3-годишният Васил Редовски даде началото на мача. Аплодираха го, а той тичаше на терена сякаш някой му даваше сили отгоре. А там горе със сигурност един човек щеше да се гордее с близките си, роднините си и приятелите, които се събраха, за да си спомнят за него...
...Ботевград е малък град, но спортът винаги е бил част от ежедневието на хората. Естествено, баскетболът е религия и това не е клише. Малко са градовете, в които публиката разбира играта. През годините обаче и футболът се е настанил на трайно място в градчето. Безспорно местните легенди са Стоян Коцев-Кано и Мариян Христов. За местните обаче не по-малко легендарни са десетки други футболисти. Един от тях бе по-различен, с друго сърце, с други разбирания за футбола. Васил Редовски остава завинаги в Топ 5 на вечната класация за изиграни мачове в "Б" група - общо 489. Голмайстор №1 в историята на Балкан Ботевград със 128 гола. Майстор на спорта, уважаван от съотборниците си, противниците и феновете. Всички просто го наричаха Редака...
Отиде си през май 2012 година. Рано...прекалено рано за всички. И футболът в града сякаш осиротя. Затова на 28 март (събота) всички си спомнихме за него. На този ден щеше да навърши 60 години. И със сигурност щеше да го боли, ако знаеше, че в Ботевград няма футбол. "При Редака" започнаха да се събират белокоси мъже. Някои от тях накуцваха, оплакваха се от болки в краката. Нормално, изиграли са стотици мачове по българските терени. "В един мач победихме с 2:0. Васко обаче нямаше да е той, ако не направи нещо друго. Скъса си фланелката от яд след двубоя. Каза ни - не, не, аз не съм доволен от себе си, нищо не играх и разпра фланелката на две", каза един от съотборниците му по време на срещата разговор, организирана от клуб "Гунди". Председателят на клуба Добри Доцов върна времето назад, за да припомни за момента, в който Редовски е вкарал гол №100 в кариерата си. "Отбеляза попадението и разбута всичките си съотборници, които го бяха наобиколили. Отиде при фотографа да пита дали е заснел кадъра. После десет пъти показа с десет пръста колко гола има. После вкара и 101-ия си гол и пак същото - показа с ръцете, че вече има 101 попадения", разказа Доцов.
Докато се разказваха и весели, и тъжни случки с легендарния голмайстор, пано с неговия лик гледаше всички отвисоко. А на транспаранта пишеше - "Завинаги един от нас." В единия край седеше съпругата му Виолета - силна жена, която обаче не успя да прикрие мъката по загубения Васко. От време на време само се чуваше детското гласче на Васил Редовски-младши. "Всички се надяваме да стане като дядо си. Дори и по-добър. Не можа да му се нарадва", споделиха близките. "Аз мога да разказвам повече за човека и личността Васил Редовски, тъй като е мой баща. После стана и най-добрият ми приятел, имаше големи амбиции за мен", сподели синът на Васил Редовски - Иван, който дълги години играеше в "А" и "Б" група, а сега е треньор на Локомотив (Мездра). "Ваньо, ти сигурно не помниш, но след един мач баща ти и останалите не победиха. Той излизаше от терена, а ти тичаше да го посрещнеш, а той само те побутна и ти каза да не го закачаш", върнаха се още в спомените бившите съотборници на Редака. Сред приятелите му, които се събраха, за да си спомнят за него, бяха от по-старото поколение Минчо Коцев, Божко Илиев, Васил Боженски, от по-младото Марин Ралков, Анастас Цанев, Илия Цеков-Цуни, както и бившият председател на Балкан Ботевград Христо Атанасов. "Васко е тук, Васко е сред нас, в нашите спомени. Ние никога няма да го забравим", казаха в един глас бившите му съотборници.
Организаторите от клуб "Гунди" изненадаха вдовицата на Васил Редовски с албум със стари снимки на футболиста, който е изчезнал във времето и е намерен едва преди няколко дни. "Нямахме никакви негови снимки като футболист. Нямаше какво да покажем на внучето му, да му разкажем кой е бил дядо му", споделиха от семейството.
14:00 часа...3-годишният Васил Редовски даде начало на мача на стадион "Христо Ботев". Двубой посветен на 60-годишнината от рождението на Васил Редовски. Внучето на бившия голмайстор бе облечено със специална фланелка с надпис "Завинаги един от нас." "Дали след години ще си спомня какво е преживял в този ден", питаха се фенове, които бяха на стадиона. Преди мача от БФС, Община Ботевград, Балкан Ботевград и Локомотив Мездра (отбор, за който Васил Редовски също е играл), почетоха легендарния голаджия. Грамоти, значки и цветя получи синът му Иван Редовски, който поведе отбора "Редовски и приятели" срещу "Ветераните на Балкан." Срещата завърши 2:2, но не резултатът е най-важен. Всички играха в памет на Васко Редовски, който щеше да се гордее с всички. Най-вече със сина си Иван, който продължи футбола в семейството, както и с внука си Васил, който още от малък иска да стане като тате и дядо.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Балкан Ветерани: Димитър Топалов, Мирослав Иванов, Григор Стойчовски, Христо Христов-Джаич, Димитър Евстатиев, Цветан Барбушев, Борис Райчев, Димитър Добревски, Иван Тодоров, Андрей Андреев, Евгени Алексиев, Мариан Христов
"Редовски и приятели": Георги Петков (Мартин Митев), Юлиян Петков, Светослав Георгиев, Георги Иванов-Геша, Румен Панайотов, Георги Владимиров, Емил Тодоров-Зелето, Мартин Кушев, Иван Редовски, Валентин Пешунов, Иван Малинов-Чичето, Стоян Георгиев
Завинаги един от нас (СНИМКИ)
Спомени за една легенда
София, България
20444
0