Стефан Аладжов остава в историята на Левски като футболистът с най-много изиграни мачове за клуба в елита. В „А” група, сега ефбет лига, той е записал 368 мача със синия екип. По пет пъти е печелил шампионската титла и Купата на България с Левски. През 1970 година е избран за Футболист №1 на България, а през същата година играе и в един мач на финалите на световното първенство в Мексико срещу Перу. Участва също и във всички срещи на националния отбор в квалификациите за следващото световно първенство в Германия, като на финалите попада в разширения състав на държавния ни тим.

В интервю за Nostrabet Стефан Аладжов говори за тежкото настояще на любимия си Левски и за вечното дерби с ЦСКА. По време на разговора ни Аладжов разкри и две новини. Едната е свързана с фалшив голмайстор по време на историческа победа на Левски над ЦСКА, а втората – с подготвяне на автобиографична книга за футболната кариера на бившия ляв бек.

- Г-н Аладжов, тежка есен за Левски. Как приемате загубите, последните две, от които поредни?
– Неприятно е, че са налага една тенденция, непонятна за Левски – който ни хване, да ни бие. Това не помня да се е случвало. Бият ни дори и в нашия дом. Там, където отборите идваха да паднат с по-малко.

- Намеквате за домакинските мачове на „Герена” в края на 60-те и през 70-те години, когато Вие играхте?
- Да. Понеже съм бил част от онзи Левски и затова сега не мога да се примиря, че губим, особено на „Герена”. Аз като играех, у дома имахме само победи. Загубите ни бяха единствено в Европа – от Реал Мадрид и Дожа Уйпещ. Но в „А” група не се излагахме пред нашите привърженици. Биехме редовно, за 10 години имахме само два равни у дома – срещу Берое и Спартак Плевен. Спомням си, че след равенството със заралии публиката ни от яд обърна колата на нашия треньор Христо Младенов, Бог да го прости.

- Защо Левски пада толкова много сега?
– Не трябва да се оправдаваме с липсата на пари, която е попречила за по-стойностна селекция. Който е дошъл в Левски, трябва да носи с чест тази фланелка. На който му е „тежка”, няма място в нашия клуб. Мисля, че причините са комплексни. Вероятно не сме намерили правилните играчи през лятото, после дойдоха и тежките контузии на близнаците Цоневи, които щяха да свършат работа в този деликатен момент, имаше и напрежение около треньора и се стигна до неговата смяна.

- Новият треньор може ли да извади Левски от пропастта?
– Рано е да даваме оценки след три мача. Зарадвах се, че бихме силния Локомотив, а после записахме две загуби поред. И започвам да се чудя, ние ли играхме силно срещу Локомотив или те играха слабо. Явно ни липсва и постоянство. Определено не са наред нещата.

- Критики, справедливи критики, но виждате ли поне нещо положително в Левски?
– Положителните неща са две, но не от спортно-технически аспект, за съжаление. Първото е вярната ни и прекрасна публика. Феновете ни отделят от залъка си, за да издържат Левски през последните месеци. Огромни комплименти за тях. Второто хубаво нещо е, че имаме нов спонсор, а доколкото съм информиран ще има и други. Дано влязат свежи пари в клуба в близко време.

- Предстои Вечното дерби (на 18 декември). Вие играете за Левски при историческото 7:2 над ЦСКА на 17 ноември 1968 година. Какво си спомняте от този мач?
– Те откриха резултата още във втората минута, но незнайно защо попадението бе записано на Петър Жеков. В тази ситуация аз изчистих топката, но тя се отклони от крака на Иван Вуцов, лека му пръст, мина под тялото на вратаря ни Каменски и спря в мрежата. Това си беше класически автогол на Вуцов, но го писаха на Жеков, който изобщо не игра с топката. Тогава бяха тръгнали да правят Жеков голмайстор на „А” група, същия сезон той стана и голмайстор №1 на Европа и спечели Златната обувка. В края на първото полувреме вече водехме с 4:1 и си бяхме оплели кошницата. След мача разбрахме, че при 3:1 в 43-тата минута генерал Бояджиев тръгнал към съблекалнята на ЦСКА и не разбрал, че в 45-ата минута Богданов е вкарал четвърти гол за нас. Генералът изчакал футболистите на ЦСКА да дойдат и им казал: „Спокойно, момчета. Само 3:1 е. Ще ги обърнем след почивката.” Тогава един от футболистите го поправил: „Другарю генерал, 4:1 стана в края на полувремето.” И генералът излязъл веднага гузен от съблекалнята, без да обели дума. Помня, че преди това дерби и други такива, Сашо Костов, Бог да го прости, обичаше да дразни цесекарите. Като тръгвахме към терена, той им казваше: „Бели сте като чаршафи. Вече сте паднали.”

- Кои други дербита с ЦСКА изплуват в съзнанието Ви?
– През 1970-а ги бихме с 5:2, след като Никола Котков, лека му пръст, им вкара четири гола още през първото полувреме. Двубоят се ръководи от чужденец, тъй като ЦСКА искаха международен съдия, нищо че у нас им свиреха, както те искаха. Федерацията назначи румънец, той свири 50 на 50 и… другото са цифри. През есента на 1976-а ги обърнахме с 3:2, след като губехме с 0:2 до 56-ата минута. Началото на обрата даде Кирил Миланов, после Павката Панов изравни. Бог да ги прости и двамата. В последната минута Ангел Рангелов направи дузпа срещу Миланов и Войн Войнов бе точен от бялата точка за 3:2. През есента на 1977-а спечелихме с 4:1. Спомням си, че Иван Вуцов нещо си бе развалил отношенията с Павел Панов и Краси Борисов, и ги остави на пейката. Аз пък не играх заради контузия. В 58-ата минута на таблото вече светеше 4:0. Данчо Йорданов-Пиката се разписа два пъти, точни бяха също дошлият от Плевен Пламен Николов и Ангел Станков.

- Сега обаче цесекарите се надъхват да подобрят рекордната си победа над Левски от 5:0?
– Разбрах и аз за подобни закани от шефа на фенклуб „Левски” в Ботевград. Нормално е ЦСКА да се стреми към голяма победа, предвид състоянието на двата отбора. Друг е въпросът дали Левски ще позволи това да се случи.

- Как трябва да играе Левски, за да не се провали?
– След като им отстъпваме спортно-технически, играчите ни трябва да надскочат себе си. Да оставят сърцата и душите си на терена.

- Бихте ли дали прогноза за краен резултат във Вечното дерби?
– Съжалявам, че трябва да го кажа, но точката ще е успех за Левски. Ще ида на църква преди мача, ще запаля свещ и ще се помоля Господ да ни погледне.

- Г-н Аладжов, като бивш национал, кажете кога ще се оправи нашият национален тим?
– Когато Левски се оправи, ще се оправи и националният отбор. Това в рамките на шегата. Ако трябва да съм сериозен, добър държавен тим ще имаме, когато нашите по-добри млади футболисти излизат по-рано в чужбина и играят в добри отбори. Но да играят, не да са резерви. Ние имаме талантливи играчи, но у нас не могат да се развиват, защото първенството ни е слабо. Затова ще е добре, ако най-перспективните излизат още на 19-20 години зад граница. За мен националният отбор винаги е бил радост и болка. Имал съм много хубави моменти с него като футболист, но и много разочарования. И тъй като много неща не се написаха през годините, смятам да ги разкрия в една книга, за да разберат хората прикрити истини.

- Каква книга и кога ще е готова?
– Книга за моя футболен живот. Идеята е на брат ми и той ще я напише. Трябва да е готова през следващото лято.