Христо Бонев, по прякор Зума е безспорният №1 в историята на Локомотив (Пловдив) и една от легендите на футбола в България изобщо. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Града под тепетата.  
-  Г-н Бонев, говори се, че вашият син е отвличан. Вярно ли е това?
- Не е бил отвличан. По време на социализма, когато големият ми син беше в началните класове, получихме вкъщи едно писмо, че или трябва да дадем 10 000 лева, или ще го отвлекат. Знаете по онова време ние, футболистите, бяхме на мода... Уведомих полицията, която хвана момчето на гарата, когато отиваше да вземе 10-те хиляди лева, които жена ми трябваше да му предаде. Това бяха фалшиви пари, разбира се. Когато го хванаха това момче и отидохме в полицията, вместо 10 000 лева изяде 10 шамара. Мисля, че заради този рекет не го осъдиха виновника - той се оказа младеж на 18 години. В онези години имаше един нашумял филм, в който отвличаха дъщерята на един професор за откуп и нашите тарикатчета веднага искаха да го приложат на място.
 
- Тогава е нямало мобилни телефони, как поддържахте връзка с кандидат-похитителя?
-  Той беше изнамерил домашния ни телефон и поддържаше връзка със съпругата ми. Момчето не искаше да разговаря с мен. Тогава милицията беше със силни позиции и го хванаха за една седмица. И се оказа, че е син на някакъв богат човек. Първо го набих и после го попитах за какво са му тези 10 000 лева. Той ми каза, че искал да пие уиски с приятелката си. Викам: „Ела ми кажи, 50 лева да ти дам, ама 10 000 лева...”. Та обърнахме го на майтап общо взето накрая.

- Откъде идва прякорът ви Зума? Какво означава той?
- Прякорът ми се роди още когато бях дете – някъде 5-6-годишен. Тогава живеехме до стадион „Ботев”, там се намираше френският колеж и оттам ми тръгна име. Оказа се, че когато съм играел, се чувало нещо като бръмчене: з-з-з-з-з...
 
- Коя е най-голямата глупост, която сте чували или чели за себе си през всичките тези години?
- Много неща – и по време на кариерата ми като футболист, и като треньор са писали много неща, но никога и на нищо не съм обръщал никакво внимание. Като футболист вървеше един упорит слух, че съм имал прасета, което никога не е било истина. Гледал съм прасета, имал съм свинеферма и т.н. В това няма нищо лошо, ако знам, че ще спечеля от това, защо не? Ако разбирах от бизнес, бих го направил. Но такива неща никога и по никакъв начин не могат да ме засегнат, защото аз знам кой съм, знам какъв съм и на такива неща не обръщам внимание.
 
- Какъв е вашият бизнес? От какво се издържате днес?
- Бях над 10 години треньор в Гърция, две години в Кипър и една година и половина в Германия, и на мен не ми е нужен бизнес, тъй като аз не разбирам от нищо друго освен от футбол. Имам толкова спестени средства, че аз, синовете ми и моите внуци могат да се издържат. Доволен съм от финансовото си състояние и от всичко, което направих. Кризата не я усещам, защото заедно със съпругата ми направихме така, че да имаме сигурни старини и да осигурим децата си.
 
- Ядосвате ли се понякога, че не сте били така добре платени като сегашните си колеги?
- Тогава моралът беше такъв, че много малко хора можеха да мислят колко ще са платени и как ще са платени. Ние взимахме заплати, които за онова време бяха доста над тези на хората, които се трудеха по фабрики и заводи. Нямаше възможност да се съпротивляваш или пък да мислиш какви пари взимаш. Такива бяха времената. Иначе сегашната ситуация е съвсем различна.
 
- Какви пари все пак получавахте като футболисти, имаше ли и предметни награди за вас като коли, апартаменти и т.н.?
-  Предметни награди получаваха само олимпийски и световни шампиони, на които им даваха леки коли. На футбола никога не са давали такива награди. Но затова пък заплатите на тези, които участвахме в националния отбор, бяха в пъти повече в сравнение с обикновените труженици.
 
-  Как си обяснявате, че днес в България обикновено футболните клубове се управляват от „добре облечени бизнесмени”, които не са били футболисти всъщност?
- Държавата абдикира. Хората, които са финансово добре, се опитват по някакъв начин да помогнат на футбола. Това, че не са футболни хора, не е проблем. Лошо е, ако не са футболни хора и започнат да се месят във футбола. Виждате, че вече много малко бизнесмени искат да се занимават с футбола. Такива примери като собственика на отбора на Лудогорец ще останат в историята. Дано да има повече хора като Кирил Домусчиев.

- Какви бяха отношенията ви с покойния президент на „Локомотив”- Пловдив Георги Илиев?
- Отношенията ми с Георги Илиев бяха като с всеки един, който е бил президент на „Локомотив” след промяната у нас. Ние се радвахме и искахме колкото се може повече години той да бъде президент. Георги Илиев направи това, което много хора, включително и аз, съм виждал само в сънищата си - да станем шампиони. При него имаше ред, имаше дисциплина и смятам, че всеки един локомотивец, който обича отбора, ще си спомня с най-добри чувства за Георги Илиев.

- Колко приблизително струва на Коко Динев издръжката на Локомотив (Пловдив) според вас?
- Точно не мога да ви кажа, но мисля, че около 2 милиона лева. Аз с финанси не съм се занимавал, имаме финансов директор и той може да даде по-точни финансови данни.
 
- Към настоящия момент как изглежда българският футбол?
- В момента, в който разговаряме, българският футбол е под дъното, не на дъното, под него. Ще трябват много години, може би повече от десет, за да видим някакъв лъч в тунела. Никой вече не се интересува от футбол. Футболният съюз – тези момчета, които донесоха най-голямата радост за българския футбол през 1994 г., помислиха, че като са били добри футболисти, могат и да ръководят ФС, но видяхме докъде стигна футболът…

- Вие ги познавате доста добре, бил сте им треньор. Дисциплинирани ли бяха като футболисти? В какви отношения сте днес? 
 - В много добри отношения сме. Но в  началото с тях имах много проблеми. Примерно бяха свикнали по време на лагер да си ходят където си искат. Не знам по дискотеки дали са ходили. Идваха навреме, когато ги виках, но напускаха лагера, което за мен беше нещо непонятно, но те ми казваха, че така са свикнали. Аз успях в много неща да се преборя с техните привички и затова мисля, че успяхме да се класираме за последен път за финали на световно първенство.

- Толкова ли нямаше български треньор, достоен да заеме поста национален селекционер, та опряхме до уволненя вече  Матеус?
- Имаше една създадена обстановка след неудачните резултати, които имаше националният отбор, и във футболните среди се заговори за треньор чужденец. За да се удовлетвори желанието на привържениците на футбола и да отхвърли от себе си отговорността, БФС избра най-неудачното - да вземе Лотар Матеус, който е изключителен футболист от световна класа, но като треньор не е показал никъде, че може да води национален отбор.
 
- То същите неща се твърдят и за Христо Стоичков – прекрасен футболист от световна величина и недоказан треньор?
- Не може да оценяваме Христо Стоичков, защото той ми е слабост на мен. После ми е съгражданин. За Христо Стоичков – или хубаво, или нищо.
 
- Наистина ли преди години сте арестуван, за да играете с екипа на ЦСКА? Как се случи?
- Аз бях войник и няколко месеца преди да ми свърши службата дойде един джип на „Джумаята” в Пловдив. Бях в къщата на съпругата ми по къси гащета и джапанки, показаха ми заповед на генерал Атанас Семерджиев, вкараха ме в джипа и ме закараха в София. В школата „Чавдар” аз казах, че никога няма да играя за ЦСКА и ме накараха с другите войници да ходим да копаем с мотики някакви канали. Тогава това ми беше наказанието за това, че не исках да играя за ЦСКА. Не мога да си спомня колко дълго продължи това. Имаше периоди, в които ми казваха, че ще бъда уволнен бързо, ако не играя, но не ме уволняваха, дори задържаха набор 67-и заради мен три месеца повече и не ги уволниха навреме, само и само да ме навият да подпиша с ЦСКА. Накрая играх пет мача с “червените”, в които вкарах шест гола. Но трябваше да играя, защото щях да наруша подготовката си, а предстояха мачове в националния отбор. Та беше едно такова преживяване в София, но радвам се, че се върнах и 21 футболни години защитавах честта на Локомотив (Пловдив). Така се решаваха въпросите едно време.
 
- Сред мачовете, които играхте за ЦСКА, имаше ли среща срещу Локомотив Пловдив?
- Имаше мач срещу Локомотив на стадион “Народна армия”. Аз обаче отидох при „Локомотив” и седнах на пейката и аплодирах. Изобщо не можех никога да си помисля да играя срещу моя отбор и затова седнах на пейката с резервите и треньора. Държах Локомотив да победи, но тогава ЦСКА беше силен и останаха само аплодисментите от моя страна.

- Във ваша чест никой в Локомотив Пловдив не играе с фланелка №8. Как бе взето това решение?
- Това решение го взеха по времето, в което аз се отказах от футбола. Тогава  дадох фланелката си на Аян Садъков. Ръководителите на футбола на Локомотив после взеха решение фланелката с номер 8 да бъде дадена някога на футболист, ако той е национален състезател от такъв голям ранг. Това е една оценка за моята работа като футболист, като треньор и като гражданин. Това ме кара да се чувства горд.
Живка АНГЕЛОВА