Актьорът Тончо Токмакчиев е един от най-известните фенове на ЦСКА. Той дори бе в Управителния съвет на „червените“ преди време. Токмакчиев даде интервю пред Nostrabet, в което говори за множество теми около спорта, футбола и държавата като цяло.

- Г-н Токмакчиев, как оценявате представянето на ЦСКА в Лига Европа?
– Като цяло не успявам да следя кампанията на отбора, а и в българското първенство рядко гледам мач. Гледах мача с Клуж, играха добре. Не мога обаче да направя детайлен анализ.

- Питам Ви като един от най-известните фенове на ЦСКА, все пак да си дадете мнението…
– Все така се случваше, че имах представление или пътувам някъде. Аз от доста време не съм навътре в нещата, но нещо българският футбол ми отмаля. Всичко е заради тъпотиите извън стадиона. Чисто футболната страна у нас стига до някакви крайности – побоища. Футболът е важен като инструмент за други неща. А тук заради елементарни неща стигаме до извращения – боища, трошенета. Говоря за примитивизъм. Едно време имаше пак такива страсти, не че нямаше викове и скандали, но не беше толкова изострено. Но то в световен мащаб май става така. Ние тук обаче прекаляваме.

- Какъв футбол имаме ние, че и да се караме, и бием?
– Точно това е. Нямаме футбол, обаче явно обичаме да сме разделени и да се караме. Имам чувството, че много хора даже не знаят кой мач гледат. Важното е да отидат там, да крещят и да се бият. Има хора, които даже не знаят какво са гледали – те са друго агрегатно състояние, заради дериватите, които приемат преди мач – алкохол, хапчета… И накрая става мазало.

- Нали има контрол на входовете на стадионите, все пак…
– Какъв контрол има? Най-лесното в България е да въведем турникети и поименно влизане на стадиона. Трябва да вървим по пътя на големите нации, които вече са минали през това. Помним какви боища, изстъпления имаше в Англия. В един момент никой не си поплюва – изхвърлиха ги от европейските турнири за четири години, дадоха им ултиматум и в Англия се въведоха най-строги мерки. А ние тук компромиси правим, защото това било Левски или ЦСКА. Отнемай им 10 точки, край! Видяхте какво стана на мача на ПСЖ. А ние тук сме: „Не той хвърлил бомбата, просто се спънал и паднал, а бомбичката хвръкнала случайно и взела, че ударила един полицай. Те не са виновни!“. Е как да не са виновни? Вземаш им 10 точки и гледай какво ще стане. Ние уж обичаме отборите си, а после отиваме хвърляме бомбички, чупим, показваме разни расистки символи и накрая одрусват клуба с една глоба. А те казват: „Ама ние много обичаме отбора“.

- Всеки кръг отборите плащат глоби заради феновете…
– Ми да плащат, като има балъци. Ние какво да направим? Аз съм даже да има по-големи глоби. Не може да стимулираме примитивизма и простащината. Аз съм ходил с ЦСКА в Ливърпул, когато ги победихме, а феновете на англичаните бяха страшилища. Бяхме в центъра, минаваме покрай „КОП“, а аз с костюм. Идваха да ни поздравяват и казваха, че имаме хубав отбор. А тук как ще се случи това? Тук ще има „ей, педе*ас, умри бе, г*з“. То ще е чудо. Значи брат си да види, ще го изяде. Хвърляш бомба – до живот няма да видиш стадион. Трябва да има билет със снимка. И като направи нещо и довиждане до живот. Ама бил обичал много ЦСКА или Левски. Ще ги обичаш от вкъщи. В Англия даже ги викаха в техните управления да им правят инструктаж как се гледа мач. А ние тук не можем да се справим с точно пет дрогирани малоумника. Давам пример и извън футбола – с коронавируса. Понеже в момента съм болен и се лекувам вкъщи. Значи, ние пролетта постигнахме ефект върху тези хора и вменихме, че това не е шега работа… Както се казва – научиха се хората да си мият ръцете и да си бършат г*за. И изведнъж се появиха пет малоумника, които казаха: „А, не е така“. Разни журналисти търсиха евтини сензации. Какво ви пречат маските? Ти като нямаш акъл, една маска ли ще ти реши проблемите? На мен защо не ми пречи? Казвам го като човек, който в момента кара болестта, съпругата ми също… Мисълта ми е, че ние не можем да се справим с пет човека, а искаме да имаме национален отбор. Има една реплика, с която започва сериала „Алф“: „Дайте да започнем с нещо по-просто – как се казваш?“. Та футболният ни отбор е черешката на тортата, перцето. Всичко друго е отдолу – настроение, интелект, база, възпитание. Тук излиза един, няма да му казвам името, и казва: „Ние осигуряваме всичко – хотел, самолетни билети…“ Абе вие да не сте туристическа агенция? Трябва да се прави по друг начин, футболът да има друго послание.

Забелязвам и друг феномен в България. Досега всички разбираха от футбол и политика, сега вече и от вируси. И театър също. Понеже аз съм там и виждам. Така, че проблемът ни не е само футбола, а е като цяло. Ние нямаме един стадион като хората, а искаме да правим големи неща. Да започнем отнякъде леко полеко, от възпитание примерно. Тук е малко от вратата за краката. И само коментираме.

- Да, но тук всеки казва няма пари.
– Е, няма пари. Има толкова държави, които нямат повече от нас, но са напред. Не вярвам в Хърватия парите да са огромни. Просто по друг начин се работи.

- И Северна Македония се класира за Евро 2020, а и имат по-хубав стадион от „Васил Левски“.
– Там са по друга схема. Не знам как точно стана, но има схема. Въпросът е, че ние сме много зле. Казвам само един от аспектите – не можем да се справим с футболното хулиганство. Е как се справи Англия? Да, и там сега на световното видяхме какви боища има. Но няма такава масовост като тук. Тук мислим, че е голямо достойнство. Поне в Англия има за какво да се бият. А тук се караме кой е с по-голям ботуш, когато ритне топката. Ние сме индивиди, които винаги търсим причината за всичко извън нас. Все някой ни пречи, всички ни мразят. Някакви страшни дивотии има в главите на някои от нас. Сега търсим как някой иска да ни унищожи. Не бе, ние се унищожаваме от акъл. Защото сме тъпи.

- Добре, понеже сте видели и преди и сега, кажете как преди имахме футболисти, олимпийски медалисти, а сега нямаме?
– Въпрос на поколения, а и методите тогава бяха командно-административни. Хващат един, натискат го там и цяла България се грижи за това. Сега това няма как да стане. Другото е, че бяхме затворена система и ставането на един голям спортист е като социален асансьор – отърваваш се, отиваш в чужбина, играеш на световни и европейски първенства. Ставаш независим. Сега е друго, но тогава беше страшно – родиш се в Карнобат, умираш в Карнобат. „Ама аз искам да живея в Бургас“. „Не, няма. Стига глупости, може да отидеш в Айтос, че е по-малък. Край.“ От друга страна сега има всичко, ходиш навсякъде. Говорил съм си със Стефка Костадинова, Христо Стоичков. Глад, мизерия. Тя вика: „Ще скачам и повече, къде ще ходя.“ Оставяме на страна огромния талант, който имаха тези хора. Много таланти обаче не успяха по други причини – пиене, ку*ви… Сега имаш всичко – ако искаш бягай, ако искаш недей. Самият ти трябва да имаш амбицията. Гледаме сега как вървят подготовките, те са с апаратчета по тях, треньорът всичко знае. А едни хора викат: „Ми то не зависи от мен. Добре де, щом не зависи от теб, какво правиш там? Защо управляваш?“

- Йордан Лечков каза, че вариантът е държавата да се намеси, но в същото време БФС е независим орган.
– Е нали ако се намеси държавата, УЕФА ще изхвърли централата. Явно управляват, а не знаят правилата. Аз не слагам под общ знаменател всички. Друг е въпросът, че явно няма поколение.

Да ти кажа едно време какво беше – спортист и артист беше най-хубаво да си. Кандидатствах във ВИТИС и имаше 2000 души желаещи, а сега 200. И всеки искаше да бъде спортист – има папу, някоя кинта… От малки изкарваме. Това беше върха преди 89-а. Но ето отбори, които не ги знаехме кои са, стоят елитно в Европа. А ние треперим от всички. Няма един, от който да не се притесняваме. Сега четох класацията, че 96-а година сме били на 15-о място, а днес сме 69-и. Но можело и по-зле да бъде.

- От къде трябва да започне промяната?
– Е, аз не съм специалист. Но според мен всичко е от възпитанието. От там трябва да започнем. А ние мислим някакви революционни методи. Като чуя революция и ми става гадно. Трябва еволюция на възпитанието, развитие. А ние искаме от днес за утре. Сложил нови гащи и бил нов човек, а всъщност е същият боклук. Трябва да вземем добрия пример от чужбина, той също е заразен. Но разговорът стана много аграрен. Да се върнем на ЦСКА.

Много лутане беше. Мъчихме този Крушчич толкова време, но явно е имало друго. Имало е друг човек, който е искал да се докаже, но се е издънил пред боса. И сега нещата са на друго ниво. Ето идването на Алън Пардю е изключително добро. Това е голям човек, професионалист. Прави ми добро впечатление и Акрапович, който е голям специалист. Гледах мача с Ботев – много грамотен и стабилен футбол.

- А дали Пардю ще се справи с родната действителност?
– Той не е расъл в саксия. Не е вчерашен, поинтересувал се е къде идва. Ние нямаме от какво да се срамуваме – нашата действителност е такава каквато е. Хубаво е, че хора, които искат да работят, могат да променят тази действителност. Но ЦСКА в момента стои добре, има голяма скамейка и добър отбор. Доста плюсове има, дано да бъдат реализирани. Виждаме, че и Арда е приятен отбор, играе добре. Има 3-4 такива клуба. Тя тази година е асиметрична – един COVID и отборът е чао. Ето Берое им се отрази много, срещу Левски накрая спукаха гуми. То се отразява на всички и никой не може да каже какво ще е утре и как ще е.