Опитният защитник Александър Томаш се договори с ръководството на Етър за едногодишен договор и снощи направи първа тренировка с "виолетовите". Минути след като преговорите с представителя на акционерите Ендер Дурмушев бяха финализирани, Сашо даде интервю за клубния сайт на тима от Велико Търново, състезаващ се този сезон в Източната "Б" група.

- С какви чувства се завръщаш в родния град?
- Радвам се, че се завърнах във Велико Търново. Чувствах го вътрешно, че трябва да направя тази крачка. Моето желание е да помогна, защото все пък съм израснал тук, а никога не съм имал мач за мъжкия отбор на Етър. Доколко ще успея, ще покаже времето. Искам да помогна с опита си, защото градът, клубът, хората, заслужават отбор, който да пълни стадиона. Ще се радвам на едно – стадион "Ивайло" да бъде пълен.

- Ти имаш участия тук като юноша?
- От Велико Търново си тръгнах на 14 февруари 1994 година, когато от Етър преминах в ЦСКА.

- Разбрахте ли се с ръководството на Етър за условията?
- Какво означава да се разберем? Погледнахме се с г-н Дурмушев, усетихме се и разбрах, че няма да имаме проблеми.

- Това означава ли, че веднага започваш тренировки?
- Разбира се. Не съм дошъл да почивам. Цяло лято играхме с една компания на малки вратички, първо по морето, после и в София. Имам леки проблеми, защото съм възпалил мускулче, но това ще отмине, няма да има никакви проблеми.

- Кога ще бъдеш картотекиран?
- Това е въпрос към ръководството. Все пак аз още не съм физически на нивото, на което е отборът. Тренирал съм, но самостоятелно. Но ще дам всичко от себе си. Аз съм професионалист и за две седмици ще успея напълно да наваксам.

- Какво би искал да кажеш на хората тук, които обичат футбола?
- Това за мен е едно от най-важните неща, защото не може вече толкова години Велико Търново да няма отбор, който да ги радва истински. Не говоря за Лига Европа и подобни изхвърляния. Говоря, че съм бил на този стадион, когато са играли Етър и Локо (ГО) и се е пукал по шевовете. Беше на осветление, а за мен като малко дете беше една радост. Ако успеем да направим това нещо, и то не само аз и хората от клуба, а цялата общественост, целият бизнес да помогне по един или друг начин, и нещата могат да се сбъднат.