Лучано Ре Чекони е роден в Нервиано, малко предградие северозападно от Милано, където започва кариерата си в местния Про Патрия. След това блесва с екипа на Фоджа. Когато подписва с Лацио през 1972 г. Ре Чекони е известен със своята бързина, отдаденост и чувство за пласиране. Той е сред много харесваните играчи, който е имал изключително чувство за хумор. Според историята шекаджийския му нрав е причината за края на живота му.Случката щеше да бъде изключително забавна, ако не беше трагична. Лучано Ре Чекони е застрелян при опит за майтап, че ще обира бижутерски магазин. Според официалната версия футболистът е извикал: „Никой да не мърда, това е обир!“ Собственикът на бижутерията Бруно Табокини обаче не разбира шегата и не се колебае. Той взима личния си пистолет „Валтер“ и го използва.
В контекста на положението в Италия през 70-те години на ХХ век подобна реакция би била приемлива. Това е период на изключителна социална и политическа криза в страната, който е белязан с постоянно насилие, включващо отвличането на публични личности, поръчкови убийства и атентати. При обири и ежедневни нападения съдът обикновено взима страната на жертвата на престъплението.
Табокини не е футболен фен и не разпознава Ре Чекони, когато играчът влиза в магазина му на 18 януари 1977 г. заедно със съотборника си Пиетро Гедин. За собственика двамата са напълно непознати. Това не е първият случай, в който Бруно Табокини стреля срещу човек, но и този път не се колебае.
Митът за „обира“ е дело на Табокини и неговите свидетели на инцидента. Подобна история е много интересна и за медиите, които се включват в нейното разпространение. Това обаче не е истината за случилото се. Един от най-близките приятели на Лучано Ре Чекони – Джиджи Мартини, разкрива своята версия за случилото се. Вечерта след инцидента той е в болницата, за да провери какво се случва с приятеля му и да откара разтърсения емоционално Гедин в дома му.„Достатъчно слушах за историята с фалшивия обир. Няма нищо такова. Гедин ми разказа какво се е случило. Бил е последният клиент в магазина и е гледал надолу, за да не се спъне по стъпалата. Когато вдигнал поглед видял насочено оръжие срещу себе си. Той вдигнал ръце, че се предава. Този жест е спасил живота му“, разказва Мартини.
„Гедин не е чул и дума да бъде изречена от Лучано. Той ми се закле в това. Другата история е просто по-удобна. По-лесно е да се говори за двама глупави футболисти, чиято постъпка е стигнала до фатален край. Отвращава ме, че това слага петно върху паметта на човек, който никога не би сторил такова нещо.“
„В болницата аз видях своя приятел да лежи мъртъв на операционната маса, на която се бяха опитвали да спасят живота му. Докторът на Лацио беше там и ме вкара в залата. Той взе ръката ми,сложи я върху дупка в тялото на Лучано и каза: „Било е въпрос на милиметри. Малко по-надолу и той щеше да бъде спасен.“На изслушването пред съда Пиетро Гедин разказва същата история. Когато съдията му казва, че показанията му за случилото се разминават с другата информация, той отговаря, че е имало натиск от медиите. Ре Чекони не е казал и дума в магазина.
Гедин, който в момента е селекционер на националния отбор на Малта, говори за случая пред „Гадзета дело Спорт“ 39 години след фаталния инцидент. Историята му е непроменена. Причината за смъртта на неговия съотборник и за собственото му спасение се разминава с общоприетата легенда.
„Нямаше никаква шега. Това го казах и тогава пред съда. Всичко е записано. Защо да го повтаряме. Минаха 40 години, а постоянно има провокации да дам интервю по темата. Само да разпалваме споровете. Знам какво стана, тъй като бях там и напълно съзнателен. Инцидентът е трагичен. Един млад човек загуби живота си, а аз също можеше да умра.
„Мартини е прав. Срамно е да ни мислят за идиоти, които са си търсили проблеми. Не знам как се появи въобще тази история с обира. Питал съм се безброй пъти. Животът продължава, но раните не се зараснали. Истината за Ре Чекони трябва да излезе наяве. Той беше добър човек, невероятен футболист, който играеше страхотно за Лацио“, разказва Гедин.
