портсмут, където направи голяма кариера?
-Да. Имам много приятели от Острова. Чуваме се редовно. Пишат ми и доста фенове на “Помпи”. Няма как да забравя това, което преживях там. Беше страхотно!
-Наскоро стана баща на момченце? Как е малкият Ноа и смяташ ли един ден да го насочиш към футбола.
-Много е добре. Моля се само едно – да е жив и здрав. А един ден, ако реши да тръгне към футбола, аз ще бъда този, които най-много ще му помага.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
