Вечното дерби е “създало” много митове около себе си. Част от митологията са и куп любопитни моменти от култовия мач, игран на 17 ноември 1968 г. “Левски” мачка вечния съперник със 7:2 и това ражда така наречения футболен фолклор. И до днес се разказва как на почивката един от генералите влетява в съблекалнята на ЦСКА и иска обяснение какво става. Всички седят омърлушени. В опита си да ги ободри генералът им вика: “Нищо, хайде сега второто полувреме вкарвате три гола и обръщаме резултата". Настава конфузна ситуация. Оказва, че генералът е тръгнал от ложата малко преди края на първата част и е изпуснал гола на Борислав Богданов в 45-ата минута. Накрая Митата Якимов се престрашава: “Ама, другарю генерал, “Левски” води с 4:1”. "Е, добре, поне ще изравните", е отговорът.

В злополучния мач ЦСКА излиза с нетрадиционни бели фланелки. Издадена е моментална заповед никога повече отборът да не играе в изцяло бял спортен екип срещу своя вечен съперник от "Герена". Тази забрана се спазва и до днес. Прочутият зевзек Сашо Костов вика играча на “червените” Цветан Атанасов. "Ей, Цецо, ти нали си най-бързият в ЦСКА? Тичай до вашия стадион, за да донесеш още едно табло, защото това вече е пълно...". След мача продължил с разбора: "Оставихме ги да вкарат първия гол, за да видим колко публика имат на стадиона. Вкараха и последния, за да разберем колко са останали..."

“Сините” запалянковци съчиняват любопитните песни, скандирания и стихотворения, вдъхновени от сладката победа над ЦСКА. В повечето случаи мелодията е взаимствана от популярна песен или такава на фенове от чужбина. Естествено трябва да се обърне внимание и на римата.

Ето и кратка подборка на песните, вдъхновени от това 7:2

Година горда, високосна -
за някои ще бъде дата черна,
а за други - светлина безмерна.
София настръхна, Витоша тъмнее -
буря ли ще има, кръв ли ще се лее?
И сърцата бият силно в този миг!
Предстои двубоят чакан и велик!
Светват лампиони, иде веч часът.
Стадионът пълен очаква тима.
Този тим е “Левски” - всеки се досеща,
носител на купи и любов гореща.
Ето ги, излизат! - някой там вика
и синя лента под носа натика
на един разпенен противник със жар,
на един нещастен, жалък чорбар.
Чакай, не пирувай! - оня му откликва,
че ще видиш Жеков колко гола тиква,
че такъв погром ви чака сега
какъвто отколе не помни светът.
Мачът се започна силен и жесток
и за “Левски” идва действително шок.
Втората минута още не изтече -
ето резултата откриха го вече.
Братя, сили дайте да се не дадем,
или ний ще бием, или ще умрем!
Осем милиони палци стиснаха,
единайсет лъва сили събраха.
О, велико време, епопея славна,
нямаш ти по сила и по воля равна!
Седмата минута още се не мина,
силен шут на Гунди мрежата разкина.
И стадионът ревна! Всички са на крак!
Някои предсказаха близкия им крах
на тез самохвалци, що по гащи бели
стенеха от злоба, разгрома видели,
наточили зъби за победи нови,
за пари, за купи веч бяха готови.
На всичко обаче постави им пръст
героите от мача - на `Левски` тимът.
С игра прецизна, техника прочута
седем славни гола `Левски` им набута.
Направи ги смешни, жалки и показа
как за самохвалство здраво ги наказа.
Кирилов и Костов, Богданов и Гунди
бяха баш герои на голове чудни.
А отбраната, казано най-меко
тенекия скрои на идола Жеков.
Седем години той скита се бездомен,
показа се бояк, прави се на скромен,
но подготви тоз удар по носа,
що вечно ще помни тимът на ЦСКА.
Няма веч голове, няма кумири,
не полагат даже реферите сил.
И един военен нервно се провикна:
”Кой тук помогна и голове тикна?”
Някой му отвърна:
”Туй е “Левски” - ей го на!`
И никое друго име той не спомена.
В минало древно славен археолог
открил кула на връх висок
и на нея с древни арабески
със златни букви пише: “САМО “ЛЕВСКИ”!



Над София пак пада прохладен здрач.
Много хора бързат - отиват на мач.
ЦСКА и “Левски” ще играят днес.
Срещата се чака с голям интерес.
Зрителите сядат, телевизори пускат -
”Левски” щом играе, мача не пропускат.
Радиата слушателите включват,
станцията търсят, копчета въртят -
резултата за да узнаят,
с победа да се поздравят.
Димитър Руменчев - заслужил съдия -
наду свойта свирка и вдигна ръка.
Срещата започва, публиката пее,
от трибуните викат: “Левски” да живее!`
От няколко атаки на “Левски” добри
вяра в сърцата отново гори.
Но гледай какво нещо, гледай ти кошмар -
стана малка грешка - и ето ти шамар!
Вуцов май че беше, като на шега
топката изпрати в своята врата.
А на таблото името на Жеков свети -
та нали “Златната обувка” гони той, нали?
Но мина не мина и минута-две -
Гунди накара публиката да реве.
Чудесен и скромен, красив и велик,
Гунди е прекрасен майстор техник!
После започна - гледай ти игра -
чудят се и зверят, но си е така.
Гунди не тича, а просто лети,
топката пипне и те връхлети.
После Сашо Костов съсредоточен
Вкара голче второ и така засмен
В прегръдки яки на силни мъже
с фланелки сини и лъвско сърце.
Но да не забравиш там ти оня миг,
когато Гунди със чудесен трик
топката изпрати, но лош шанс - греда,
ала Янко стреля и нов вик “Ура!”
стадиона мощно и силно раздра.
Милите армейци тичат и пръхтят,
като коне клети те топката гонят.
Но пак Гунди славен - чудесен хет-трик
и казано слабо - заби ги на щик.
Голмайсторът Жеков гони съдията:
”Опомни се, дума. - Грех ти на душата!”
Защитникът Пенев на Гунди хортува:
”Аман от тебе, брате, не се налудува!”
Стадионът шумеше, светеха цигари
и весело беше на всички левскари.
Срещата завърши, ала виковете
облаците сини местеха в небето.
Слава тебе, “Левски”, прекрасен отбор -
запозна чорбарите с думичката “зор”!
Слава тебе, Гунди, ти си апогеят
за всички левскари и за тез чорбари!
И от днес нататък всеки върл чорбар
мирно ще застава, щом мине левскар!


Народът ще помни
Този светъл ден,
В който ЦСКА беше
От “Левски” сразен.
Който ден донесе
Футболен рекорд
Та като левскарин
да се чувствам горд.
Епопея тежка,
Епопея славна
Спортната история
На теб няма равна.
( 17.11.1969)


Пазете се от Гунди,
В последните секунди.
На Гунди краката-
Като на Вилхелм Тел стрелата.
На ЦСКА отбраната-
Като на Кенеди охраната.


Ние, всички цесекисти,
до един рецидивисти,
викнахме до небесата:
Най-добри сме във страната!
Ала Гунди, прокурорът,
ни наказа със 3 гола.
Богданов, при все новак,
Ни набута един, и то как!
Майстор Янко от далече
още два ни ги навлече,
па и Сашо по крилото
оформи го на таблото.
Вуцов е като скала,
Денев круша е в торба,
Пена, Цецо, Зафирчето,
уж са все добри момчета,
но се днеска само маят
и не могат да играят.
На терена стана каша
и не знам коя врата е наша,
коя - ваша.
Резултат голям и страшен,
всеки беше тъй уплашен,
пребледнели генерали,
пожълтели адмирали.
И когато съдията
даде края на играта,
всички просто онемяхме,
и тогава проумняхме
че със вас шега не бива,
"Левски" - туй е страшна сила!
Ето вече четвърт век
всеки умен, здрав човек
ваш привърженик е верен,
бил той бял или пък черен!
Даже славният Пеле
поразпитал е добре
дали няма тъй да може
някой в "Левски" да го сложи,
че да може най-подир
да намери келепир.
Затова ви аз разправям,
че едничко ни остана:
Да сме тихи кат водата,
да сме ниски кат тревата,
и когато по стените,
по оградите, вратите,
даже и на храма Невски,
прочетеме САМО ЛЕВСКИ,
мирно всички да се спрем,
кротко чест да отдадем.


Може би най-популярната песен на агитката е по мелодията на популярната By the rivers of Babylon на “Бони М”:

Само “Левски”

На площад във Вавилон,
и на кула Айфела,
синьо знаме ще се вей,
само “Левски” - Шампион се пей.

А до Хасково с рейс,
и на връщане пеша,
ЦСКА скрибуца,
дайте им каруца.

7:2 е резултат,
най-велик на този свят,
eeeeeeeeeeeee
честит юбилей!
Има болница една
"Пирогов" се казва тя
ще напълним всичките легла
със агитката на ЦСКА

Когато над София мръкне
и Ушев си легне пиян.
Отново пред бюста на Левски
букети от факли горят.
И злобно проклинат чорбари,
елате и ний ще ви спрем.
България ражда левскари
милиони безброй и безчет.
Пред синьото знаме народно,
живота си ний ще дадем.
Че “Левски” значи България,
го знаят по целия свят.