Голмайсторът за Дунав от паметния мач с Рома през 1975 година - Тодор Иванов, е починал. Тъжната вест съобщиха източници на БЛИЦ от Русе.

Към момента няма яснота каква е причината за смъртта на бившия футболист, който беше сред големите любимци на феновете на Дунав. 

Тодор Иванов си отива от този свят на 70-годишна възраст.

Преди време той дава интервю за клубния сайт на Дунав, в което говори не само за подвига срещу гранда от Рим, а и изтъква факта, че е единственият русенец с голове срещу Левски, ЦСКА и Рома.  

Иванов има прелюбопитна история. Преди да се превърне в герой за Дунав срещу Рома лежи в ареста. Повече - ТУК!

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+) 

Публикуваме интервюто му за сайта на Дунав:

Голмайсторът от мача с Рома - така е известен русенецът Тодор Иванов Тодоров. Заради съвпадението на име и фамилия с друг играч от славния отбор на Дунав, авторът на попадението в турнира за Купата на УЕФА от 1 октомври 1975-а присъства в историческите справки с бащиното си име. Започва интервюто с думите:

„Аз съм единственият русенец с голове срещу Левски, ЦСKA и Рома, и то победни! Но преди да заиграя за Дунав, бях футболист на Лудогорец – с мой гол победихме именно Левски. Месец след реванша с римляните, вкарах и на "армейците" с Димитър Пенев в състава за успех с 1:0 в Русе (справка: статистически справочник „Дунав в елита“; Н. Нанев). Другото любопитно е, че само аз от всички в отбора бях от Русе. Играех дясно крило и станах най-бързия на 100 метра в "А" група. Днес се играе повече с физика, докато ние побеждавахме с футболно майсторство.“

Преди да разкаже oще вълнуващи факти от кариерата си, свързани най-вече с мача срещу Рома, Тодор Иванов получи подарък от името на агитката на Дунав - синьо-оранжев двоен шал с резултата от двубоя, игран през 1975 г. Той остана много доволен, че има още една вещ за спомен от върховия момент за себе си и въобще в историята на футбола в града. 

- Разкажете кога и как стана попадението ви във вратата на Рома?
- Голът падна в средата на второто полувреме, когато Рома натискаше. Иван Въжаров с един пас прехвърли цялата защита на гостите. А аз след включване отдясно пратих топката с глава в горния ляв ъгъл. Получи се красив, нестандартен гол. Имахме шанс и за втори, но Никола Христов на два пъти сам срещу вратаря и аз пропуснахме.

- Каква беше обстановката на стадиона? 
- Имаше над 30 000 зрители. Хората бяха почти до пистата. Трибуните се пълнеха 3-4 часа преди мач, независимо от това дали е приятелски или официален, и при всеки съперник. Тогава обаче Русе наброяваше 200 хиляди жители. Сега има апатия относно ходенето на мачове. А публиката е много важен фактор – един човек да викне, се чувстваш по-различно. Русе е футболен град. Докато, и преди над 40 години, по време на престоя ми в Разград, този интерес липсваше.

- А какво помните от гостуването в Рим?
- Бих сравнил атмосферата на стадио „Олимпико“ с врящо гърне. За съжаление трима или четирима играчи от нашия състав не играха, защото бяха спряни на границата, заради долари в багажа им.

- Имаше ли съдийска помощ за Рома в тези срещи?
- Не.

- Колко време играхте с екипа на Дунав? 
- Два сезона. Мачовете с Рома бяха през първия.

- Какви бяха заплатите по онова време? 
- Футболистите на Дунав вземаха средно по 130 лeва, докато един шлосер получаваше 170-180 лева.

- Какво се случи след напускането ви?
- Преместих се в Свищов, за да уча за икономист-счетоводител. Там се запознах с Валентин Михов, който обеща да потърси запис от реванша на Дунав с Рома. В края на кариерата ми играх срещу младия тогава Христо Стоичков.

Поклон! Мир на душата му!

Агенция БЛИЦ изказва съболезнования на роднините и близките на Тодор Иванов!