Един от най-големите привърженици на ЦСКА - Пламен Живков, написа любопитен коментар на профила си във "Фейсбук" след вечното дерби с Левски, загубено от любимия му отбор с 1:2.
"Има една игра. Казва се футбол. При нея се редуват победи, равни мачове и загуби. Резултатът никога не е на сто процента предопределен и това прави играта велика. Има и хора, които приемат само победите. Тази игра не е за тях. Препоръчвам им да потърсят своята игра във виртуалното пространство.
Съботният мач бе толкова познат на хората, които помнят историята, че много се учудих на взрива от емоции. Ние сме по-добрият отбор, те са в криза, и вземат, че ни победят. Ние създаваме положенията, те вкарват. Съдията им помага решаващо. Всичко това е многократно видяно от по-възрастните и патилите. Е, случи се и в събота.
Започнахме добре, вкарахме гол, играехме правилно тактически срещу ненаказуемите влизания и грубости на съперниците. Не помня среща между двата отбора, в която единият да поведе и другият да не се втурне в атака. И сега стана така. Но това беше стихиен натиск, без реални опасности за нашата врата. А ние имахме своите положения, но нямахме късмета да вкараме. Но вероятно щяхме да го направим рано или късно. Ние владеехме мача. И тук се намеси съдията. Бързо нашари дефанзивните ни играчи с картони и това обяснява намаляването на нашата агресия и борба срещу ненаказуемите влизания и грубости на съперниците. Даде тази напълно измислена дузпа, която преобърна психологически мача. Накрая останахме и с човек по-малко и не успяме да изравним. Загубихме, случва се. Всяка загуба е неприятна, дори и в мач без значение като съботния, след който нито ние ще променим възходящия си път, нито техните дългове и пълна разруха ще изчезнат като с магическа пръчка.
Но сега бе моментът за реванш на професорите, зловидците и обикновените паникьори. Изглеждаше, че Апокалипсисът е настъпил. Играчи, треньори, ръководство, дори и аз /защото съм си позволил бодряшки шеги преди мача/ бяха сложени под ножа.
Извади се и дежурната приказка за липсата на армейски дух. Най-смешното е, че я приказват хора, които нямат дух да понесат една загуба и изпадат в депресия или истерия. Армейски дух означава и да можеш да понасяш ударите на съдбата, да запазиш спокойствие и сила след неуспеха, бързо да се изправиш, когато си паднал и неотклонно да продължиш напред, а не да се вайкаш до небесата и да стреляш в гърба на своите. Честно да Ви кажа, омръзнахте ми. Но то си е ваше право. Аз няма да се включа във Вашите редици. Обичам си отбора, ще го подкрепям при победи и най-вече при загуби, виждам, че ще имам късмета да съпреживея и възраждането на величието му. Приканвам всички заедно да изживеем тези радости. ЦСКА е в сърцата ни завинаги!", написа Пламен Живков.
